Тази рутинна гинекологична манипулация може да те лиши от оргазъм завинаги

После дойде август 2010. Гинекологът ѝ беше рязък и делово настроен. Саша* влезе в стаята със студените флуоресцентни светлини и постави краката си на стремената. Чувстваше се малко нервна, но лекарят беше казал, че бримковата електрохирургична ексцизия (LEEP-процедура) ще отстрани от маточната шийка анормалните клетки, които са били открити при цитонамазката и последвалите тестове. Благодарение на упойката Саша не изпитваше нищо, докато малката нагрята жичка беше поставена във вагината ѝ. Всичко приключи за минути.

Запътвайки се към вкъщи след това, тя има неясно предчувствие, че нещо не е наред, но го изтласква – дори когато в продължение на дни сякаш усеща, че част от тялото ѝ липсва – някаква празника, където преди съществуваше нещо важно.

Едва няколко седмици по-късно един добре изглеждащ тип приближава Саша в бара. На третата им среща тя го води у тях. Целуват се, преплетени върху леглото ѝ, а когато тя наклонява бедрата си към него – нищо не се случва.

Объркана, Саша опитва отново, тласкайки тялото си върху неговото в търсене на гъдела, който често сигнализираше за предстоящия оргазъм. „Но, не изпитвах нищо“, спомня си тя. Тя продължава с движенията, но умът ѝ е другаде, задълбавайки в паниката заради безчувствеността в таза.

След като мъжът си тръгва, тя започва да се докосва долу, както почти всеки ден, откакто беше на 8 или 9 години. Но мекото, някога чувствително място между срамните ѝ устни е сковано и сухо. „Нали знаеш играта, при която поставяш монети в цепнатината, и клещите посягат, за да грабнат мече, но никога не могат да го вземат?, пита Саша. – Ето такова беше чувството. „В зоната на клитора имаше някакво усещане, но тъкмо когато щях да достигна оргазъм, внезапно не ставаше нищо.“

„Тогава разбрах“, казва тя. „По дяволите, бяха ме развалили.“

Бързото и лесно изпълняван е на LEEP-процедурата дава грешна представа за нейната роля в триумфа на медицината над едно смъртоносно заболяване. През 50-те години на XX век ракът на маточната шийка е водеща причина за смъртта при американките (той все още убива повече от 260 хиляди хора годишно в развиващите се страни). Сега заболяването е напълно предотвратимо, казва д-р Линда Никол, гинеколог в медицинския център Langone Health в Ню Йорк.

Това се дължи най-вече на по-добрите техники за скрийнинг и ваксината срещу папилома вирус, която предпазва срещу най-рисковите щамове на инфекции, предавани по полов път, които в повечето случаи причиняват рак на цервикса. Но манипулации като LEEP също играят роля. Процедурата, извършена за първи път в САЩ през 1990 г., служи като втора линия на защита, премахвайки клетки, които могат да предизвикат рак. Става бързо – лекарят срязва шийката на матката и отделя повърхностна тъкан, по същия начин, както можеш да изрежеш натъртен участък от ябълка – и обикновено работи.

Манипулацията е често срещана. Всяка година близо 1 милион жени в САЩ са диагностицирани с анормални клетки на цервикса, или това, което лекарите наричат изменения на маточната шийка или цервикална дисплазия. Не всички случаи са високорискови, но ако докторите смятат, че предраковите участъци трябва да бъдат премахнати, LEEP е най-популярната манипулация. Никой не знае точно колко на брой се изпълняват, тъй като те са смятани за съвсем дребни, като например премахването на брадавици, казва д-р Ноа Голдман, онколог гинеколог в Медицинско училище Rutgers в Ню Джърси. („Няма как да се знае колко хора премахват брадавиците си“, обяснява той, „защото повечето лекари просто казват: „О, ще ги притъпим и отрежем вместо теб.“)

Има и други начини да се отървеш от подозрителните клетки на цервикса, включително замразяването им с криотерапия, при която се използва скалпел за изрязването им. Лекарите обаче предпочитат LEEP, защото е лесно за изпълнение. Смята се още, че манипулацията е безопасна и с привидно ясни странични ефекти, като кървене и повишен риск от усложнения при бременност.

