Война или бяло знаме за любовта

►►►Как да разбереш разликата между страстта и любовта

Някак си сме свикнали с мисълта, че отношенията между двама души са нещо сложно и трябва да се полагат усилия, за да вървят добре. Но преди да се превърнем от герои от любовен роман в герои на труда, нека да си изясним как всъщност стоят нещата

Обратното на „удоволствие“?

Като цяло идеята е хубава: двама възрастни поемат отговорност и работят в името на своето бъдеще. Само че в самата фраза „да работим над взаимоотношенията си“ вече се крие нещо с неособено приятен привкус: чувство за задължение, за извънреден труд след края на работното време, за наказания при неизвинени отсъствия и други антоними на думата „удоволствие“. Логиката подсказва, че в случай на „сърдечен“ проект, който срочно се нуждае от извършването на трудови подвизи, нещо не е както трябва. И въпросът е дали този проект скоропостижно трябва да бъде закрит, или с геройски усилия да се преодолеят трудностите към успешното му приключване. Проблемът е, че начинът ни на мислене е пропит от две противоречиви послания. Първото е никога да не се предаваш, да вървиш до края, защото тогава ще получиш не само онова, за което мечтаеш, но и цяло царство в добавка. Втората мъдрост е далеч по-прозаична и практична: усетиш ли, че яздиш умрял кон, слизай от него! Въпросът е как да различиш едни хубави, но малко забуксували в навика отношения, за които си струва да се бориш, от онези, които отдавна са предали богу дух и не си заслужават нито времето, нито усилията?

Ами, напълно е възможно да провериш „пулса“ на коня, дори и да се заемеш с това по-късно, отколкото е трябвало. Но първо нека се опитаме да разберем какво всъщност означава „работа над взаимоотношенията“ и с какво тя се отличава от обичайното всекидневие в една двойка.

Ако взаимоотношенията ви се нуждаят от трудови подвизи, за да ги спасиш, значи нещо в тях не е като хората.

Време на промени

Понякога бъркаме работата над взаимоотношенията със самите взаимоотношения, които, като всяко друго нещо в живота, се нуждаят от постоянни усилия. Инвестираме време, внимание, емоции, пари и други ресурси и в замяна получаваме щедри дивиденти: стабилност, близост, чувство на сигурност. Уважение, грижа, готовност за компромиси, способност на диалог, внимание по отношение на нуждите на партньора и търпимост към дребните му несъвършенства – всичко това също не е работа, а прост списък с нещата, които няма как да не инвестираме в една връзка, ако искаме изобщо да имаме здравословни взаимоотношения.

►►►Ами ако твоята любов е... с друга религия?

В същото време всеки „сърдечен“ проект трябва да има двама инвеститори. Когато единият от тях спре своите инвестиции, тогава проектът започва да буксува или приключва. Но ако и двамата полагат еднакво количество усилия и не бягат от отговорност, то с времето инвестициите се изплащат многократно. Доверието се заздравява, а връзката ви ни носи още по-голямо удоволствие. Това е ключовият параметър, защото в съвременното общество хората не се събират по двойки с цел оцеляване или за да получат социалното одобрение, а за да подобрят и направят живота си по-хубав. Със съвместни усилия строим общото ни щастие и се любуваме на плодовете на нашия труд.

Когато говорим за „работа над взаимоотношенията“, вече не става дума за логичната инвестиция в нещо, което вече така или иначе функционира добре, и не е усилие за умножаване на радостите. Тя е истински кризисен мениджмънт, опит да съберем буквално всичките си сили и знания и да поправим онова, което се е счупило или развалило. Да, конфликтите, многопластовите проблеми или нарастващият дискомфорт в двойката са явни поводи да се положат допълнителни усилия. И все пак, преди да се гмурнеш с главата напред в спасителната операция, добре е да се спреш и да си зададеш няколко прости диагностични въпроса.

Въпрос 1

Всъщност имаме ли някакви взаимоотношения?

От колко време сме заедно? Какво означава за мен „заедно“ и какво – за партньора ми? Едни и същи неща ли искаме? Дали изпитваме еднакъв вид чувства един към друг? И двамата ли сме готови да жертваме време и усилия? Ако ти е трудно да отговориш на тези въпроси, а самите те предизвикват у теб усещане за тъга или лека досада, струва си да направиш три крачки назад и да изчакаш: явно този „сърдечен“ проект е странен, перспективите му са обвити в мъгла, да вложиш в него всичките си налични ресурси, засега е рано и недалновидно. Да, той може да се окаже делото на живота ти, но може и да е само някакъв малък етап от него. Ако в момента има нещо, над което си струва да поработиш, то това е собственото ти благополучие. Заеми се с онова, което ти е важно на теб: кариера, творчество, хоби, общуването с приятелите...

