|
||
Лошо за всичко!
Пушенето вреди особено много на белите дробове и хранопровода, като предизвиква различни заболявания, включително и рак. Засегнати са също органи като сърцето и стомахът. Под ефекта на вредните съставки в цигарите артериите на долните крайници се стесняват и рискът от емболия нараства. Тенът на пушачите е жълтеникав, дъхът – неприятен, зъбите посивяват с годините, отслабва обонянието. Появява се зависимост към цигарите, която се усилва с времето и тласка към все по-настървено пушене.
9 здравословни храни, с които не трябва да прекаляваш, виж в галерията по-долу:
Галерия: 9 здравословни храни, с които не трябва да...
►►► Навиците, които вредят на здравето ти
Въпреки това
Човекът е така устроен, че разумът невинаги побеждава изкушенията. Всеки пушач ще ти каже, че нищо не може да замени удоволствието от цигарата. Други твърдят, че кафето без цигара не е кафе, че пушенето улеснява контактите. Пушачите обичат да разказват истории за хора, които заболели от рак на белите дробове, въпреки че никога не са пушили. Сред жените пък царува страхът от излишните килограми на отказалите се пушачки.
С други думи, тези, които не искат да се откажат, имат много „аргументи”. В психологически план въпросът е сложен и често изглежда неразрешим. Околната обстановка също играе голяма роля – пуши ли партньорът? Двойката има ли деца или желание за такива? Доколко стресираща е професията?
Механизмът е ясен
Отказът от цигарите е труден, защото те въздействат директно на мозъка чрез никотиновите рецептори и като стимулират мозъчните центрове на удоволствието. Зависимостта от никотина е упорита, защото е запаметена от мозъка завинаги. Тя има физически измерения, но психическият й аспект е този, който превръща човек в истински пушач.
Тютюнопушенето предизвиква удоволствие, тъй като стимулира отделянето в мозъка на бета-ендорфини, а те имат едновременно тонизиращ и успокояващ ефект. При всеки стрес пушачът посяга към цигарата, защото познава този ефект.
За разлика от кафето и шоколада, които също предизвикват удоволствие, цигарите предизвикват химически промени в мозъка. При някои хора зависимостта се появава по-бързо отколкото при други – няма стриктни правила. Знае се само, че на колкото по-ранна възраст е започнало пушенето, толкова по-силна е привързаността към цигарите. Критерии за степента на зависимост са също броят на изпушваните за един ден цигари и часът на първата цигара.
За всеки пушач има метод за отказване от цигарите
Няма универсално решение, а различни индивидуално подходящи механизми. Чудеса не стават, освен ако не им помогнем да станат. Алтернативните методи дават много възможности за освобождаване от никотиновата зависимост и си струва да разбереш кои са техните оръжия.
1. Волята – по-силна от зависимостта

Думата „воля” често вбесява пушачите, защото подсилва неизбежното им чувство за вина. Проблемът е в това, че някои от тях успяват „от раз” да преборят зависимостта си, други се нуждаят от повече време и повече страдат. Как го правят първите?
Доста от тях са стигнали до границите на търпимостта към собствената си зависимост, която започват да усещат като робство. Гордостта и чувството за достойнство могат да бъдат отличен мотор, а перспективата за икономиите, които се очертават, още повече подсилва енергията за отказ. Понякога решението се „отключва” от една единствена фраза. Новият любим е непушач и ти казва, че е жалко да „омирисваш” красотата си с тази ужасна смрад в устата, по косата и дрехите. Не са много влюбените жени, които биха останали безчувствени в такава ситуация.
Лекарите знаят, че зависимостта след време може отново да се събуди при някои хора, докато при други това никога не се повтаря. А защо е така – медицината мълчи. Ако решението ти вече е взето, предупреди близките си да се приготвят за малко по-нервни отношения в началото. Помисли предварително и за начина, по който ще се храниш, за да избегнеш появата на излишни килограми.
2. Заместители на никотина
Заместването на никотина с лепенки или лекарства трябва да става под лекарски контрол. Целта е да се преодолее липсата на никотин, особено при дългогодишните пушачи. Лепенките и другите подобни средства преборват успешно нервността, както и симптомите на тревожност и деперсия. Регулира се и апетитът.
3. Хипноза
Лекарите се показват скептични към този метод, но той отново е на мода и се оказва успешен при някои пушачи. Необходими са три сеанса, въпреки че понякога и един единствен е достатъчен. Не става дума за хипноза, при която пациентът е безучастен – напротив, той е по-скоро в определено хипнотично състояние, което му позволява да отговаря на въпросите за своите навици, свързани с цигарите. Целта е да се породи чувството на отвращение към тютюна. Някои пациенти успяват след това да се довеждат до автохипноза и да се справят сами.
Няма научни доказателства за ефикасността на хипнозата, но практиката показва, че някои пушачи са много по-мотивирани да спрат цигарите именно след такива сеанси. Повечето от тях свидетелстват, че желанието им за пушене не изчезва, но се съпътства от позив за повръщане, което ги възпира. Важен е резултатът!
4. Акупунктура
Акупунктура, акупресура и лазерни лъчи в слаба доза са обичайни методи за отказ от цигарите, при които също липсват сериозни медицински доказателства и обяснения на резултатите. Ефектът на тези методи е по-скоро свързан с по-лесното преодоляване на симптомите за никотинов недостиг.
При някои пациенти самият факт, че правят сеанси по акупунктура има мотивиращо и успокояващо нервите действие, което не е без значение в битката със зависимостта. Не бива да се забравя, че тя е психически феномен, който невинаги има логично обяснение. Всичко, което помага, е добре дошло, дори да не може да бъде обяснено.

5. Аурикулотерапия
Става дума за специфична форма на акупунктурата, която се отнася до точките по външното ухо. Тази древнокитайска практика се базира на разбирането, че ушната мида има формата на обърнат човешки зародиш и ситмулирането на определени точки служи за предаване на информации към мозъка. По този начин може да се контролират симтомите на никотинов недостиг. Сеансите по аурикулотерапия се препоръчват в първите месеци след отказа от цигарите.
6. Когнитивно-поведенческа терапия
Терапевтът трябва да разбере личността на пациента, истинското му отношение към цигарите – като към враг или като към приятел, какво го мотивира да се откаже, навиците му в пушенето /кога, колко и т.н./.
Изследванията сочат, че тази терапия е ефикасна в 50% от случаите. Пациентите се научават да избягват ситуациите, които ги насърчават да пушат, и да ценят собствените си усилия да постигнат един по-качествен живот без цигари. Резултатът често е по-високо самочувствие и засилена вяра в собствените сили.
7. Постепенно отказване
Този метод предполага отказът от цигарите да се постига на етапи, а не изведнъж. Всяко посягане към пакета с цигари се съпровожда с въпроса: „Наистина ли сега имам нужда?”. Без колебание върнете цигарата обратно, ако отговорът на този въпрос е по-скоро негативен. Ако е позитивен, си дай 5-10 минути за размисъл. Други трикове – не пушi цигарата докрай или пък слагай в пакета само толкова цигари, колкото сi предвидилa за деня.
Този метод може да отнеме доста време, но винаги дава някакъв резултат. Понякога се стига до 3-5 цигари дневно и това вече е постижение за големите пушачи.
