Време за раздяла

Нека видим какво може да създаде или разруши една връзка, обтягайки отношенията до точката на скъсване, и ще открием какви защитни фактори подхранват и укрепват връзката. Изследваме как всички ние се променяме, какво застрашава взаимоотношенията ни и защо емпатичната мотивация е много по-важна от съревноваването.

Засилването или отслабването на свързаността в двойката зависи от контекста: всичко, което се случва наоколо, влияе на това колко сме близки един с друг. Някои фактори, които подпомагат, или напротив заплашват продължителните отношения, са изброени в списъка „Всичко или нищо“.

• приятелството и взаимното уважение;
• благодарността и похвалата;
• емпатията/съпреживявянето;
• приемането на различията помежду ви;
• адаптацията към настъпила промяна;
• вниманието един към друг;
• осъзнаването/поемането на отговорност;
• създаването на пространство един за друг;
• изразяването на недоволство с уважение;
• способността да утешиш, да създадеш безопасна атмосфера;
• грижата един за друг (целта е съпреживяване);
• съвместното вземане на решения (активна позиция);
• способността да преодолявате разривите помежду ви и да прощавате.

• враждебността и отчуждението;
• приемането за даденост;
• отгатването на мисли, предположенията, емоционалната студенина;
• опитите да промениш другия;
• съпротивлението спрямо промяната;
• игнорирането един на друг;

• недостатъчното осъзнаване;
• създаването на дистанция между вас;
• критиката и презрението;
• импулсивната реакция на заплаха, ответни нападки;
• конкуренцията помежду ви (целта е собственият ти имидж);
• важните решения в живота се случват от само себе си (плувате по течението);
• обидата остава в сърцето за дълго време, пораждайки гняв.

Използвай списъка в колонката „Всичко“, за да укрепиш свързаността в отношенията ви, вместо да ги превърнете в катастрофа. За това пише Джон Готман, психолог и експерт по щастливия брак. Той достига до следния извод: важното е как партньорите реагират на потребността на другия от интимност. Именно това играе решаваща роля. Например, ако партньорът ти забележи, че въздишаш, и попита какво се е случило, това значи, че той е отговорил на потребността ти от внимание – и то по благотворен, а не пагубен начин. Представи си какво би изпитала в подобна ситуация! А сега си представи какво би изпитала, ако той не реагира така и потребността ти от интимност постоянно бива игнорирана. Какво би станало, ако партньорът ти каже например: „Спри да пуфтиш. Толкова е досадно.“? Готман идентифицира четири фактора, които са смъртноопасни за близостта в отношенията (има ги в списъка ни). Той ги нарича „четиримата конници на апокалипсиса“.

Готман стига до извода, че двойките са по-склонни да се разделят или разведат, ако са им присъщи следните типове поведение:

Критика. Остри, враждебни обвинения, лични нападки, вместо недоволство от конкретното поведение на партньора.

Презрение. Сарказъм и цинизъм, лишени от уважение към другия и целящи да унижат или обидят партньора и да възвеличат самия теб. Този модел на поведение се променя с времето – от оплакване до обща критика и откровено презрение, когато таиш изключително негативни чувства към партньора си.

Защитна реакция. Когато почувстваш, че те атакуват, ти се защитаваш, като в отговор също атакуваш, или като играеш ролята на невинна жертва. Това поведение не насърчава партньора ти да отстъпи и да спре да те критикува и напада, така че проблемите няма как да бъдат решени по този начин.

Мълчание и укриване. Тенденцията да се отдръпнеш емоционално и физически, буквално да се отвърнеш от партньора и да мълчиш, да не отговаряш на неговите нападки и критики. Само че заради тази стратегия ти не участваш не само в конфликта, но и във връзката.

Тези „апокалиптични“ типове на поведение са напълно лишени от съпреживяване. Необходимо е да разбереш каква е причината за тях и да осъзнаеш, че всеки от нас притежава способността за враждебност и агресия, а също и за съзидание и грижа.

А сега нека разгледаме по-подробно какво те мотивира като личност и партньор – това ще бъде и първата ти крачка към укрепване на отношенията ви.

Когато си мотивирана от искрена грижа за партньора ти, то ти проявяваш мотивацията „съпреживяване“. Когато се стремиш да надделееш над него в спора и да докажеш, че ти си правата, проявяваш мотивацията „съперничество“. Важно е да разбереш от какво са продиктувани действията ти.