Рано или късно отношенията с партньора ти ще се изяснят и независимо от изводите, до които стигнеш, те няма да те сварят неподготвена и да те изненадат.

15 типа мъже - виж ги в галерията долу

Въпрос 2

Кой е казал, че трябва да се работи?

Ами ако точно онзи, който нарича себе си твой партньор, всъщност е мошеник, който ти строи въздушни кули и смята да си живее живота на твой гръб? Много често зад фразата „Скъпа моя, над любовта трябва да се работи“ се крие едно доста банално значение: „Аз нямам намерение да се променям, а ти се оправяй, както знаеш“. Или пък: „Ако нещо не ти харесва, това си е твой проблем“. Трябва да си наясно, че методът под надслов „Ти ми потанцувай, а аз ще те погледам“ не се практикува от онези, които наистина гледат сериозно на една връзка. А ако самата ти си дълбоко уверена, че любов без мъка не може, а щастието трябва да се заслужи, то си струва да се замислиш откъде са ти дошли подобни мисли в главата и при възможност да се посъветваш с психотерапевт. Взаимоотношенията не са награда за добро поведение, а процес, който трябва да е еднакво приятен и за двете страни. Той трябва да носи радост, а не да те кара да се лишаваш от каквото и да било – или поне в идеалния случай.

Понякога, докато работиш над взаимоотношенията ви, трябва да си вземеш отпуск, за да се погрижиш за себе си.

Въпрос 3

Защо се трудим?

Тук ще ти е нужно да си напълно честна със себе си и да вземеш лист хартия. Раздели го на две и в лявата половина напиши всички хубави неща в живота ти, чийто източник е партньорът си. Като имай предвид, че тук не се броят личните му качества, а само действията му. Всичко се брои: от хубавото капучино за закуска до готовността му да закара котката ти да ѝ сложат ваксина, от страхотния секс до възможността да обсъждате сериали и политика. В дясната колонка изброй всички онези неща, които те дразнят, смущават или разстройват. Внимателно огледай списъка. Ако дясната колонка е видимо по-къса от лявата, то „сърдечният“ ви проект се развива нормално. Настоящите смущения в отношенията ви най-вероятно се дължат на временна криза, на напасване на характерите ви – т.е. има над какво да се работи.

Има обаче и важни изключения. Ако в дясната колонка се намира нещо опасно – физическо, психологическо или икономическо насилие, пренебрегване на твоите нужди, унижение от какъвто и да е вид, то това е буквално знак „стоп“. Трябва да изостриш вниманието си, ако усещаш тревожност в присъствието на партньора; ако бързо ти омръзва с него; не искаш да си с него в една стая; дразни те физиологията му... Подобни неща буквално задраскват с двойна черта изброеното в лявата колонка. И наличието на подобни точки в дясната колонка са повод не да работиш над връзката ви, а да започнеш да се измъкваш от нея – спокойно, с достойнство и с минимални загуби.

Въпрос 4

А ако вече сме пробвали?

Във всяка връзка има периоди на кризи и трудни времена. Всъщност е хубаво, ако в различни моменти ви се налага да се справяте с различни задачи за разрешаване. Лошото е, когато в течение на години ви преследва един и същи проблем и все не можете да го разрешите положително. Ако работиш ли, работиш над взаимоотношенията ви, а не виждаш резултат от труда си, може би е време да се замислиш дали да не „уволниш“ партньора си.

Въпрос 5

Кой ще върши всичко?

Уви, все още битува мнението, че атмосферата в дома е отговорност единствено и само на жената, а мъжът по право получава с височайша благосклонност плодовете на нейния труд. Но ако само единият от двамата в една връзка (без значение дали е той, или тя) работи, а другият просто кима с глава, то това вече не е работа, а слугуване. И когато мислиш над това как да се справиш с кризата в отношенията ви, на първо място трябва да помислиш за себе си. Притрябвали ли са ти отношения, в които ти се налага да полагаш усилия за двама и да търпиш дискомфорт, който само ти се опитваш да отстраниш?

Направи трезва оценка на ситуацията. Прави ли партньорът ти изобщо нещо, за да разреши проблема ви? Вслушва ли се в думите ти? Готов ли е да разговаря, да сътрудничи, да се промени, да се старае заради вас двамата?

Ако се съмняваш в отговора на тези въпроси, не прави резки движения. И вместо да работиш над взаимоотношенията ви, си вземи отпуска. Отпуска, през която да се погрижиш за себе си.