Зубрачките са суперяки

Режисьорският дебют на Оливия Уайлд (Д-р Хаус, TRON: Заветът) ще ни заведе на най-щурия абитуриентски бал.

 
 

Със “Зубрачките“ Оливия Уайлд отбелязва режисьорския си дебют с най-свежата комедия тази година. В него Оливия Уайлд проследява пътя на приятелките от училище Моли и Ейми (Бени Фелдстийн и Кейтлин Девър), които са свръхамбициозни отличнички, но научават, че четирите им последни години саможертви в гимназията са били напразни, защото съучениците им, които са ходели само по партита, също са приети в престижните университети, в които и те. За да поправят грешката си, момичетата решават да наваксат за всички пропуснати купони, като нарушават правилата, които са спазвали, в нощта преди дипломирането. „Причините тези филми да се харесват, е че темата е универсална за всяко едно поколение“, казва Уайлд за „Зубрачките“. „Това е един много важен период в живота, в който подрастващите се борят за индивидуалността си, разделят се със семействата си и влизат в по-близки отношения с приятелите си, справят се с несигурността си, както и с невероятни вълнения“.

От Стивън Голдман

Сн.: Форум Филм България

Родена в Ню Йорк и израснала във Вашингтон, Оливия Уайлд е известна с многото си филмови и телевизионни роли, включително годините ѝ като „Тринайсет“ в телевизионния хит Д-р Хаус, който по време на излъчването си е най-гледаният телевизионен сериал в света. Тя дебютира на Бродуей през 2017 (в адаптацията на 1984 по Джордж Оруел), а последно участва и продуцира добре приетия от критиката "A Vigilante", минал по кината в САЩ по-рано тази година. Нейните филми като актриса включват Meadowland (на който е и продуцент), носителят на "Оскар" "Тя" (за режисура на Спайк Джоунс), "С пълна газ" и "Приятели по чашка". В допълнение, тя е изпълнителен продуцент на номинирания за „Оскар“ късометражен документален „Body Team 12”. Разговаряме с Оливия Уайлд за създаването на „Зубрачките“ в Лос Анджелис.

Мечтаеше ли в някакъв момент да режисираш филм?
Да, трябваше само да събера смелост, за да го направя. В началото на кариерата ми разбрах, че се чувствам по-щастлива, когато съм около мозъците, които създават филмите. Обичам разговорите режисьор-сценарист-оператор, които се водят на снимките. Обичам процесът на създаване, еволюцията от препродукция през постпродуцкция…А и имам известен опит, който в известен смисъл разпали апетита ми. Направих филм, който се казваше „Приятели по чашка“ (2013), където импровизирахме целия сценарий с много малък екип, а и снимахме филма с герила техника. Това може би беше първото ми докосване до креативността, което ме вдъхнови да застана зад камерата и да създам нещо сама. Продуцирала съм филми – документални – от което научих много за процеса на създаване. Доближавах се все повече и повече до най-вълнуващата работа. Постепенно започнах да режисирам късометражни филми и видеоклипове, където осъзнах, че съм най-щастлива, когато съм режисьор. Така че, да, това беше моя мечта, но ми отне около десет години, за да събера смелост да я осъществя.

Как се появи „Зубрачки“?
„Зубрачки“ се появи в живота ми заради продуцента Джесика Елбаум, която работи с Глория Санчес, насочения към жените отдел на Гари Санчес (продукционната компания на Уил Феръл и Адам Маккей ). Сценарият е редактиран от Емили Халпърн, Сара Хаскинс и Сузана Фогел. Оригиналният е от 2009…и беше забутан в едни прашлясали файлове на филми, които никога не са направени – където можеш да намериш доста добри неща, както се оказва (смях)…

Ето къде беше, когато го взех. Имаше интерес в Annapurna (копродуцентите) да се преразгледа филма и да се прецени може ли да се направи в новите времена. И така, аз се застъпих за него: „Повярвай ми за този филм и ти обещавам, че ще направя нещо специално“. Попитаха ме дали можем да го пренапишем изцяло и получих зелена светлина. Наех Кейтис Силбърман („Гореща гонка“, „Наръчник за необвързани“), която дойде в екипа, за да пренапишем изцяло сценария. Тя се присъедини също и като продуцент и беше моят креативен човек във филма. След това влязохме във филма.

Разкажи за кастинга на Кейтлин Девър и Бини Фелдстайн.
Всъщност Кейтлин беше викната от Annapurna преди аз да се присъединя… Когато обмисляха да го правят през 2014, тя беше име, което им трябваше, но когато не влезе в продукция, някак се разми. Но аз казах, не, вие сте абсолютно прави за Кейтлин Девър. Тя трябва да е Ейми. Исках да я запазят 100% и смятах, че перфектната Моли за нейната Ейми ще е Бини Фелдстайн. Бини е уникална с нейната интелигентност, чар, хумор, нейната топлина. И за мен беше пределно ясно, че тя е единственият човек, който може да изиграе Моли… След като бяхме готови с Кейтлин и Бини, можехме спокойно да създадем актьорския състав около тях, което беше много забавно.

———————————————————————————
Това лято „книжните плъхове“ ще трябва да си наваксат. Режисьорският дебют на Оливия Уайлд (Д-р Хаус, TRON: Заветът) ще ни заведе на най-щурия абитуриентски бал на 7 юни. Ден преди завършването на гимназията двете най-праволинейни „зубрачки“ на випуска осъзнават, че е трябвало повече да се забавляват.
———————————————————————————

Какво търсехте в този състав?
Общо исках да е автентичен и търсех различни образи, които да доведат до тази автентичност. Исках детайлно да пресъздам в този филм общността в американската гимназия днес…И исках да намеря актьори, които са интересни в същността си, не просто хора, които съвпадат с някое описание, което сме написали. Защото не бяхме – всъщност нямахме представа как ще изглеждат останалите. Искахме да намерим хора, които са специални по начин, по който са тези в класическите тийн филми като „Щури времена в Риджмънт Хай“, „Клуб Закуска“, „Баровки“ – това са класически филми, които са с невероятен актьорски състав.