Само че Саша (и стотици други) твърдят, че процедурата носи и съкрушителен риск, който лекарите никога не са им споменавали. Във Facebook група, наречена „Да се излекуваш от LEEP/LLETZ (LEETZ е термин, използван в чужбина), жените споделят как процедурите коренно са променили половия им живот, как сексът с проникване сега е болезнен, как са загубили чувствителност във вагината си, как биха могли да прекарат остатъка от живота си без секс. „Не съм достигала оргазъм след операцията“, пише една жена. „Липсва ми старото ми аз, което гореше от желание по време на секс.“

Емили, 25, казва, че не е усещала нищо първия път, когато е правила секс след LEEP-процедурата миналата година. „Обикновено не ми е трудно да стигна до оргазъм, но сякаш изобщо не правех секс“, казва тя. „Мъжът, с когото ходех, беше в мен, но не го усещах.“ Тя все пак е можела да получи оргазъм чрез стимулация на клитора, но дори тогава е изпитала „болка, подобна на контракция“ в долната част на корема. Месеци по-късно известна доза чувствителност се е върнала във вагината ѝ, но все още усеща прорязваща болка в цервикса по време на секс с проникване.

Гинеколозите биха били най-състрадателните съюзници за жените, твърдящи, че способността да изпитват оргазъм е била заличена от телата им. За съжаление, техниките за сексуално удоволствие почти не са преподавани в училищата по медицина. „Средностатистическият гинеколог знае много малко за сексуалната функция“, казва д-р Андрю Голдщайн, акушер-гинеколог във Вашингтон, който извършва LEEP-процедури в развиващите се страни. „Гарантирам, че не биха могли да посочат нервите, които стигат маточната шийка.“ Освен това много гинеколози устояват на обвиненията за тези симптоми заради способността на процедурата да спасява животи.

А проучвания отсъстват: изучаването на LEEP-манипулациите се съсредоточава най-вече върху предотвратяването на рак или усложненията при бременност. Едно от 2010, проведено в Тайланд, наистина открива малко, но статистически значимо понижаване в цялостното сексуално удовлетворение след LEEP, а италианско изследване от същата година посочва загуба на сексуално желание. И двете обаче стигат до извода, че причината вероятно е психологична, а не резултат от увреждане на маточната шийка. Материал в американско списание по акушеро-гинекология от 2015 г. предполага, че LEEP може да се отрази върху сексуалната функция...но са нужни повече изследвания.

Без наличието на категорични доказателства за подкрепа, няколко жени, с които Cosmo разговаря, казват, че се сблъскват с безкрайно шествие от лекари, които не вярват, че сексуалната дисфункция може да е причинена от процедурата. Травмата да не ти вярват само усилва чувството, че съществена част от тях е безвъзвратно повредена. Никой не им е дал друг избор. За да останат живи, е трябвало да изоставят едно от нещата, заради които животът си струва.

През февруари 2011 Саша отново отива при своя лекар. До това време тя е излизала с няколко души, но с повечето от тях нещата са охладнели преди дори да стигнат до спалнята. Загубата на ярката ѝ някога сексуалност е понижила самочувствието ѝ. Сама вкъщи, тя продължава с опитите да се самозадоволява, но проникването във вагината ѝ е толкова секси, колкото и докосването на лакътя ѝ.

На Саша ѝ е трудно да опише какво се е случило. „Нещата не са никак наред“, казва тя. „Не усещам нищо по време на секс.“ Нейният лекар нахвърля набързо „ниско либидо“ и пита: „Нещо друго?“. Преди Саша да успее да каже, че иска да прави секс, но не може да му се наслади, тя просто решава да излезе.

Чувствайки се замаяна, Саша си запазва час за друг гинеколог, който ѝ прави преглед със спекулум и ѝ каза, че маточната ѝ шийка се е възстановила добре след LEEP и „изглеждаше наред“. Когато Саша настоява, че не се чувства добре, е насочена към психолог.

Тя прекара следващите две години във влудяващ кръг от препращания: общопрактикуващите лекари я ориентират към гинеколози, които я насочват към психиатри. С всяко посещение идва надеждата, че някой може да оправдае нейните подозрения – и да отслаби разочарованията ѝ отпреди. „Дистопично е да разговаряш с толкова много лекари, които не ти вярват“, казва тя.