Цели на съпреживяването, водени от мотивация за грижа

Да подкрепяш хората (филантропия, помощ, грижа, щедрост). Избягвай всичко, което може да навреди на другите.

Егоистични цели, водени от мотивация за съперничество

Да правиш всичко така, че другите да забелязват само твоите положителни качества (самонадеяност, егоизъм). Не показваш своите слабости и недостатъци.

Традиционната психотерапия за двойки отделя особено внимание на навиците на общуване. За мнозина е очевидно, че не бива да наричаш партньора си с груби думи и да го унижаваш и че е много по-ползотворно да разговаряте с него с добро чувство и уважение.

Но в разгара на кавгата ситуацията често става толкова напрегната, че и двамата изпитвате единствено усещането, че сте под заплаха. Това се случва, защото системата за заплаха е активирана – нашата вътрешна аларма се включва, за да ни предупреди за опасност, ако партньорът ни говори с повишен тон. Има повишено отделяне на хормони на стреса, като адреналин и кортизол, и вече не си в състояние трезво да анализираш случващото се между вас. Докато се защитаваш от критиките и обидите на партньора ти, определено нямаш време да го обгрижваш. Твърде се разпалваш и не можеш да следваш собствените си ценности на любов и подкрепа, блокирайки вродената си способност да създаваш.

Предлагам ти такъв метод на общуване, който ще ви позволи да си помагате взаимно и да се подкрепяте заради любовта, която изпитвате един към друг. На повечето двойки им е изключително трудно да успокоят атмосферата, ако усещат заплаха и негативни емоции. Губиш самоконтрол, когато нивото ти на стрес скочи до небесата, и е много вероятно да кажеш нещо, за което после да съжаляваш. Изключително важно е да смекчиш заплахата, за да има благоприятен ефект върху отношенията ви. Помниш ли аналогията с огъня?

Само че въпросът не е само в това да намалиш разпалеността и да смекчиш заплахата. Усещането за безопасност не се състои единствено в отсъствието на негативни преживявания, в защита от заплаха и вреда. Има нужда от присъствието на положителни емоции – чувство за безопасност и близост. Психологическата безопасност е необходима за оцеляването не само на видовете, но и на отношенията ти с партньора. Освен това усещането за безопасност носи радост, приятелство и веселие.

Личното пространство помага ли за укрепване на връзката помежду ви? Отсъствието на другия наистина ли укрепва любовта? Личното пространство и личните занимания ти позволяват да разбереш себе си – кой си като индивид, отделен от партньора ти – и да станеш човекът, който искаш да бъдеш.

Ако обаче прекарвате твърде много време разделени, между вас се образува дистанция, в която всеки от двамата вече гради отделен живот и другият остава някъде в периферията, вместо да участва активно. Трудно е да създадеш екипен дух на работа, ако не виждаш колегите си. Същото важи и за връзките. Ако например партньорът ти вече е заспал, когато се прибираш вкъщи, и тръгва за работа, преди ти да си се събудила, или ако прекарвате цялото си свободно време с приятели и просто не ви остава нито енергия, нито време един за друг. Така се превръщате в съседи: живеете на един адрес, но не и един живот.

Животите ви трябва да се пресичат и трябва да прекарвате време един с друг, иначе няма да има топлина между вас. В психологията това се нарича ефект на простото въздействие – достатъчно е да си в близък контакт с човек, за да го обичаш повече. Това се нарича още ефект на познаването. Колко добре можеш да познаваш някого, когото никога не виждаш? Как да разбереш какво е важно за него във всеки един момент? Как ще разбереш какво го измъчва? Откъде знаеш неговите нужди и желания?

Често чувам партньори да се оплакват: „Той вече не е същият човек, за когото се омъжих“ или „Ти си се променил толкова много, че не си същият човек, в когото се влюбих“. Това е абсолютно вярно, ако вземем физическия аспект на промените. Старите клетки в тялото умират и се появяват нови – и то много пъти, през целия ни живот. По същия начин нашият мозък непрекъснато расте и се развива. Подобно на гъсеница, която се превръща в какавида и след това в пеперуда, хората се променят и трансформират. Съгласи се, че би било тъжно, ако човекът, с когото си в дългосрочна връзка, изобщо не се развива. Така че въпросът не е дали хората се променят, а какво могат да направят партньорите, за да направят място за тази промяна и за да се адаптират с любопитство и съпричастност към нея.

