Реалността преди всичко
Всички експерти, с които говорихме по темата, са единодушни – крайностите по време на интервюто не са добра идея. Това се отнася с пълна сила за проявите на високо самочувствие или точно обратното – за прекалената притеснителност.
Паулина Георгиева споделя своя опит: „Ако става дума за по-начални позиции, все по-малко притеснителни хора срещам. По-скоро ще срещнеш хора, които са много приказливи, налага се да ги вкарваш в някакви рамки, да ги насочиш към нещата, които те интересуват, да не ги оставяш съвсем да отплуват към своите неясни интереси, защото по-младите хора не са много наясно накъде са тръгнали. Не знам дали проблемът е поколенчески или е в образованието“.
Специалистите по човешки ресурси обръщат внимание основно на това дали имаш реална преценка за себе си, за възможностите си, дали можеш да обосновеш с конкретни факти постиженията си, дали се държиш балансирано, дали си умерено амбициозна и с реални очаквания към работодателя и самата работа. Иван Папазов от УниКредит Булбанк уточнява: „Без значение за каква позиция кандидатства човек, част от поведенията, които не биха донесли успех, са следните – осезаемо за интервюиращия притеснение от страна на кандидата, липса на увереност в собствените качества и възможности, оставяне на впечатление у интервюиращия, че кандидатът отчаяно се нуждае от работата, демонстриране на твърде високо самочувствие и самоувереност, особено ако в процеса на работа се окаже, че тези качества са необосновани, демонстрирането на високомерно превъзходство пред останалите кандидати без те изобщо да се познават или демонстриране на превъзходство над настоящите служители, парадирането с връзки с настоящи служители или с висши ръководители“.
Внимавай да не изземеш инициативата на човека срещу теб. „Ако започнеш сам, без да те питат, да обясняваш колко много си постигнал, това не се възприема добре“, твърди Наталия Георгиева. „Трябва да си отзивчив, премерен, да имаш реална представа за себе и да говориш конкретно - обяснява Паулина Георгиева. - По-високото самочувствие може да изиграе лоша шега, ако егото изключително много изскача от фактологията, ако прекалено често се чува „Аз“. Особено ако говорим за хора с по-малък професионален опит, не се търсят индивидуалисти. Трупането на стаж става в екип. Ако си изявен индивидуалист, очевидно имаш проблем в работата с екип“.
Разбира се, при по-високите позиции се търсят по-лидерски ориентирани кандидати. Но там интервюто протича по различен начин. Добре е личността ти да се открои, но това трябва да става с примери и е работа на добрия интервюиращ да ги извлече. Не е необходимо ти да прекаляваш с хвалбите по собствен адрес. По-добре се въоръжи с повече конкретни факти.
Лошо впечатление прави и ако CV-то ти изобилства от сменени работни места, при това за кратък период от време. „Има хора на по двайсет години, които са сменили пет работни места. Когато взимаме някого на работа, не се очаква той да си тръгне след месец - казва Наталия Георгиева. - Винаги питаме човека защо е напуснал предната си работа, дали можем да му дадем нещата, заради които е напуснал. Уважението обаче е много важно. Разбира се, че съществуват и лоши работодатели. Няма нищо ненормално да се оплачеш от бившия си началник, но ако петима работодатели са били лоши, а само кандидатът е добър, тогава има нещо гнило. Човек има право да си променя работа ако тя не му харесва, но това не трябва да става прекалено често, защото говори зле за кандидата“.
Внимавай с личните детайли по време на интервюто. „Не е добре някой да започне да разказва неща от личния си живот или да фамилиарничи – смята Наталия Георгиева. - Понякога причината да напуснеш предишната си работа, може да е била личният ти живот. Но ако започнеш да говориш за това без да са те питали, не е добре. Трябва да отговаряш на въпросите, които задаваме и накрая на интервюто да отбележиш това, което според теб е важно“.
