Снимки: iStock
Даниел винаги си е представяла, че ще има идеалния брой деца (за нея) – три. Винаги е смятала, че ще ги роди, преди да е навършила 35 години. Но съдбата има други планове за нея и съпруга ѝ, които посрещат първото си дете, когато Даниел е на 36. Това се случва преди повече от две години.
През последните осем месеца двойката работи активно върху създаването на второ дете. Даниел забременява миналия октомври, но се оказва извънматочна бременност (когато оплодената яйцеклетка се имплантира някъде другаде извън матката, често във фалопиевата тръба). „Този опит и фактът, че опитваме повече от шест месеца, накара лекарите ни да ни посъветват да опитаме инвитро“, казва тя. Даниел винаги е знаела, че с напредването на възрастта шансовете може да намалеят, макар и това да е строго индивидуално. Но все пак първото им дете е било заченато по естествен път. Затова за двойката е изненадващо, че трябва да полага толкова усилия.
„Хората смятат, че след като са забременявали безпроблемно преди, това ще бъде лесно и следващият път“, казва репродуктивният ендокринолог Аманда Аделей, доктор по медицина, партньор-основател и медицински директор на CCRM Fertility Chicago. „Невинаги случаят е такъв обаче. Вторичното безплодие може да засегне всеки. И е често срещан проблем. Въпреки че почти всички сме наясно с безплодието като концепция, мнозина дори не са чували фразата „вторично безплодие“. А безплодието засяга до 15% от двойките, според Националния институт по здравеопазване. Вторичното безплодие засяга 11% от хетеро партньорите, които се опитват да имат повече деца.“
За какво всъщност става дума
Най-простичкият начин да мислим за вторичното безплодие е като общ термин. Вместо твърда и бърза диагноза, това е по-скоро категория за сбор от отделни (но понякога свързани) причини, които пречат на зачеването (след опити от шест месеца до година) или на забременяването до термин, след вече поне една успешна бременност и раждане без репродуктивни проблеми. Да, сложно е, но тази ситуация е комплексна. Проблеми с овулацията, хормонални разстройства (като синдром на поликистозни яйчници), фиброиди и ендометриоза – всички медицински състояния сами по себе си могат да доведат до вторично безплодие при жените (нисък брой сперматозоиди може да направи същото при мъжете).
Предишно секцио (цезарово сечение) може да изиграе роля. Това обяснява Хей Джу Канг, доктор по медицина, репродуктивен ендокринолог и специалист по безплодие в Центъра за репродуктивна медицина Weill Cornell Medicine’s Center for Reproductive Medicine. Може лесно да забравим, че това е сериозна операция, която разрязва матката. Понякога този разрез зараства лошо, води до белези, които могат да причинят възпаление, да затруднят имплантирането на ембриона или да блокират фалопиевите тръби. В проучване от 2023 г. жените, които са минали през цезарово сечение, са имали 10% по-малък шанс да забременеят отново, в сравнение с тези, които са родили вагинално. И с нарастването на честотата на цезаровото сечение в световен мащаб, процедурата може да допринесе за още по-високи нива на вторично безплодие.
Следващият фактор е най-значим и разпространен и горе го засегнахме: „Качеството и количеството на яйцеклетките намаляват с напредване на възрастта“, казва д-р Шелби Нийл, медицински директор в Duke Fertility Center. Това означава, че дори ако успешно си заченала едно или повече деца, напредването на възрастта се оказва достатъчна причина за вторично безплодие.
Защо пациентите губят търпение
Може би това е последната причина, за която си се сетила, четейки този текст, но се замисли. Нашата култура не пропуска да отбележи, особено при жените, биологичните часовници, да се говори как „по-възрастните жени“ може да имат затруднения със зачеването. Но откъде идва когнитивният дисонанс? Защо вторичното безплодие не е толкова познато, колкото първичното? Това може да се сведе до начина, по който докторите мислят и говорят за всичко това.
„Когато се стигне до диагноза, не казваме на пациента: „Имате вторично безплодие“, а се фокусираме върху това как да поправим нещата“, казва д-р Аделейе. Тя търси корена на проблема. А спецификите отнемат време, за разлика от общия етикет. Този подход не е грешен, разбира се – жените искат и заслужават да получат тези специфики. Но да получиш представа за общата картина от по-рано, също може да бъде неизмеримо полезно. Наличието на термин и име за това, което ти се случва, дори и да представлява по-широка категория от усложнения, може да помогне за приемането на ситуацията, търсенето на решения и, което е по-важно, да ти помогне да откриеш общност от други хора в същото положение, които ще те разберат. Даниел и съпругът ѝ дори не подозират, че съществува нещо като вторично безплодие, когато правят своите опити за второ дете. „Докато не направих собствено проучване. Тогава попитах лекаря си и той потвърди, че това е вторично безплодие.“
Дженифър, 37-годишна, също преминава през много препъникамъни, преди да разбере. След като ражда едно дете по естествен път, тя преживява два спонтанни аборта, а лекарят ѝ не е сигурен дали е бременна, или не. Нов гинеколог в крайна сметка казва на Дженифър, че може да се наложи да мисли за лечение на безплодие, ако това се случи отново. Въпреки че лекарят е по-добър специалист от предишния, той не споменава термина „вторично безплодие“. „Само го намекна, но аз сама стигнах до това заключение“, казва Дженифър. Тя работи в индустрията за фертилност като диетолог. „Попадаш в една определеност.“ В мрежите започват да говорят за това все повече. Националната асоциация по безплодие управлява повече от 10 безплатни виртуални и практически групи за вторично безплодие в цялата страна. И повече от 10 000 жени са се присъединили към групи във Facebook за вторично безплодие, където получават утеха и подкрепа. Тези групи помагат за осведомеността по въпроса, ключов фактор за предоставяне на информацията на жените, от която се нуждаят от самото начало, а след това им помагат да разберат какви са възможностите им, без да губят повече време – нещо решаващо в такава ситуация, тъй като законодателите предлагат законопроекти, които имат за цел да ограничат достъпа, както до репродуктивната свобода, така и до лековете за плодовитост.
За щастие, в момента има лечения за вторично безплодие, включително инвитро процедури и вътрематочна инсеминация, използват се донори на яйцеклетки или сперма, сурогати и др. Науката за плодовитостта е извървяла дълъг път, станала е много целенасочена, както твърди и д-р Аделей: „Не, не е вярно, че изведнъж ставаш на 35 и не можеш да имаш деца. Някой, който е на 36, може да няма същите нужди, както някой, който е на 41.“ Това е важно и разговорът по темата трябва да се развива, а ние да се въоръжим със знания. Когато си наясно с вторичното безплодие, можеш да поемеш по-голям контрол над репродуктивното си бъдеще и да получиш това, от което наистина се нуждаеш: отговори.
