Какво дължим на хората, с които имаме отношения?
Уважение? Със сигурност. Ясна комуникация? Определено. Най- „излекуваната“ версия на себе си? Не съм сигурна за последното. Но въпреки това разговорът дали трябва да бъдем възстановени психически, дали сме „работили върху себе си“, или просто сме отишли на терапия, никога не изчезва, нали? Помниш ли когато актьорът Джона Хил бе обвинен, че използва терапевтични термини за манипулация на приятелката си Сара Брейди, а тя сподели, че той ѝ е казал, че част от „здравословните граници“, които е поставил, включват тя да не сърфира с други мъже или да не се вижда с приятели, които са част от щурото ѝ минало? Не е и изолиран случай да се изпращат въпросници на хора, с които някой има match в апликация за запознанства, за да се разбере дали отсрещният човек ходи на терапия. Темата за „излекуването“ и „възстановяването“ реферира към това някой да е продължил напред от предишната си връзка, без да има остатъчни чувства към бившия си партньор, да е направил нужната саморефлексия защо връзката е приключила, както и емоционално да се приготви да допусне нов човек в живота си. А това невинаги е нещо лесно за изпълнение. Но напоследък терминът „healing“ се използва като синоним на това да работиш върху себе си като цяло, независимо дали става дума да пребориш стари травми, или да поддържаш живота си спретнат.
Разбира се, интернет пространството е разделено. Едната страна смята, че това да имаш някого до себе си, е нужда и привилегия, а за да я имаш, трябва най-малкото да си наясно с недостатъците си и да минимализираш вредите, които можеш да нанесеш на друг човек (или хора). В другия ъгъл стоят хората, които спорят, че връзките не трябва да представляват някаква награда за това, че работиш върху себе си, както и че свързването между хората става именно така – да посрещнеш човека такъв, какъвто е. Но трябва ли първо да подредиш живота си? Един туит на холистичния диетолог и автор по уелнес теми Ариел Симон стана популярен. В него тя твърди, че „никой не трябва да излиза по срещи, преди да е подредил живота си“. За Симон това означава „да ядеш здравословно, да тренираш
редовно, да имаш сутрешна рутина, спиритуална практика, терапевт и финансова дисциплина“. Според нея тези неща трябва да са на първо място.
Такъв е и случаят на 29-годишната Лидия, която се възстановява от токсична връзка и също толкова нездравословна работна среда. Тя започва да работи с персонален треньор, който ѝ помага да отстрани лошите си навици да не се движи и храни правилно. Лидия ходи при терапевт, който ѝ помага да разбере защо е попаднала в тази ситуация изобщо, а отделно има и лайф коуч, който ѝ помага да създаде дизайна на живота, който иска да живее. За нея това да се „излекува“, означава да осъзнае навиците и моделите на поведение, които я „спират да има отношенията, които иска, и да живее, както иска.“ Лидия признава: „Привилегирована съм да имам възможността да си позволя такава помощ“. Но тя казва, че се е фокусирала и върху това да се обгражда с хора, които имат само зелени флагове, защото те самите са на своето приключение за възстановяване и следователно могат да комуникират своите нужди и граници, дори и това да не означава задължително да са на терапия.
В крайна сметка, това невинаги е възможно, особено като вземем предвид настоящата криза на поскъпването на живота и високите цени за терапия. В Англия Националната здравна служба насочва пациентите си да получат техните терапевтични сесии в рамките на 18 сесии, ако не са спешни, има анекдотични доказателства, че в регистрите хората попадат в двугодишен списък за чакащи услуги по здравна каса. Някои се обръщат към частни практики, но тъй като единичните сесии са между 50 и 150 паунда (а понякога и повече), това не е опция за всички.
27-годишната Кели бе убедена, че трябва да е напълно излекувана от своя посттравматичен стрес, преди пак да излезе на среща. Затова тя решава да прекара известно време, съсредоточена в себе си и позволявайки си да преживее случилото се. „Моето лечебно приключение изглеждаше така: позволих си да работя върху чувството на гняв и предателство, свързани с личната ми травма. Трябваше да простя на хората, които са ми причинили тази травма, отново да се ядосвам и отново да прощавам. Пак и пак“, обяснява тя. В началото на процеса тя среща двама мъже, които само затвърждават убеждението ѝ, че „първо трябва да се излекуваш, а след това да мислиш за срещи.“ Това да се „изцелиш“, да стигнеш по-добро място в живота си, ти дава възможности, както и смелост да се отдръпнеш от ситуации, които не ти носят нищо добро. Сега обаче тя вярва, че „правилното изцеление може да се осъществи само в една връзка, била тя платонична,
романтична или родствена.“ Тя обяснява това разбиране така: „Можеш да рефлектираш колкото си искаш сама и в изолация, но след взаимодействие с някого другиго, освен със себе си, твоите тригъри ще се проявят. Успешното им навигиране с помощта на другия човек е същинският момент, в който истинското изцеление започва“. Да, работата върху себе си и осъзнаването на недостатъците със сигурност може да те направи по-добър партньор, но всичко това изглежда различно за всеки. За някои хора това може да е да чупят фитнеса от тренировки. Но в същото време това да пробягаш пет километра, не е решаващ фактор какъв партньор си и дали си достойна да бъдеш във връзка. Романтичните връзки не са нещо, което трябва да печелиш с „продуктивност“, изкарване на карта за фитнес и абонамент за сайтове за ментално здраве. Някои хора никога няма да срещнат културните стандарти за „събран живот“, но това не значи, че трябва да бъдат пратени в изгнание на Острова на необвързаните.
Перфектен свят?
