Това ли са най-опасните мъже на света?

Тези, изпълнени с агресия разговори, открих във форумите на т. нар. „инсели“ – онлайн субкултурата на involuntary celibates (в превод – мъже, които са неженени, но не по собствено желание). Това е група от хора, в по-голямата си част хетеросексуални мъже (макар че има и жени инсели, наричани „фемсел“, както и гей инсели – „гейсел“), които не могат да си намерят романтичен партньор. Някои от инселите са само това – пичове, които нямат с кого да преспят. Само че има и една друга, все по-нарастваща на брой група инсели, които пренасят нещата на следващо ниво. Те презират жените, обвиняват тях, феминизма, както и борещите се за социална справедливост за това, че нямат с кого да правят секс. Те като че ли си мислят, че сексът е някакво тяхно вродено право… И ако не могат да го получат, тогава нещо трябва да се направи по въпроса.

Докато Елиът Роджър се самоснима и говори пред камерата, оранжевата светлина откъм улицата огрява лицето му. „Аз съм на 22 години и още съм девствен“ – казва той, докато се взира мрачно в обектива. И описва начина, по който е бил отхвърлен от света: „Не знам защо не ви привличам, момичета, но ще ви накажа всички за това. Това е несправедливо. Аз съм идеалният мъж, а вие се хвърляте на тези отвратителни типове вместо на мен.“

Минути след като качва видеото в YouTube, Елиът подкарва към къщата на един от женските клубове в студентското градче на Айла Виста в Калифорния – колата му е пълна с амуниции. Не успява да влезе и застрелва три жени на улицата. Две от тях умират. След престрелка с полицията е открит мъртъв в колата си с куршум в главата – самоубил се е. В този ден той убива общо шест души и ранява 14.

Това се случва през май 2014 година и след това Елиът Роджър се превръща в герой за някои от членовете на инсел обществото. Има тениски с отпечатано върху тях неговото лице; има мемета с надписи, като „Време е да превърнем тази „приятелска зона“ във „военна зона“. Има данни, че с действията си е „вдъхновил“ петима убийци (включително трима масови убийци) в САЩ. Всички те се идентифицират като инсели и споменават името му. Например Алек Минасян, който по онова време е на 25 – през 2018 г. в Торонто той прегазва с вана си група пешеходци, като убива десет и ранява 16, от които повечето са жени. Малко преди нападението качва следния статус във Facebook: „Бунтът на инселите започна! Да живее върховният джентълмен Елиът Роджър!“

Оригиналната идея далеч не е такава. През 90-те години терминът „инсел“ за първи път се използва на сайт, създаден от жена, която иска да влезе във връзка с други девственици. Всеки е добре дошъл да сподели своя опит и да окаже подкрепа на останалите. Сега обаче лавината от въоръжени атаки накара тексаския Департамент по обществена безопасност да излезе с предупреждение, че инселите са „надигаща се домашна терористична заплаха“. Хиляди от тях са постоянно онлайн и постват. Как се стигна дотам? Нима навлизаме в епоха, когато тези млади мъже ще се радикализират до такава степен, че да извършват отвратителни актове на насилие, водени от омраза? Ако това е така, то има голяма вероятност по време на проучването си за тази статия да съм прекарал часове късно вечер в чатене с бъдещи убийци.

Езикът, който инселите използват, е ужасно труден за разбиране от някой външен човек. Докато се опитвах да проникна в супер секретния им свят, постоянно стъпвах накриво – а когато стъпиш накриво, останалите те нападат. Когато станеш част от обществото, се казва, че си взел „червеното хапче“ или „черното хапче“. Невярващите в каузата на инселите са взелите „синьото хапче“. Атрактивните жени се наричат „Стейси“, а не толкова привлекателните са „Беки“. А мъжете като мен? Аз съм „Чад“. Ходя на фитнес, пия протеинови шейкове, никога не съм имал проблеми с момичетата. Това се термините, до които успях да се добера чрез Уикипедия и статии онлайн. В самите форуми се използват още толкова много други съкращения, чието значение ми е непонятно. Сякаш колкото повече научаваме за инселите, толкова повече те менят формата си, за да се изплъзнат от шпиониращите ги погледи на „нормитата“ (тези, които не са инсели).

