Приятелят ми Кърт и аз знаехме, че това е малко налудничаво. И двамата бяхме на по 20-и-няколко, неженени, излизахме едва от шест месеца, но вече ходехме на семейна терапия. Затова и не казахме на никого. И двамата бяхме много нервни и направо треперехме на първия сеанс, защото мислехме, че всички ще кажат, че връзката ни се разпада, и то бързо.
Но не се разпадаше. Имахме само един проблем. Аз исках в някакъв момент да имаме деца, а Кърт – не. Надявахме се, че професионалната помощ ще ни посочи решение, защото иначе какъв беше смисълът да продължим да сме заедно?
Но се оказа, че няма нужда да сме толкова потайни. Не само, че семейната терапия е популярна сред младите двойки, ами и става все по-често срещана. Проучване на MidAmerica Nazarene University сред наскоро разведени двойки показва, че 51% от милениалите са ходили на семейна терапия, като 23% от тях са го правили преди да сключат брак.
Вижте повече
10 фрази, които ще спасят бракa (или връзката) ти
При едно условие - ако ги казваш всеки ден!
Защо? Може би защото днешните млади хора имат много по-големи изисквания към партньорите си (приятелство, стабилност, уважение, финансова сигурност, много секс), казва Линда Брадли, социолог от Ню Йорк, и са склонни да положат повече усилия, за да получат това, което искат. И освен това са проактивни и са наясно с дългосрочните проблеми като стреса, разминаващите се сексуални желания.
„Двойките знаят, че ако не обърнат внимание на тези проблеми, ще се чувстват незадоволени и нещастни, и че те могат да се превърнат в основна причина за края на връзката им“, обяснява психологът д-р Мегън Флеминг от Ню Йорк. А откритото говорене за психологически и психични проблеми, които вече не са табу, както в миналото, правят търсенето на специализирана помощ много по-приемливо, полезно и нормално. Но все пак, това далеч не значи, че ходенето на семейна терапия е лесно или пък подходящо за всички. Ето нещата, които трябва да вземете предвид, преди да се консултирате с професионалист.
Най-добре и двамата да сте съгласни
На Анна*, 24 години, и приятеля ѝ Джейсън, 28 години, им отнема много време, преди да се осмелят да повдигнат въпроса един пред друг. Просто им е било някак странно. „Не сме женени, не сме на по 40 години с две деца и ипотека на къщата в предградията и не се мразим“, казва тя. Когато най-после се решили на семейна консултация, и двамата били притеснени и казали само на най-близките си. Но Анна прегърнала начинанието само след няколко сеанса. „Това е нещо, което ти помага да бъдеш личност и да общуваш по-добре с другите.“
Ключът тук е и двамата да са съгласни. Ако има прекалено голямо разминаване по въпроса, може да убие вероятността за успех. „Виждам хора, които всъщност не искат да са тук“, споделя Флеминг. „Поведението им е „отметнах терапията“ и зарязват партньора си да се оправя сам.“ Да, това не помага особено. (Ако твоят случай е такъв, Флеминг съветва да отидеш първо сама. Половинката ти може да забележи положителната промяна у теб и да осъзнае, че и той може да се възползва.)
Да, скъпичко е
Ако случайно имаш осигуровка, която покрива и такива услуги, ще доплатиш между $20 и $50 на сеанс. Но всички останали ще трябва да се изръсят между $75 и $300 на сеанс. (Трудно е да се определи цената, която зависи от мястото и други фактори.)
Освен това се приготви за домашни. „Насърчавам клиентите си да прекарват по два-три часа седмично в дейности, които сближават двойката“, казва д-р Джонатан Импелицери, директор на Института за когнитивно поведение в Пенсилвания. Пример за такова домашно задание, измислено от терапевтите Джон и Джули Шварц Готман: всеки ден партньорите трябва да отделят по пет минути за минисреща, на която си обръщат специално внимание.
За двойки, които нямат много време или партньорите са далеч един от друг, институтът предлага специални продължителни сеанси. Програмата им включва терапия, наблъскана в един уикенд, за $3500. Това са много пари, но го погледни така: „Отделяйки време и пари, показваш, че връзката ти е важна за теб“, казва Флеминг.
Не очаквай моментални резултати
Понеже и Кърт, и аз бяхме отдадени на идеята, несъмнено работата ни със специалист беше от полза и за двама ни. Но в началото много се съмнявах дали ще проработи. Представях си как ще се изпокараме по време на сеанса и няма да постигнем нищо. А не е като да нямаше тежки сеанси. По време на един например плаках през цялото време. Но дори и тогава терапевтът ни държеше нещата под контрол и се стараеше да не се отблъснем един друг, както би се случило, ако се опитвахме да говорим за тези неща само двамата. Вместо това говорихме открито за всичко – от детството до миналите си връзки, и станахме по-силни заедно и тръгнахме напред.
Сега, след две години заедно и много разговори по време на сеансите, Кърт и аз изграждаме щастлива връзка без деца и с много кучета. Все още ходим през два-три месеца на консултация, за да проверим как вървят нещата, но сега, когато ни питат къде отиваме, им казваме истината.
