Мъжете искат да завладеят целия свят. Да преспят с максимален брой жени. Непрестанно да се съревновават с някого и да побеждават. Момичетата, с които се разминават, да им показват гърдите си...
Всъщност всеки мъж си има своите мечти и цели, страхове и зависимости, таланти и коефициент на интелигентност. Хората искат най-различни неща, като в същото време тези „исканици“ се променят с течение на времето десетки пъти.
Какво чувства той
В преобладаващата си част мъжете още от деца са възпитавани по начин, различен от жените. По време на проучване, извършено в САЩ, на участниците им показали новородени от различен пол и съвършено произволно казвали „това е момче“ или „това е момиче“. Когато участникът чуел „момиче“, той моментално проявявал нежност: гушкал бебето, целувал го и се умилявал. С „момченцата“ се държали по-различно: никой не се втурвал да им гука.
И се получава така, че истинските момчета започват да приемат подобно поведение за норма от най-ранна възраст.
В много култури, например българската, родителите поощряват агресията у синовете си. Татко и мама по време на родителската среща ще изцъкат с език и демонстративно ще заплашат с пръст своя хулиган, а пък после на тръгване от училище ще го пляснат по гърба: „Даде му да се разбере – браво, мойто момче! Истински мъж!“ А пък ако синът им прояви някаква емоция, ще му кажат: „Какъв си такъв ревльо?!“ Според статистиката родителите на момчетата с много по-голяма охота посягат да ударят детето, отколкото онези, които имат дъщери. И при нанасянето на телесното наказание на момчето му е забранено да показва, че го боли или каквато и да е уязвимост.
В същото време в психологията съществува понятие, като базисни емоции: тъга и радост, гняв, печал, отвращение и страх. Без значение как човек се опитва да ги потисне, няма как да избяга от тях. Дори и още от детството да му е внушавано, че не бива да ги изпитва. Правен е и такъв експеримент: включват и мъже, и жени към специална апаратура, която да сканира главния мозък. Това позволява да се определи какви са реалните емоции, изпитвани от съответния човек. Едновременно с това учените следят и мимиките на участниците. Експериментът доказва онова, което психологията вече знае: мъжете са по-склонни да изразят гнева си и по-рядко да се усмихнат – но изпитваните реално емоции съвпадат почти напълно при двата пола. Какво ни казва това? Мъжете изпитват същото като жените, само че скриват изживяваното.
За какво си мисли той
Ето още една особеност при възпитанието на момчетата: те развиват нездрави амбиции по-често, отколкото момичетата. На момчетата постоянно им се разказва за милионите, които непременно ще трябва да спечелят. Заявява им се, че пълноценният мъж е онзи, който има внушителна банкова сметка и че блестящата кариера е единственият способ за самореализация.
Проблемът е там, че далеч не във всяка професия е възможно човек да преуспее финансово. И какво да правим, ако конкретният мъж не иска да се посвещава на IT-сектора, а на невробиологията? Така, както много жени са нещастни заради „несъвършената“ си външност, има мъже, които се притесняват от кариерата си, заплатата си, постиженията си, като обективните показатели за постигнатия от тях успех не играят никаква роля. Подобни мъже моментално можеш да ги разпознаеш: те се „кичат“ с коли и длъжности, като с медали, а когато излезеш на среща с тях, вместо да се опитат да те опознаят по-добре, говорят изключително и само за себе си.
Какви жени харесва той
В случая е много просто: той харесва жени като майка си или която и да е друга жена от обкръжението му, която в детството и в юношеството е сформирала либидото му. (Ако внезапно ти се даде да разбереш, че не си достатъчно добра за него, имай предвид, че в действителност ти просто не приличаш на неговия либидо-образ.)
Впрочем тук има и изключения. Ако мъжът не си позволи сам да си избере жена, то този избор вместо него го прави обществото – и тук на ход идват насадените стандарти за красота. Да приемем, че в дъното на душата си той харесва жени с нестандартна хубост или такива, които са два пъти по-стари от него – но той се притеснява от това какво ще си кажат хората?