Джон Готман препоръчва създаването на „любовна карта“. Ако не изследваш територията на партньора си – неговите морета и долини, – няма да можеш да направиш карта. Неговата територия ще остане загадка за теб, ще се луташ произволно, сякаш в тъмното, и връзката помежду ви ще отслабне. Ще се отдалечите един от друг. За да възстановиш тази връзка, трябва да положиш съзнателни усилия и постоянно да изучаваш партньора си: задавай му въпроси, слушай внимателно отговорите, прекарвайте време заедно. Да вземем, да речем, остаряването: и двамата остарявате с приблизително еднаква скорост, но няма да го забележиш, докато не попаднеш на негови стари снимки и не видиш разликата – по-малко коса и по-голям корем. Тези промени са незначителни, но неизбежни – трябва да ги приемеш и да се адаптираш към тях.

Изживяваме и по-големи трансформации, подобни на движенията на тектоничните плочи, които водят до вулканични изригвания или земетресения. Такива трансформации, преобръщащи живота ти и предизвикващи импулсивни желания – да напуснеш работа, да отидеш в Бали и да живееш в изолация – изглеждат катастрофални за семейството ти. Други промени са по-малко разрушителни – като слаби земетресения, от които само малко се разклащате и това е всичко. Например, ако партньорът ти реши да се откаже от месото по етични причини, това ще промени ежедневието ви, защото ще трябва да приготвяте отделни вегетариански ястия. Колкото по-голям е мащабът на промените, толкова по-рядко се случват.

Някои двойки са изправени пред повече предизвикателства от други, въпреки че това не е по тяхна вина. Както знаем, животът е по-труден в страни с неразвити икономики и политически вълнения, при групи с нисък социално-икономически статус и сред етническите малцинства. Двата лондонски района с най-висока и най-ниска продължителност на живота – „Кенсингтън/Челси“ и „Тауър Хамлетс“ – са разделени не само от седем мили, а от седем години средна продължителност на живота. Ако да живееш е трудно, то и да обичаш е трудно. Представи си, че не знаеш дали ще можете да си платите наема този месец, или да купите нова училищна униформа за децата. Представи си, че имаш нископлатена работа и нямаш перспективи пред себе си. Представи си, че къщата ви е с мухлясали стени и течащ покрив. В този контекст е разбираемо защо ви е трудно и на двамата с партньора ти да проявявате съчувствие. Системата за заплаха е постоянно активирана и при двамата, защото не се чувствате в безопасност, което означава, че трябва да положите много усилия, за да спасите връзката си. Да обичаш пред лицето на несгодите, означава да проявявате съпричастност един към друг, когато имате най-голяма нужда от това.

Ако заедно сте минали през огън и вода, тогава сте наясно, че интимността и тясната връзка се раждат не само под ярката светлина на слънцето, но и в най-мрачните времена. Някои двойки се сблъскват с изневяра, болести, бедност и екзистенциални кризи и въпреки това излизат победители, като протягат ръка един към друг, вместо да се отдръпнат.

Ако си на кръстопът и се чудиш дали да останеш с партньора си, или да си тръгнеш, помисли за това: да решиш да НЕ напуснеш, не е същото, като да решиш да останеш. Не е въпрос на семантика: наистина разликата е голяма. Ако кажеш на партньора си, че връзката ви е приключила и искаш да си тръгнеш, той ще изпита цял ураган от емоции. Ще ти се ядоса, че искаш да го напуснеш, защото това изглежда несправедливо или неочаквано за него. Може да бъде уплашен и притеснен как това ще се отрази лично на него и като цяло на семейството ви. Ще трябва ли да се изнесе? Ако имате деца, какво ще се случи с тях? Партньорът ти дори може да се тревожи за теб – ако смята, че си на ръба на срив и ще си навредиш или не можеше да преодолееш този труден период. Той може да изпита непреодолими чувства на горчивина и объркване и да се почувства предаден, ако споменеш думата, започваща с „р“ (развод).

Решението за раздяла и развод не трябва да се взема с лека ръка. Последствията са сериозни. След като кажеш на партньора си, че искаш да си тръгнеш, повече не можеш да вземеш тези думи назад; дори да промениш решението си и да останеш, вече ще си го наранила. Разбира се, отношенията могат да бъдат възстановени и коригирани: само защото си казала, че искаш да го напуснеш или да се разведете, това не означава, че си длъжна да го направиш и че няма други възможности.

