|
||
Семействата с проблемно забременяване в България са приблизително 145 000 – факт, който ни кара да се замислим за разширяване на подходите и методите в неговото преодоляване.
През последните 10 години фондация „Искам бебе“ е помогнала да се родят над 1 000 бебета.
Освен финансовата подкрепа, която кандидатствалите по програмата двойки ще получат, програмата „Искам бебе“ дава и по-широка гласност около табутата и проблемите, през които двойките с репродуктивни проблеми преминават. Както казва Нели Хаджийска, лице на кампанията и популярен ТВ водещ: „Да имаш репродуктивни проблеми не е нито срамно, нито притеснително! Дори напротив – да се пребориш с това е признак на много сила и вътрешна мощ! Разбира се, питали са ме защо си признавам, че децата са ми ин витро и този въпрос сам по себе си показва колко сме недорасли като начин на мислене.“
Действително, освен медицински, безплодието е и тежък психологиески и социален проблем. Причините за безплодието могат да са физиологични, психологични или смесени. Ролята на психологическия фактор при възникване на безплодието е решаваща и до голяма степен предопределя благоприятния изход на лечението. Готовността на жената за зачатие е свързана не само със състоянието на репродуктивната й система, но до голяма степен се повлиява от нейното психическо състояние, т.е. съществува пряка връзка между психика и тяло.
Обърнахме се към д-р Ваня Савова, клиничен психолог, председател на Българската асоциация по репродуктивна психология и консултант на фондация „Искам бебе“, за да разясни колко голяма е ролята на психологическата консултация за двойките с репродуктивни проблеми.
Т. нар. „психологическо безплодие“, което обхваща от 15% до 30% от всички бездетни двойки e основен проблем. Какво точно представлява той и какви са техниките за справяне с него?
"Трябва да правим разлика между „причина за незабременяване“ и „фактор за незабременяване“. Психогенният стерилитет-т.е.-невъзможността да се забременее по психични причини-е отречено от съвременните медицина и психология. Неизясненият стерилитет пък е нещо различно-невъзможността да се забременее по обективни, но все още неизяснени причини. С развитието на медицината се откриват причините за неуспех и дялът на неизясненият стерилитет намалява. Това, че причината за незабременяване не е открита, не означава, че няма такава обективна. Съвсем трето нещо е психологичният фактор по време на лечение.
Именно в тази сфера работим ние, психолозите: подпомагаме забременяването, но косвено, немедицински. Как? Като подкрепяме хората да върнат увереността, силата и свободата си, отказвайки се да контролират лечението. Когато започнат да правят това, което трябва, без да го приемат на живот и смърт, собственият им живот се осмисля и подрежда, и те действително имат дете.
Всичко, което действа благотворно на личността, е добре-дошло. Хората с репродуктивни проблеми не трябва да използват т.нар. „техники“ механично, а трябва да имат желание, осъзнаване и вяра, когато ги прилагат. Едва тогава те имат ефект."
Какви са често срещаните социални и психологически проблеми, с които се сблъсква жената с репродуктивни проблеми? По какъв начин се работи за преодоляването им?
"Обикновено жената, правеща ин витро опит/и, е подложена на голям стрес и изпитва огромна несигурност. Неизвестността, освен че носи много тревоги и страх, я фокусира върху безброй медицински детайли, битови проблеми и в един момент се чувства напълно безпомощна, но въпреки това-решена на всичко, за да успее. Нормално, хората потъват в лечението и най-важните неща - обичта и покоя – се изплъзват. Гневът и контролът стават основни двигатели. (Говоря в общия случай, а и аз също съм била ин витро пациент). Неусетно забравяме, че ин витро е път, който само ни подпомага да имаме дете, а не цел и започваме да действаме в името на победата, а не в името на собствения си живот. Ин витро не е битка. Ин витро е път."
Затова освобождаването от контрола, който е нормална реакция на неизвестността, гнева и самотата е първият признак на голямата промяна преди имането на дете. Основна цел на консултирането е жената да си върне свободата да решава какво иска и да действа."
Каква е ролята на психологическата консултация при лечение на безплодието при жените?
"Голяма. Чрез разговорите със специалист жената намира собствения си път, преосмисля значението на детето и разбира, че тя е тази, която решава дали да има дете или не, подрежда си приоритетите, изгражда стратегии, след което предприема реални действия по промяна. Приема лечението по нов начин, също така. В разговорите не се съсредоточваме върху негативните преживявания, а върху позитивните решения и действия, с което си отиват напрежението, безпокойството и страхът.
Консултирането с психолог е израз на огромна лична сила, защото човек предприема първите реални стъпки по излизането от омагьосания кръг. Разговорът с независим човек още в самото начало дава на жената възможност да види себе си отстрани и да прецени накъде върви, а после-и да изгради нови начини и цели. С действието идва и готовността за дете.
Мое професионално мото в практиката е, че анализът на миналото е необходим само, за да е наясно човек със себе си. Да не говорим, че повечето хора си дават сметка какви са причините и какво ги е довело дотук, но това не им дава отговорът какво да правят. Анализът често се оказва безрезултатен и дори-вреден, ако не е придружен от промяна на нагласите, решения и действия.
Всички хора, с които работя, вече имат или ще имат дете. Няма жена, която да е останала без дете, ако е искала и е била готова. Това е нещото, с което започваме."
А що се отнася до бъдещите татковци? Приемат ли те работата с психолог по време на лечението?
"Да, през последните няколко години това силно ме впечатлява. Ситуацията няма нищо общо с тази от преди 5 години. В почти всички случаи мъжете не само силно подкрепят жените си в консултативния процес, но и сами търсят психолог. Резултатът от тази промяна е, че действително това са двойките, които по-лесно имат деца- защото благополучието във връзката подпомага личното, което влияе на готовността за дете; справят се по-добре и живеят по-щастлив живот.
В консултирането подкрепяме синхронизирането на потребностите и ценностите-важно е двамата да искат и ценят едни и същи неща в живота. Но подпомагаме независимостта и сигурността на всеки поотделно в постигането на общите цели."
Какви са начините за подобряване на междуличностното общуване между двойките с репродуктивни проблеми?
"Ин витро лечението им дава възможност да се насладят на истинската любов, която имат. И която „ще им трябва“, когато имат дете. Нали то идва като следствие от връзката между двама? Те могат да превърнат връзката си в нерушим съюз, стига да съхранят собствените си устои. Индивидуално стабилният човек е стабилен и във връзка. Затова хората не бива да прехвърлят собствените негативни преживявания на стерилитета на партньора и да го „събарят“. Трябва да го щадят. Всеки трябва да подкрепя другия, без да му прехвърля собственото си бреме, защото никой не издържа на двойна тежест. Това наричаме „налагане на граници“ между медицинския проблем и живата връзка между двама. Така доверието укрепва. А сексът, като израз на това единение, може да бъде постоянен извор на радост."
** Въпреки, че кампанията „За да те има“ е приключила, от OLX и фондация „Искам бебе“ вярват, че това е само началото за едно светло бъдеще с повече майки, повече дечица и повече отпечатъци по стените. Ако искаш да помогнеш в начинанието, винаги можеш да го направи. Дарителската сметка на „Искам бебе“ е отворена: СИБАНК, IBAN BG 39 BUIB 9888 10 99 16 32 00.