Когато качих пост колко съм ядосан от факта, че ме отблъскват, останалите във форума веднага ме хванаха, че съм объркал „Стейси“-тата с „Беки“-тата. Освен това не им звуча достатъчно ядосан. „Да не си мислиш, че това е някакъв форум за любовни съвети?“ – изстрелва се отговор към моето оплакване. Изглежда, че единственият начин да бъдеш приет в „мъжосферата“ (термин, с който се описва съвкупността от женомразки уебсайтове, включително форуми на инсели и на свалячи), е, като... правилно познахте: като обиждаш жените. Дискусиите, които виждам, че предизвикват най-много коментари, започват с постове, като „Жените са наистина отвратителни социопатични същества“ и „Бихте ли изчукали най-грозното момиче, което познавате?“.

Само че подобни постове не бивало да се приемат на сериозно. Поне в това се старае да ме убеди бившият инсел Джак Питърсън, който от дома си в Чикаго се опитва да ми втълпи, че повечето инсели са безобидни. „Те използват подобен хумор, за да прикрият тъгата, която изпитват – ми казва той. – Може и да напишеш, че искаш да убиеш жените, но това най-вероятно е просто фасада или някакъв вид черен хумор.“ Питърсън се присъединява към 4chan, когато е едва на 11 години – това е сайт за анонимно качване на снимки, който в някои от бордовете си е истински развъдник на антифеминистки и расистки виждания и е мястото, където през 2014 г. изтекоха голи снимки на знаменитости. „При мен започна с шеги, с които се самоосъждах сам себе си, като постепенно нещата ставаха все по-мрачни и по-мрачни.“

Когато споделям обяснението на Питърсън с Джейкъб Дейви от организацията по въпросите за екстремизма ISD, той не изглежда да е убеден: „Това е защитата, която често се използва от крайно десните. Те казват, че това е шега, която другите не разбират. Но колкото повече хора се присъединяват към тези общества, толкова повече иронията, която са влагали оригиналните членове, избледнява.“ И в това се крие проблемът: не можеш да изхождаш от предположението, че всички ще разберат шегата. „Дори част от членовете да използват подобен език иронично, не с всички е такъв случаят“ – обяснява Джейкъб. – „И затова има хора, които излизат в реалния живот и извършват терористични атаки, вдъхновени от такива думи.“

Екип изследователи на компютърната среда установиха, че „мъжосферата“ става все по-токсична. Според тяхното проучване форумите, които обсъждат „по-хрисими“ теми (като правата на мъжете и как да свалиш мацка), губят членове, които се прехвърлят към по-екстремни сайтове, където омразата към жените и заплахите за насилие вървят ръка за ръка, и съответно учените предупреждават, че е възможно радикализиране.

От години Луси* знае, че нещо „не е наред“ с брат ѝ. „Преди обаче не знаех как да нарека с думи проблема“ – разказва тя. Брат ѝ, убеден, че мъжете са атакувани и че феминизмът е стигнал твърде „далеч“, преследва Луси из дома им, като ѝ цитира статии, които е прочел онлайн. „Ако не му обърна внимание, той се ядосва и започва да обижда – казва Луси. – Водим много ожесточени спорове, но понеже е част от семейството, не мога просто да го блокирам или да се „откажа от приятелството“ ни.“ Като изключим гневните му изблици, братът на Луси излива жлъчта си основно онлайн. „Той просто си говори“ – казва тя. – „Вярно е, че понякога ме плаши, но не мисля, че би могъл наистина да отиде и да нарани някого.“

Основната причина за гнева му се дължи на факта, че жените „искат само едри, мускулести мъже“, и понеже той е с наднормено тегло, си мисли, че никога няма да си хване приятелка. Само че, както казва Луси, той никога не се и опитва да се запознае с някого.