Колко близо мислиш, че са очакванията на днешните тийнейджъри, сравнявайки ги с твоите и с какво се различават? Аз съм съвсем друго поколение, но ги смятам за сходни с моите от младостта ми.
Това е невероятното на филмите за гимназистите според мен и причината да са винаги актуални, защото са за универсални теми, валидни за всяко поколение. Това е един забързан период от живота, в който подрастващите се борят за индивидуалност, отделят се от семейството и започват връзки с приятели; борят се с несигурността, както и с невероятни нови вълнения. Тези теми винаги ще присъстват във всеки ученик от всяко поколение. Кое е специфичното при това поколение – наричат ги Поколение Z – толкова са еволюирали. Имат някаква зрялост, която може да е заради социалните медии, които познават от малки или заради политическата ситуация, в която ги вкарваме, като и тяхното желание да отстояват правата си в наши дни. Те са много вълнуващи за мен…Исках да отразя това в този филм и да създам нещо, което е амбициозно по дефиниция, имайки предвид днешната реалност в гимназиите.

Как минаха снимките?
Снимките бяха забавни, но също и интензивни, защото имахме само 26 дена. Снимките бяха в Марина дел Рей, Мид Сити, Кореатаун… Беше планирано да е одисея през ЛА и сценарият беше много конкретен за тези деца, които са от ЛА. Мисля, че има нещо много специфично, в следствие на опита им и живота им в тези различни места. Няма друг град като Лос Анджелис; толкова много градове, събрани в един, наистина. И затова, да си млад тук, е вълнуващо, защото има толкова много за откриване… Затова, снимайки, исках да съм сигурна, че сме го уловили. Бях вдъхновена от Големия Лебовски в голяма степен, и по-точно от начина, по който Коен е уловил Лос Анджелис.

Кое беше най-голямото предизвикателство, докато го правихте?

Бих могла да кажа, че най-голямото предизвикателство беше в монтажната, налагайки се да изрязваме сцени, с които бях горда, които бяха специални, но просто нямаше време за тях. Въпреки факта, че имахме толкова малко време за снимки, някак приключихме с много филмов материал. Наистина имахме достатъчно за три филма. Изведнъж се оказа три часа (смее се)…Тогава разбрах, че ще трябва да убия любимите си тук. Това определено беше най-голямото предизвикателство.

Едно от най-забележителните неща във филма е балансът между емоциите на сърцето му и комедията. Как го постигнахте?

Нашето намерение беше винаги сантименталността да дава предимство на комедията и винаги да приземяваме ситуациите с реалността. Така че всеки път, когато минавахме границите, се връщахме към основната идея. Това беше важно за нас, да можем да си позволим малко изхвърляне в облаците, да задълбочим нещата, но винаги да се връщаме към сърцевината… Иначе казано, точно когато си мислиш, че ставаме сантиментално, го прекъсваме с нещо смешно. Такова пътуване с филма е нещо, което харесвам като зрител. Така че, това беше целта.

Спомена „Големият Лебовски“ и „Щури времена в Риджмънт Хай“Има ли други филми, които са ти повлияли?

Всички класически гимназиални филми, определено. Бих казала и в това число „Блус Брадърс“… „Смъртоносно оръжие“ до някаква степен – харесва ми елемента за приятелчета полицаи, който е много подходящ за историята. Идеята е наистина да си пазят гърбовете. „Тренировъчен ден“… „Полицаят от Бевърли Хилс“. Призрачен свят…И това са само някои от тях.

Филмът предизвика сравнения със „Суперяки“, когато мина на няколко фестивала, но разбирам, че ти е неудобно от сравнението?

Не…имам предвид, трябва да сме щастливи. Аз съм голям фен на „Суперяки“. Това, което е общото между нас със сигурност, освен очевидното – училището, на чийто фон е филмът, е че филмът е за любовта между приятели. Това, което прави „Суперяки“ толкова добър, че те наистина са загрижени един за друг. От сърце искат да останат най-добри приятели и са стресирани, че ще се разделят. Това е много истинско и в нашия филм…В него прокарваме любовна нишка за това колко са интензивни тези връзки, които се създават в училище, и колко са истински. Колко са интимни. Често това са първите ни истински сродни души. Това може да е тема за сравнение. Виждам и тенденцията, че имаме навика да слагаме етикет на всеки женски ориентиран филм, като го определяме като версия на класически мъжки такъв. Защото, разбира се, не се опитваме да сме Суперяки. Но приветствам сравнението, защото мисля, че този филм е брилянтен.

Какво следва сега за теб? Ще продължиш ли да работиш зад камерата?

Аз съм наистина мотивирана да продължа с режисурата. Обичам я. Усещам се вдъхновена. Но и усещам, че съм част от движение. Знаете, че малко са жените, които работят в индустрията като режисьори – 4% в последните десет години. Искам да съм част от решението на този проблем. Ще трябват много жени режисьори, които да излязат напред и да покажат на света, че нашите гласове са важни…Аз и играя също. Точно сега обмислям нещо, в което и да играя, и да режисирам, което ще бъде малко напето, но и забавно (смее се)… Винаги съм „за“ предизвикателствата. Затова, ако това е начин да се предизвикам, вероятно ще го направя.

Зубрачките е в кината от 7 юни