Ако решите заедно, че искате да работите върху връзката си и да възстановите изгубената интимност, тогава може да се наложи да го направите в атмосфера на предателство. Изречете ли на глас заплаха – че искате да си тръгнете, няма да е лесно да коригирате ситуацията. Да останеш с партньора си не означава просто да промениш решението си да напуснеш. Да останеш с партньора си и да работиш по проблемите във връзката ви, е активен избор, който изисква смелост и усилия, както и състрадание, съпричастност и доброта, защото и двамата страдате! Не може да има „победители“, ако двама души се обичат и имат силна връзка помежду си, а след това единият поиска да си тръгне – неминуемо ще бъде много трудно и за двамата.

Продължителните отношения означават, че избираш другия отново и отново, всеки ден и го правиш с намерението да останеш, а не просто да не си тръгнеш.

За някои хора най-важната крачка при самоанализа е да разберат, че на тези отношения трябва да се сложи край.

Ако си решила да напуснеш партньора си, опитай се да бъдеш съпричастна. В някои отношения по време на раздяла или в последните етапи на развода (особено ако има деца), е по-важно от всякога взаимно да зачитате чувствата си и да разбирате собствените си причини. Можете да прекратите една връзка много по-плавно с правилното разбиране на случилото се и на причините за неуспеха на връзката ви.

Формулирай намеренията си

Ако с партньора ти решите да работите над отношенията ви и да се опитате да възстановите близостта си, е важно да разбереш за себе си каква е причината да отделиш на този процес време и усилия. Защото ще има болка – неминуемо ви предстои и на двамата да се изправите пред негативни емоции. Но ако има болка, това значи, че сте на верния път. В някой момент дори ще ти се прииска да захвърлиш всичко това. Напомни си за първоначалните си намерения и това ще ти помогне да не се отклониш от курса.

Упражнение

Да формулираме намеренията си по отношение на предстоящата работа:

1. Защо реших да работя върху тази връзка?

2. Какви предизвикателства ще трябва да преодолеем с моя партньор?

3. Как този процес ще бъде от полза за мен и моя партньор? Опитай се да формулираш мото или фраза за себе си, която ще те подкрепя по този път.

„Преминахме през много трудности и сега можем да се справим.“ „Все още се обичаме.“ „Не искам да губя това, което имаме.“ „Обещахме си един на друг да бъдем заедно във всичко. Сега скърбим.“

Ако сте женени, препоръчвам ти да прочетете отново обетите, които сте си казали в деня на сватбата си. Какво си обещахте? Това ще ви помогне да преминете през този труден период, както и да укрепите всички хубави неща във връзката ви.

Ако не сте женени, двамата все пак сте си дали някакви обещания един на друг. Например съвместен живот, споделяне на финансовата тежест, създаване на деца.

Ако в момента не си изправена пред проблеми във връзката си, а просто с партньора ти ви се иска да задълбочите и укрепите отношенията си, установяването на намерението пак е много важно. Ние рядко работим върху онези аспекти на взаимоотношенията, които не са свързани с болка и не изискват нашето внимание. Ако се разбирате чудесно в ежедневието, може би сте забравили колко е важно да поддържате интимност. Вземете си почивка и помислете: защо сте заедно? Това ще ви помогне да останете мотивирани и да не се отклоните от пътя.

Ако не можеш да решиш, дали да останеш, или да си отидеш, не се тревожи. Тези въпроси изискват време, за да бъдат докрай осмислени. Продължи да четеш, прави упражненията за развитие на съпреживяващия разум и се замисли как това ще помогне на отношенията ви, лично на теб и на партньора ти.

Обобщение

Факторите, които разрушават отношенията: критика, презрение, защитна реакция, нежелание за общуване.

Всички преминаваме през естествени промени в живота и е необходимо постоянно да се изучаваме един друг, за да остане връзката помежду ни достатъчно силна.

Да решиш да не си тръгнеш, не е същото, като да решиш да останеш.

Формулирането на твърдо намерение да се тренират практически навици ще ти помогне да си спомниш защо с партньора ти решихте да работите над отношенията ви.

Сега си готова да пристъпиш към работа: запретвай ръкави и сложи ред в градинката ти (т.е. отношенията ви).