Джоуди Слий, психотерапевтка, специализирала в терапия на взаимоотношенията, казва, че „в идеален свят хората изцяло ще работят върху старите си травми и когнитивни блокажи, преди да се впуснат в търсене на гадже. Това важи и за очакването да не позволяваме миналото да влияе на настоящето. Но не живеем в перфектен свят, затова когато нещо невероятно се появи насреща ни, е по-добре да сме отворени за него и честни за това къде се намираме в своя път към излекуването. Трябва да комуникираме от какво имаме нужда, както и какъв е капацитетът ни да даваме в конкретния момент. Правилният човек ще бъде търпелив и разбиращ“, обяснява тя.
Важно е да се отбележи, че освен множеството хора, които нямат достъп до терапия и не могат да постигнат финансова независимост, има и такива, които имат тези възможности за терапия, но не я търсят. И това е окей. „Целта на туит поста ми беше да насърча повече хора да обичат собствения си живот. Да приоритизират себе си, да се посветят на нещата, които са си казали, че ще направят. Така можем да вярваме на себе си повече“, обяснява Симон на Cosmopolitan. „Когато не се грижим за себе си, привличаме хора, които не са добри за нас. Нивото ни на проницателност е изтощено, защото и в грижата за себе си сме изтощени. Аз смятам, че колкото повече уважавам тялото си, колкото повече се грижа за себе си,
ума си и душата си, толкова по-високо е нивото ми на проницателност. Много лесно разпознавам кога нещо или някой не е за мен.“
Симон далеч не е единствената, която се чувства така. Дискурсът за „healing“ процеса се разпространи и в социалните мрежи. В TikTok създателите на съдържание дискутират излизането по срещи, докато си в този процес. Те обикновено стигат до извода, че е по-добре да стоиш настрана от нови отношения, за да не нарушиш вътрешния си мир. Тежест допринася и The Gottman Institute, основан от Джон Готман, лекар и съавтор на The Seven Principles For Making Marriage Work и неговата съпруга Джули. Те също задават въпроса: „Трябва ли да се излекувам, преди да започна да излизам по срещи?“
Това, което често не се споменава в разговора, е какво всъщност значи „да се излекуваш“, както и на първо място – от какво трябва да се лекуваме? За разлика от физическите рани и контузии, да се излекуваш от отношения, днес е станало нещо оптимално – процес, който уж ти помага да поправиш грешките и хаоса на всичко. Може би затова толкова самообявили се „излекувани“ проповядват изолацията. „Никой не ти казва колко трудно е да излизаш по срещи, когато си напълно изцерен, защото виждаш червени флагове навсякъде“, казва един TikTok създател. „Да се излекуваш“, стана някакъв механизъм да се дистанцираме от всички големи, трудни части на съществуването, както и от това да обичаме човек. Това не е изненадващо, когато вземем предвид факта, че терминът се корени в уелнес кръговете, които позиционират здравето и благополучието като първостепенни за индивидуалното усъвършенстване. През последните години, когато преживяхме COVID пандемията, ограничения в обществените услуги, спадащите заплати и финансови кризи, всички се чувстват много по-изолирани. Според Кампанията за справяне със самотата (Campaign to End Loneliness), 7% от британците съобщават, че се чувстват самотни често или винаги. Данните са събрани между ноември 2022 и февруари 2023 г. Цифрата е скочила с 2%, както е установено преди пандемията. Не можем да очакваме индивидуалното затваряне да лекува социалните проблеми.
Ето ти една малка тайна: Не можеш да станеш по-добър човек без други хора. Не можеш да мислиш, да водиш дневници, да медитираш, за да можеш да се довериш отново на останалите, след като си била предадена. Трябва сама за направиш първата крачка, за да получиш доказателство, че другите хора са надеждни. Изискването да се впускаш в отношения, само
след като си достигнала определено ниво на „излекуване“ (което често се съгласува по доста удобен начин с капиталистическите идеи за успех) е механизъм да се опиташ да се предпазиш от възможността да бъдеш наранена. „Ако някой срещне правилния човек, който също е свършил нужната психологическа работа, това може да подсигури сигурна и безопасна среда, в която човек може да открива, да подхранва себе си. Това дава един здравословен шаблон, върху който може да се изгради връзка“, обяснява Слий, но тя също предупреждава, че може да бъде различно при всеки и зависи до голяма степен от вида на травмата, която лекуваш. За някои хора срещите могат да предизвикат неразрешени проблеми и е възможно да е необходима крачка назад, за да може човек да се погрижи за себе си.
Но помни това: никоя връзка няма как да бъде напълно перфектна, защото не съществуват двама души, които да са напълно перфектни. Партньорът ти неизбежно ще те наранява понякога (емоционално и без да иска, това трябва да е кристално ясно), както и няма съмнение, че и ти ще го нараняваш също. Такава е реалността на това да обичаш някого. Да работиш върху себе си, е достойно за адмирации, защото така нареченият „багаж“ може да бъде обезопасен, така че да не нанесе щети на връзката. Но никой не изисква от теб да бъдеш на перфектен етап, че да заслужиш любов. Всъщност ти никога няма да бъдеш „излекувана“, ако не излезеш навън и не общуваш с други хора, работейки върху това.
Също така ти никога няма да се излекуваш, просто защото всички ние имаме своите недостатъци по хаотично красиви начини. Не трябва постоянно да се стремим да постигаме вътрешен мир с терапия и абонаменти за фитнес. Така не се печелят приятелства с другите, особено когато усещането за общност е толкова жизненоважно за менталното здраве. Както казва Кели: „Дай си пространство, за да обработиш емоциите си и се върни на мястото на хомеостаза. Но не го прави сама. Обърни се към приятели и близки. Любовта и съчувствието, което те ще ти дадат, ще направи процеса на излекуване по-бърз, а това от своя страна ще улесни влизането на следващата романтична връзка в живота ти. Когато си готова.“
