Учителските фрази, които всяка от нас ще помни. Завинаги...

“Не бягай!”, “Не прекъсвай!”, “Говори по-силно!”, “Тишина, казах!”, “Хайде, стани сега и кажи ти!”, “Седни!”... Училищните години са прекрасно време, когато не можеш да правиш почти нищо, но наистина искаш всичко (може би точно защото не можеш). Забрани, наказания и правила съпътстват почти всеки образователен процес, но някои училища са разработили свой собствен специален „език на ограниченията“. Е, коя от нас не е чувала каноничното: „Как не си забрави главата у дома?“ или „И ако всички скочат от петия етаж и ти ли ще скочиш?“

Когато седнеше на чина си, всички изявления на учителите се приемаха за даденост, но днес понякога поглеждаш назад към училищните си години и разбираш: изглежда, че нещо не е било съвсем наред.

Заедно с експертите проследихме как негативните забележки на учителите се отразяват на психичното ни здраве, толкова ли е опасен моралът в училище или новата вълна от критики към учителите е поредният „реверанс“ към модната психотерапия?

Има мнение, че добрият учител е непременно строг. Това е отчасти вярно, макар и само поради простата причина, че шумните тийнейджъри просто няма да се подчинят на друг учител. Затова мнозина прекаляват, позволяват си да прекрачат границата и обиждат учениците си. И така, къде е границата между тиранията и дисциплината?

Линията минава в полето на разбирането, че детето е личност. Когато учителят разбира нивото на възприятие, развитие и мислене на подрастващия, за него е по-лесно да намери подход към него, дори ако детето е напълно непослушно. Учителят може да види между редовете нуждата на детето и да намери контакт с него. Но учителят също е човек и в трудни ситуации също изпитва различни чувства. Способността да се справиш с тях, без да действаш на децата, прави възможно да изразиш това, което е необходимо, по конструктивен начин. Следователно линията лежи в областта на признаването на възможностите и ограниченията както на ученика, така и на неговите родители.

Изглежда, че всички учители имат в резерв цял арсенал от фрази, които в някакъв момент се оказват обидни и след които всеки ученик е искал "земята да се отвори и да потъне...". Много думи са толкова запечатани в паметта и травматизират психиката, че се справяме с последствията им дори в зряла възраст. Психотерапевтът Айна Громова коментира най-популярните.

Да не си забрави главата у дома?

Това е публично унижение и води до факта, че в бъдеще ученикът ще се страхува да се покаже в обществото. По-лесно му е да не му обръщат внимание, защото ако му обърнат внимание, ще стане обект на подигравки.

„Излез и влез както трябва“

Зад тази фраза стои посланието, че не се вписваш в необходимите правила, не си това, което трябва да бъдеш и ако си позволиш да не се подчиниш, групата ще те отхвърли от обществото. Никой не иска да бъде отхвърлен, така че е по-лесно да направиш всичко, за да го избегнеш.

„За особено надарените, повтарям отново“

С тази фраза учителят излъчва към децата посланието, че са глупави и неспособни на нищо. След такива изявления има нежелание да демонстрират знанията си на такъв учител. Това е мощна демотивация за учене.

„Сега ни кажи, за да се посмеем заедно“

Тук подтекстът е: „Наруши правилата на играта и за това ще бъдеш наказан с публично освиркване“. Резултатът е много прост - няма желание да се възприема този учител. И има желание да се разсейва от други неща, да общува с други хора.

"Утре точката ще се превърне в двойка"

Заради тези думи на учителя детето се притеснява не защото няма познания по предмета, а защото ще му дадат лоша оценка. Оказва се, че фокусът на вниманието се измества. Човек не може да разбере каква е стойността и смята, че най-важното е да не получи лоша оценка от другите.

„Хайде, ела да водиш часа и да предадеш урока, а аз ще седна на твоето място“

Послание: "Ролята на лидер не е за теб." Поради това детето може да развие синдром на самозванец в бъдеще.

Често учителят използва всички тези фрази като обичайни етикети и в определена ситуация ги възпроизвежда автоматично. Всички тези язвителни изказвания за учениците са обединени от едно послание – унижение, обезценяване, пренебрежение. А това у всяко дете ще предизвика чувство на несправедливост, гняв, негодувание. И в бъдеще ще се проявява с безразличие и безразличие.

Унижението, обидата и пренебрежителният тон на разговор не водят до факта, че детето ще учи добре или ще взаимодейства правилно (затова и често си поемала ролята на бунтарка). "Детето няма да уважава другите, включително възрастните, а нестабилното му самочувствие ще бъде още по-травматизирано. Това ще ги накара да изпитат изблици на гняв и агресия... Детето може да се нахвърли върху другите и да излъчи агресия в света около себе си, а желанието да докаже нещо и да учи добре ще отпадне. Тоест ще се появи безразличен, безчувствен, незаинтересован човек във взаимодействие с училището, който по принцип няма абсолютно никакви положителни емоции по отношение на образователната институция." - казват експертите.

Е, тези фрази се помнят дълго, но все пак са те направи отчасти това, което си сега, нали?