Това звучи познато на Джак Питърсън. „Постоянно твърдях, че не мога да си хвана гадже, като в същото време не правех никакви опити да се запозная с някое момиче. Това беше преди всичко заради ниското ми самочувствие – обяснява той. – Не вярвах, че мога да постигна успех с жените, защото като по-млад ме бяха отхвърляли. Това чувство, че си нещо по-малко, може да продължи да те преследва и като възрастен.“

Това ли превръща един мъж в инсел? Самотата? Чувството за изолираност? Онлайн обществата са естествената среда, към която се обръщаш, за да намериш себеподобни, които те разбират. Форумите са пълни с мъже, които като малки са били подлагани на тормоз или са се сблъсквали с отхвърляне. Лиъм, 29-годишен от Мидленд, страда от години от тревожност и депресия. Освен това е висок 1,65 м, което според него значително намалява шансовете му да си намери гадже. Онлайн той може да се оплаква от този факт на воля пред други мъже, които знаят за какво говори. И той подобно на Джак твърди, че да си инсел, не означава да мразиш жените. „Не ги мразя – казва ми Лиъм, когато го питам. – Мисля, че в западните общества те са далеч по-привилегировани, отколкото им се иска да си признаят, но не ги мразя.“

А какво да кажем за мъжете по тези форуми, които очевидно мразят жените? „Те просто се нуждаят от някого, върху когото да хвърлят вината. И се нахвърлят върху онези, които не им дават никакъв шанс“ – обяснява Лиъм.

Минават няколко седмици и забелязвам, че стотици от тези мъже прекарват времето си пред екрана на компютрите си в търсене на някого, „върху когото да хвърлят вината“. Те сочат Чадовците и Стейситата като причина за собствената си изолация от света, но реално никога не общуват с такива. Това донякъде е разбираемо. В крайна сметка, е толкова по-лесно да считаш, че външният свят е отговорен за нещастието ти, вместо да се взреш навътре в себе си. Форумите са задръстени с постове, като „Търся си гадже, никакви грозници или дебелани“, като онези, постнали подобни „търсения“, изобщо не виждат колко лицемерно е онова, което са написали.

Вярно е, че съществуват и жени инсели, но се счита, че предимно мъже се определят като такива заради обществените нагласи относно онова, което „прави“ някого мъж. „Има една много токсична нагласа, според която мъже, които не правят секс, са по-малко мъжествени – обяснява д-р Джонатан Пойнтър, експерт клиничен психолог и психотерапевт. – И това ги кара да се чувстват откъснати от останалата част от обществото. Когато мъжете инсели установят, че има и други, които мислят като тях, това изкуствено усещане за нормалност ги кара да се чувстват силни. Освен това, понеже се нуждаят да бъдат приети, са склонни, за да бъдат наистина приети, да преувеличават мислите и действията си.“

„Тези форуми са като един вид групи за подкрепа – допълва Джейкъб Дейви. – Проблемът е, че на точно този тип структури за подкрепа им е присъщо да бъдат саморазрушителни.“

Тези мъже използват инсел форумите като вид терапия, която обаче не действа, защото те се надяват на съвет от също толкова изпълнени с гняв и отговарящи им като ехо други мъже. Те качват свои снимки и карат останалите да ги оценяват и поредицата обиди, които следват, само затвърждава идеята, че индивидът никога няма да бъде обичан или приет. За да успеят в опитите си да си хванат гадже, други инсели ги съветват да „максимизират външния си вид“ или да „максимизират статуса си“ – като им обясняват как да подобрят външността си или как да изкарат пари. Някои дори прибягват до пластична хирургия – оформят линията на челюстта си или си махат ребра, само и само за да заприличат на омразните „Чад“-овци. Всичко, което обаче правят, за да „хванат“ жените, остава на повърхността, те никога не се замислят за това как самите те се отнасят с околните или защо ли си въобразяват, че телата на жените им принадлежат по право. Твърдят, че мъжете, които се отнасят с уважение към жените, се правят на „бели рицари“ – преструват се, че са мили, за да ги вкарат в леглото. Ужасно е отчайващо да ги гледаш как се въртят в кръг: когато се осмелявам да кажа на Лиъм, че може би причината да не може да си намери гадже, е в липсата му на самоувереност, той ме срязва: „Говориш така само защото ти си един „Чад“.