Пет години след подлагането на LEEP нейният терапевт най-после я препраща към д-р Ървин Голдщайн (без връзка с Андрю), директор на Клиниката по сексуална медицина в Сан Диего. Животът на Саша вече се е разпаднал. Тя е загубила контакт с приятелите си, които са се отегчили от фикс идеята ѝ за маточната шийка. Тя все още се опитва да флиртува понякога, но винаги е незадоволително, тъй като тези флиртове усилват страховете ѝ за увреденото ѝ тяло. Твърде депресирана, за да работи, тя дори напусна мястото си като дизайнер на аксесоари. „Спомням си, че похарчих много пари за вибратори и лубриканти“, казва тя. Понякога, мачкайки клитора си, като бутон, тя може да изцеди слаб клиторен оргазъм – малка и откъслечна част от онова, което е изпитвала преди.

Но у д-р Голдщайн Саша най-накрая открива някого, който ѝ вярва. След като предишни пациенти са се оплаквали от LEEP, той прави връзка с първото по рода си изследване от 2004, проведено от невроучения Бари Комисарук, доктор от Университета Рутгърс, който теоретизира, че някои LEEP-процедури прорязват дълбоко шийката на матката и прекъсват съществени нервни окончания, заглушавайки връзката между гениталии и мозък. Комисарук сега разсъждава, че това дори може да притъпи усещанията в цялата област. Казано просто: твърде агресивна LEEP-процедура е способна да премахне риска от рак при жената, но също частично или изцяло и сексуалната ѝ чувствителност.

В болничните стаи по света гинеколози отписват секса от живота ти

„Никой не учи лекарите, нито упражнява контрол колко надълбоко да действат“, казва д-р Голдщайн. „Не се взимат предвид трите много важни нерва в цервикса...а колкото по-надълбоко отиваш, толкова по-висока е възможността да увредиш нервните окончания.“

Той провежда тестове, включително използва устройство, с което оказва напрежение върху маточната шийка на Саша – но тя едва го усеща. След като и това е потвърдено, той казва, че нервите ѝ са увредени при LEEP. Тя е изпълнена със сладко-горчиво облекчение. „Исках той да ме поправи“, казва Саша, „и знаех, че не беше възможно, тъй като не можеш просто да проникнеш и да възстановиш разбитите нерви.“

Все пак потвърждението ѝ позволява да направи нещо, което дългогодишното ѝ търсене на отговори никога не стори: да продължи с живота си. Малко след пътуването до Сан Диего тя се свързва със спермална банка, а през март открива, че е бременна. Сега тя се усмихва, когато споделя, че чувства как бебето ѝ рита. „Усеща се като надежда“, казва тя.

Д-р Ървин Голдщайн представя своята теория по време на медицински конференции, но изложението му не минава добре. „Шокиращо е колко отбранителна става общността на гинеколозите. Те казват „Никога не съм виждал такова нещо. Измисляш си.“ Въпреки това има големи групи с жени, преминали проблемни LEEP-процедури.“

Голяма част от проучването на д-р Голдщайн е смятана за „противоречива“, казва д-р Тами Роуен, акушер-гинеколог в Медицинския център Сан Франциско към Калифорнийския университет. Или както казва д-р Андро Голдщайн: „Смъртта от рак на маточната шийка е ужасна. Можем да пишем за това как манипулацията се отразява на оргазма или как спасява милиони животи.“ (Той изяснява, че не иска да подценява сексуалните усложнения при LEEP-процедурите и че лекарите не бива да извършват процедурата „агресивно“.)

В сферата на урологията лекарите редовно обсъждат възможните странични ефекти върху сексуалността при операциите на мъжките репродуктивни органи – а д-р Ървин Голдщайн казва, че това би трябвало да се случва също и в гинекологията: „Трябва да дойде време, в което да приемем, че има рискове при оперирането на цервикса.“

Разбира се, заобикалянето на женската сексуалност от страна на лекарите не е нищо ново. През 1978 г. е основано Международното общество за сексуална медицина...което е фокусирано върху мъжкия пол. Четири години по-късно е осъществена първата нервощадяща простатектомия, която третира рака на простата, без да предизвиква перманентна сексуална дисфункция. Първата по рода си техника е била възможна благодарение на десетилетия изследвания на простатата и пениса, казва д-р Артър Бърнет, уролог в училището по медицина „Джон Хопкинс“.

