|
||
Пиши ни в страницата на Cosmopolitan.bg във Facebook или на страницата на кампанията Сложи край.
Не на домашното насилие върху жени!
„Всичко започна на четвъртия месец след като тръгнах с това момче! Запознанството ни беше изключително интересно и много готино се получи всичко между нас. Още на втория месец връзката ни стана много силна, тъй като доста неща ни свързваха от миналото и обкръжението ни. На четвъртия месец, при едно от излизанията ни навън се скарахме и това беше първият ни по-сериозен скандал. Бяхме на едно тайно, романтично и усамотено място. Той издивя, полудя, изпадна в нервна криза, започна да кара колата като ненормален. Крещях да спре и да сляза, че ще се прибера сама до вкъщи, но приятелят ми все едно не ме чуваше. Бях способна дори да скоча в движение, но той заключи колата. Закара ме извън града, където живеем, тръгна към едно село, по пътя намери отбивка, спря и ме извади насила от колата. Дърпаше ме, хвана ме за косата, след което застана зад мен и започна да ме души. Нямах силата дори да го ударя, какво остава да го. Аз се свлякох на земята, но той явно дойде на себе си и ме пусна. Започнах да го бутам, за да се махне от мен, но той вече съжаляваше. Започна да плаче с мен, но въпреки това още виждах в очите му злобата, която започна преди да тръгнем от мястото, където бяхме преди това. Помолих го да ме закара вкъщи, и да не казва нищо. Направи го. Не исках да го виждам известно време, за да осъзная дали този човек отново ще ми причини нещо и дали наистина искам да съм с него. Той всеки ден ме търсеше, молеше ми се и аз се върнах при него с много условия и страх. Следващите няколко месеца бяха прекрасни, той все едно се промени. Да, ама не! Отидохме на почивка с него и негови приятели, които познавам, и за момент не съм се почувствала излишна, а бях единственото момиче в компанията тогава. Докато не дойде кошмарната вече, в която планирахме да вечеряме навън. Започнахме да се караме, аз го бутнах, той ме хвърли на спалнята и започна отново да ме души, да ме удря с плесници по цялото тяло, удари главата ми няколко пъти в стената. Нямах почти никаква сила да изкрещя, за да ме чуят останалите и да дойдат, за да го махнат от мен. Заплаши ме да не си и помислям да казвам, че съм бита, иначе ще ме „смаже от бой“, когато останем сами.
►►►Искаш ли това, което се случва зад затворената врата, да продължава?
Отидохме на вечеря с приятелите ни, имаше и мои познати. Прегръщахме се за „добре дошли“, а тялото ми гореше от болка. Прегръщах ги със сълзи в очите и се опитвах да пренебрегна мъката, която изпитвах. Когато се съблякох на следващия ден по бански, бяхме на плажа, вече се бях заровила психически под пясъка от срам от синините и големите рани по цялото ми тяло, най-вече в областта на врата и ръцете. Всички погледи бяха вперени в мен, но никой не посмя да ме попита как съм или какво се е случило.
Свърши този ужас и като си тръгнахме на 10-я ден, аз бях изключително резервирана, че когато отново се върна към ежедневието си, пак ще бъда с този човек. Три седмици по-късно отново бях пребита... На рождения ми ден. Той беше пил... Бях брутално пребита и захвърлена. Тогава разбрах, че той има друго момиче. Отново мина доста време, него го беше срам да ме вижда, само ме питаше как съм и дали са ми минали раните. Разбира се, не минават толкова бързо, но аз се преструвах, че се възстановявам, отвътре бях повече от пребита. Мислех, че се е променил, мина доста време, не ми беше посягал, нито ми беше вдигал ръка. Аз също се промених след като видях някаква промяна в него, но беше много за кратко, докато не започнах работа, в която повечето ми колеги бяха момчета. Работехме на 5 минути разстояние един от друг и имахме възможност доста често да вечеряме заедно, което отново ни сближи, докато в един момент той не реши,че моите закъснения от работа и по-малкото внимание по време на работа, което му обръщах, се дължеше на това, че аз излизам с някой от колегите си. Няма нищо вярно в това. Уикендите ги прекарвахме заедно, но го хванах отново да си пише с друга и да ме лъже. Не бях аз тази, която излизаше с колегите си, а той с други жени.
Тръгнах си от него, но явно много бързо осъзна, че той не може без мен и че съм аз неговото момиче. Малко след това, отново в кавга от ревност, ме преби. Побоят беше брутален - разбита уста от вратата на колата, скъсани дрехи, обиди, клетви, че не иска да ме вижда повече, че съм долна курва и най-големият боклук на света. Тръгнах си, не исках да го виждам.
►►►Кога любовта се превръща в тормоз?
Така мина половин месец, аз се възстановявах и лъжех всички, че съм хванала грип, а родителите ми ги излъгах, че съм ухапана от оса. Два месеца по-късно заминахме на почивка в Гърция, само ние двамата, без приятели. Тръгнах с капчица страх, но явно нямаше за какво да се притеснявам. Беше различен. 9 дни, след като се върнахме отново ми налетя на бой - настъпване по главата, съблече ме чисто гола, изхвърли ме като куче пред вратата му, риташе ме в главата, в ребрата, в кръста, навсякъде почти. Унижи ме брутално. След което ме качи в колата и започна да реве и да си блъска главата – защо ми го е причинил. Слязох от колата, без да му казвам нищо. Занесох си всички рани вкъщи и започнах да плача. Сама. Час по-късно той ми се обади съжалявайки. Казах му, че вече е късно за съжаляване и извинения и че не смятам, че отново ще мога да го докосна. Така и стана, бях отдръпната и не говорех с него.
Два месеца по-късно отново бях наритана, захвърлена и насинена. Бях качена в една кола от непознати, а бях тръгнала към него. Той дори не ми повярва, изживях брутален страх. Това се случи дни след Коледа, когато бях направила и невъзможното, за да е празникът за него повече от прекрасен. Удари ми няколко шамара, след което няколко плесника в стомаха и в гърба.
И така приключи всичко.
Три месеца вече съм жертва само психически тормоз, но поне без физически..."
#сложиКРАЙ
#отвориОЧИ