След атаката, извършена от Алек Минасян, Джак се превърна в един от малкото говорители на общността. Подкастът му, в който обсъжда културата на инселите, привлече вниманието на медиите и той се възползва, за да каже на света, че не всички инсели са лоши хора; не всеки участник в тези форуми е втори Роджър или Минасян. Последиците не бяха добри... Форумите бяха залети с коментари, които опровергават казаното от него, наричайки го „норми“ и твърдейки, че той не е истински „инсел“. Междувременно, общувайки извън онлайн пространството, и то именно с онези хора, срещу които преди е бил, накараха Джак да осъзнае, че трябва да напусне инсел общността. Той обяви това в YouTube видео, след което стана жертва на доста тормоз. „Само че – смее се той – толкова дълго време съм бил по тези сайтове, че не ми прави никакво впечатление, когато някой ми пише, че ще дойде в дома ми и ще ме убие.“

Сега му е много по-добре. На първо място си има гадже. Гледа назад към времето, когато е бил „инсел“, и го нарича „мелодраматично“ и „преувеличено“. „Нямах правилна преценка за това дали съм грозен, дали съм способен – казва той. – Животът не е толкова лош, колкото го изкарвах.“ Според Луси това важи за повечето инсели. „На брат ми му липсва точна самопреценка и мотивация да промени и да подобри нещо у себе си. – казва тя. – Според мен обаче инициативата за промяна трябва да дойде точно от самите инсели. Няма много какво да направиш ти за тях.“

Само че докато тези мъже си седят по къщите и отрицателните им емоции се трупат и гневът им нараства, докато в един момент не се излее върху заобикалящия ги свят, ние трябва да решим дали сме готови да поемем риска да оставим тази инициатива за промяна на тях самите. Дори да не стигат до крайности, изпълнената с насилие реторика, която те ежедневно изливат чрез клавиатурите си, причинява вреда. Проучване на „Амнести Интернешънъл“** показва, че една на всеки пет жени е ставала жертва на тормоз чрез социалните медии. От тези, които са се сблъсквали с подобно нещо, една четвърт са получавали директни или косвени заплахи за физическо или сексуално насилие и почти половината са били тормозени на базата на сексистко отношение или заради омраза към жените. И повече от половината впоследствие изпитват стрес, тревожност или получават паник атаки в ежедневния си живот. И голяма част от това насилие се упражнява от непознати: едва 27% от жените познават нападателя си. В свят, в който сме постоянно онлайн, трябва да се обърне внимание на подобен вид тормоз. Не трябва да оставаме съсредоточени само върху атаки на насилие, които се случват физически. Днес интернет се е превърнал в част от реалността ни. И тормозът, на който ставаме жертви посредствем компютърния екран, има осезаеми последствия.

Какво е решението тогава? Както от една страна социалните мрежи постоянно обновяват и допълват правилата си за ползване (Reddit забрани редица от оригиналните си групи, в които процъфтяваха дискусиите на инселите), според Джак е необходимо да осъзнаем, че в основата стоят самотата и гневът. „Трябва да се положат усилия поне част от тези мъже да започнат професионална групова терапия“ – казва той.

Доста време мислех какъв да е последният ми пост в инсел форума, с който да се разкрия като „Чад“. „Ха-ха, хванахте се“ или нещо подобно... И след това осъзнах: мога просто нищо да не пиша. В крайна сметка какво бих постигнал с подобен пост? Само бих подклал огъня. Още един човек, който им се подиграва. Още един шибан „Чад“. Затова вместо това, без да се обръщам към никого конкретно, написах: „Ще спра да поствам. Вместо това ще изляза навън. Мисля, че така ще осъзная, че нещата не са чак толкова лоши. Мисля, че и вие, пичове, трябва да направите същото.“

Сладникаво? Да. Дали ще има ефект? Едва ли. По-вероятно е да започнат да ми се подиграват, да ме критикуват, ще ме отлъчат. Няма как да разбера, защото след като постнах съобщението, изтрих акаунта си. Затворих лаптопа си. И излязох навън.

*Някои имена са променени.

**От 2017 г.