Подобно проучване при жените е изостанало доста, казва д-р Джеймс Саймън, президент на Международното общество за изучаване на женското сексуално здраве. Това означава, че дамите често споделят за сексуални симптоми години или дори десетилетия преди това да се е появило в медицинската периодика. (Д-р Роуън използва примера на хапчето за контрол на раждаемостта, чиито странични сексуални ефекти някога обичайно са били отхвърляни от лекарите.) Както и Саша, те откриват, че са притиснати в мъчителната бездна между своите преживявания и научните публикации.

Д-р Ървин Голдщайн и Комисарук се опитват да променят това, партнирайки си с екип, който прави дисекция на цервикси, премахнати по време на хистеректомия, за да определят точното местоположение на тези нерви. Така те се надяват да помогнат на гинеколозите да извършват по-прецизни LEEP-процедури занапред.

Междувременно някои лекари проучват възможностите си. Д-р Роуън не е имал пациенти, които са се оплаквали от секса след LEEP, но вместо това тя обикновено извършва криотерапия, тъй като има подобен ефект за потушаване на риска от рак, без да прорязва маточната шийка. „Ако хората вярват, че LEEP-процедурите водят до сексуална дисфункция – а аз мисля, че има доказателства, че е така – жените би трябвала поне да бъдат уведомени, че съществува риск“, казва тя.

За жените, които вече са сексуално ощетени, търсенето на оргазъм продължава. Емили все още не може да прави секс без болка, когато е отгоре. Мишел, 36, която се е радвала на задоволителен секс почти всеки ден преди LEEP, сега казва: „Просто трябва да се наслаждавам на всичко, което придружава секса, като задоволяването на партньора ми, и да не бъда разстроена, че не получавам оргазъм. Защото това просто няма да се случи.“

Когато тя се е оплакала на лекаря си, той я съветва да смени контрацептива, който е използва от няколко години. След като новата ѝ осигуровка влиза в сила, тя решава да отиде при друг гинеколог.

Кратка история на най-недоразбрания ти инструмент за удоволствие

II век през новата ера

Гръцкият лекар Сораний дава първото точно описание на цервикса, като обособена и различна част от матката.

1842

Изпреварил с век своето време, италиански хирург наблюдава, че ракът на матката рядко се появява сред монахини, обрекли се на безбрачие.

1943

Откритие настъпва, когато д-р Джордж Папаниколау усъвършенства начин да следи за предракови аномалии при цервикса. Жените получават цитонамазки, а от 1955 до 1992 нивото на рака на маточната шийка спада с около 70%.

1953

В над 500 страници от противоречивата книга Сексуално поведение при човека от женски пол известният сексуален изследовател Албърт Кинси пише, че при някои жени цервиксът трябва да бъде стимулиран при секс с проникване, „за да се постигне пълно задоволяване при оргазъм.“ (Странно, но същата книга казва, че при цервикса липсват усещания, така че...)

1990

Бримковата електрохирургична ексцизия, или LEEP, е представена в САЩ и бързо набира популярност като начин за премахване на високорисковите предракови клетки от шийката на матката. „Лекарите се бият по главата, чудейки се как не са се сетили за това по-рано“, казва д-р Томас Райт пред New York Times.

1999

Изследване, публикувано в Акушерство и гинекология, стига до заключението, че съществуващото проучване върху ролята на маточната шийка в секса е слабо и имаме нужда от (доста) повече.

2004

Докато изучава блокирането на болка при жените с травми на гръбначния мозък, д-р Бари Комисарук открива трети голям нерв в цервикса, който заобикаля гръбначния мозък и пренася усещане право до мозъка – предполагайки, че маточната шийка е дори по-важна за сексуалната функция, отколкото се е смятало преди.

От 2018 досега

Изследователи търсят точното местоположение на нервите в цервикса, като извършват дисекции на органи, премахвани по време на хистеректомии. Те се надяват да очертаят нервните окончания, така че лекарите да виждат как LEEP-процедурите могат да засегнат сексуалната функция.

*Името е променено.