Защо работиш? 5 причини освен парите

Главните жизнени цели на човека са да обича и да работи – така твърди Зигмонд Фройд. И съдейки по това колко време посвещаваме на работата (и как отчаяно търсим любовта), той е бил прав. Не мислиш ли?

Ами тогава ще ти кажа, че работата не е просто начин за изкарване на пари. Ето какво още ти дава това занимание, извън времето, посветено на търсенето на любовта.

►►►Кой не мечтае за такава работа?

Ще започна все пак с финансовата част. Колкото и подигравки да ръсиш и да чуваш за финикийските знаци, 77% от работещите признават, че най-добре ги мотивира доброто възнаграждение. Но... Значението на спечелените пари не се изчерпва само с това.

Интересно е, че трудовите доходи имат за нас различна „стойност“, не просто като пари, влезнали в портмонето ни по някакъв начин. „Съвременната западна култура различава „профанни“ и „сакрални“ пари в зависимост от произхода им, обяснява психологът Ана Фенко. – Например неочакваната печалба от лотарията, наследството, хонорарът или премията се разглеждат като „особени“ пари, които обикновено не се харчат за всекидневни нужди, а за купуването на особени предмети или за необикновени преживявания.“

Освен това обаче спечелените пари могат да ти заложат и капани. Един от най-типичните е, когато решиш, че печалбата е мерило за успех. Всъщност това означава, че сумата, която получаваш, показва колко струваш.

„Хората често се отъждествят с работата, която вършат – коментира психотерапевтът и бизнес коуч Наталия Тумашкова. – Това се формира още в детството, когато родителите казват на детето: „Защо направи това? Ти си лош!“ И то усвоява: оценката на постъпките ми е оценка на личността ми.“

Стремежът ни да оставим и ние нещо на света

В миналото философът Хана Аренд описва два вида работа. Единият е необходим, за да поддържаш живота си, но при този процес ти не произвеждаш това, което ще остане дълго. Към него се отнася готвенето, прането, чистенето и другите всекидневни дейности, в които няма нищо специално, и затова човек в този случай постъпва като animal laborans, „работещо животно“.

Вторият тип работа, която човечеството винаги е ценяло повече, е производството на нещата, които ни обкръжават: от чаши и столове, до къщи, мостове и самолети.

►►►10 въпроса за интервюта за работа и техните 10 отговора те очакват тук.

Желанието ни да се развиваме

Затова в съвременния свят все по-важна става самореализацията. Думата влезе в употреба не чак толкова отдавна и различните хора влагат в нея различен смисъл. Свързана ли е тя с интересната, любима работа? С високия професионализъм? С творчеството? Може би, тя зависи от това дали човек е вложил в нея мечтата си?

Само че, ще ни прощаваш, но е много по-лесно да подходим към нея от другата страна и да я опишем чрез собствените си емоции. Ние се чувстваме реализирани, когато разкриваме вътрешния си потенциал, когато в работата са задействани уменията, знанията и възможностите ни. „Кара да се чувстваме на мястото си и да сме удовлетворени от това, което вършим: понякога от резултата, понякога от самия процес“, казват психолозите.

Какво най-много ни мотивира в работата?

77,1% – заплатата

37,9% – възможността за кариерен ръст

37,3% – мащабни и интересни задачи

36,5% – комфортната атмосфера в работата

17,6% – професионализмът на колегите

17,6% – възможността за обучение

Според проучване, направено през 2015 г.

Нуждата да получим признание

Представи си, че в работата постоянно те критикуват, обиждат, не харесват нещата, които правиш. Това няма ли да убие мотивацията ти? А сега си представи, как чуваш няколко одобрителни думи в напрегнат момент, когато силите ти са на привършване. Действат като вълшебна пръчка, нали? Това може буквално да ти даде крила и да те заради с енергия.

Защо обаче ни е важно да получаваме признание? „В най-общия смисъл признанието удовлетворява дълбокото, познато на всички ни желание да почувстваме собствената си важност за околните – казват психоаналитиците. – То потвърждава, че ние – пълноправните членове на групата, сме част от цялото. Без общественото признание, самоуважението е невъзможно.“

Само че със самоуважението не всичко е толкова просто.

„Признанието работи за самоуважението, когато самата ти знаеш, че си го заслужила – предупреждават специалистите. - Но ако то е незаслужено, ефектът може да е обратен.
И накрая, ако самата ти не цениш себе си, то похвалата, особено ако идва от шефа ти, може да се превърне в наркотик, от който ще ти трябват още и още дози.“

Затова трябва да се съсредоточиш не върху това колко си креативна, сръчна, умна и дейна, а върху крайния резултат от свършената работа.

Много от психолозите са на мнение, че зависимостта от похвала е свидетелство за нарцисизма на човека, че това е болестта на века.

Затова, ако са оценили не теб, а красотата, полезността, оригиналността или точното съответствие на стандартите на изработеното от нас, ние винаги можем да се опрем на постигнатото дотук, за да продължим нататък.

Защото ти харесва да работиш в колектив

В офиса ти прекарваш повече време, отколкото със семейството си и приятелите си. Затова изобщо не е странно, че готините колеги са подарък от съдбата. С тях ти можеш да споделяш, да получаваш съвети и помощ.

И още - работата е хубав момент, защото ти позволява да усещаш принадлежност към нещо голямо, от което ти си част: професия, екип, решение на проблем или изследване, което ще промени бъдещето. Има хора, което са по-ефективни, когато има конкуренция.

„В някакъв смисъл тези хора взимат енергия от другите. Ако нямат съперник – не им е интересно да работят.“

Необходимостта да усещаш постоянство

Е, и накрая – на нас просто ни е важно да ходим на работа. „Да станеш навреме, да се облечеш, да пропътуваш пътя да офиса, да общуваш с колегите, да обядвате заедно – това ти дава усещане за постоянство. Когато работиш вкъщи, губиш много енергия за самоорганизация. А в офиса всичко е подготвено за целта.“

Ако си си помислила, че отдалечената работа в недалечното бъдеще ще те лиши от тези плюсове, не забравяй, че колкото и да се развива интернет, общуването лице в лице, в това число и с колегите, е незаменимо. Иначе защо трябваше да измислят камерата в месинджърите?