Какви взаимоотношения търси той
Бракът е социален конструкт, а не биологичен. Нормално е, когато мъжът иска семейство и когато не иска семейство. Между другото, ако той самият е израснал в благополучно семейство, отношенията между майка му и баща му са били прекрасни, има голяма вероятност да му се прииска да повтори този модел. Ако момчето е расло без баща и в детството му няма много хубави случки, е възможно идеята за брак да го плаши. По обективни причини.
Има и случаи, когато мъжът е бил възпитаван чрез модела на „ти си длъжен“. Мъжът е длъжен да печели пари, да се грижи и да разрешава всички проблеми – с две думи не да бъде мъж и партньор, а „родител“ на жена си. Защото видиш ли, момичетата всички са принцеси, нужно е дълго време да полагаш усилия, за да ги завоюваш, а след това да ги дундуркаш.
Има и друг, нездрав пример: семейството обгрижва непрестанно момчето, като в същото време му се насаждат нереалистични очаквания: един вид сега ние влагаме толкова много сила в момчето, така че след време... Така де, разбираш. От една страна „Ти не можеш нищо сам да свършиш“, но от друга – „Ти си длъжен“. Така се получава възрастен мъж, който се излежава и си играе с колички. Причината за всичко е дълбоко вкорененият страх и невъзможността да се социализира по какъвто и да било начин. Още от детството му внушават две противоречащи си едно на друго послания – и ето това е резултатът.
А какъв е случаят с необременените мъже? Психологически зрелият мъж вижда отношенията като партньорство, в което хората са готови да си сътрудничат и заемат равни позиции и в което няма място за конкуренция или за т. нар. „кръвосмесителни изкривявания“ (възрастно „татенце“ и неговата капризна „дъщеричка“ или властната „маминка“ с разглезения „син“).
Какъв партньор и съпруг ще стане мъжът? Най-вече такъв, какъвто го е оформило собственото му семейство. Но няма да слагаме точка за край тук: всеки се развива по различен начин. На някой може да са му гасили фасове по кожата, а той въпреки това да стане напълно нормален, спокоен и нетравмиран човек. А пък на друг може да са му казали нещо накриво през втория срок в трети клас – и сега той се страхува и от най-малкия шум.
Само че, тъй като написаното дотук е обръщение към теб, жената, а не към момчето, ще ти кажем едно: не се опитвай да променяш мъжа или да го „лекуваш“, да го спасиш или да припишеш неадекватното му поведение на тежкото му детство. Тъй като ти не си му лекар, това не е твоя отговорност.
От какво всъщност се нуждае един мъж
*Да взима сам своите собствени решения. Сам да избира колко да печели, къде да живее, с кого и под каква форма да гради отношения и т. н.
*Да приема и да изразява чувствата си, да умее да работи с тях, защото в противен случай ще му се наложи да ги потиска.
*Да иска да бъде щастлив. Съществуват реални цели, а има и измислена конкуренция, където в условията на играта е заложено предварително да загубиш. Целта „да стана най-добрият“ е доста глупава, но – което е по-важно, – тя е разрушителна. Колкото повече един мъж се стреми да надмине някой друг, толкова повече се отдалечава от истинските си желания.
*Да си изработи самоувереност. Не е важно колко е висок мъжът, каква е външността му, колко печели (като естествено става дума за финансово независим човек) – важно е как се чувства той, как се възприема и доколко обича – стига да не се страхува от тази дума – себе си. Принципно само такъв човек е способен изобщо да обича някого другиго.
*Да гледа трезво на живота. Мъжете у нас изобщо не се грижат за себе си и развалят статистиката с изключително ниското очакване за продължителността на живота им.
Важно е също така жената да позволява на мъжа да бъде такъв, какъвто е, да вижда в него не функцията му, а самия човек. И тогава всичко ще е по-лесно с гореизброените точки.
Не ти даваме гаранция, но ти препоръчваме да опиташ!
