„Ще започна с малко предистория. Запознах се с въпросния човек в една дискотека. Искаше номера ми, а аз отказах да му го дам. Впоследствие се съгласих. В следващите дни ми звънеше, но по една или друга причина така и не се видяхме. След около месец отидох на същото онова място, не знам защо, но ми направи впечатление, че го няма... На другия ден реших да му пратя закачлив sms, просто така без някакви задни мисли. Той започна да ми звъни отново и започнахме да се виждаме. Макар да имаме разлика в годините, това никога не е било проблем (аз съм на 18, а той на 25). Никога не се е държал с мен като с по-малка, напротив. Разпитваше ме различни неща, за разни мои приятели и познати, но за мен не беше проблем да му ги разкажа, защото до ден днешен нямам какво да крия от него.
Според него това, че имам повече приятели мъже е странно, а когато говоря с някой или пък този някой ми пише също е проблем. Казваше, че прочита в погледите им много повече, отколкото аз и му е ясно какво точно искат от мен. Постоянно повтаряше, че не знае какво прави с мен като всички онези други ме искат и правят всичко да се доберат до мен. Не мисля, че е така, не мисля и че съм давала поводи той да мисли по този начин. Запазих контактите си само с най-близките ми хора. Другите се опитах почти на 100% да ги игнорирам и всячески демонстрирах, че съм с него, не с някой друг. Случи се така, че веднъж дойде с мен и с приятелките ми на дискотека. Нищо лошо. Само дето през цялата вечер не се отдели от масата и през цялото време гледаше лошо с въпроси от рода на: „Този какъв ти е?“, „Онзи другият защо те гледа така?“, „Онези познаваш ли ги, а откъде?“. Намирах това за абсурдно и за да не създавам проблеми, почти не съм се отделяла от него през цялата вечер и не знам изобщо как съм могла да събудя такива подозрения. Мой приятел и бивше гадже на моя добра приятелка дойде да ми говори за нея, аз се опитвах да го успокоява, а моят човек отново започна с глупостите: „Ако ти говореше за друга, нямаше да те е прегърнал така...“
Всичко друго си беше както трябва, поне според мен. Компанията му ме харесва, разбирам се с брат му. От това можеше да излезе добра връзка. В крайна сметка се разделихме и той беше инициатор на това. А причините, които изтъкна бяха най-глупавите, които някога съм чувала. Все неща, които не съм направила, а са част от мен. Проблемът му е, че съм на 18, живее ми се повече и обичам да се забавлявам (не, че той не го прави повече от мен). Каза ми, че не иска да ме спира и му е неловко и неудобно, понеже от преди познава семейството ми (по други причини, чисто служебни) и „най-основната причина“ за него е, че не понася как ме гледат всички и не може да приеме някакви „случайни“ за него хора да ми се обаждат за нещо или пък да говорят с мен. Просто не мога да повярвам!
Вместо да се радва, че жената, с която е, е харесвана и това да го ласкае той се беше вкарал в страхотен филм. Според мен даже, въпреки че не си го признава, той дотолкова се е побъркал, че едва ли не вярва, че спя с всички онези други, които така го плашат. Това е абсурдно и показва колко много не ме познава всъщност. Все пак имаше и реплики от рода: „Мисля, че съм справедлив, ти лесно ще си намериш друг, и без друго има достатъчно кандидати“. За каква ме мисли, не смея да си представям.
Сега стоя и се чудя какво точно се случва в главите на мъжете, за да разсъждават по този начин. Не знам и какво трябваше да направя, а и ми е криво, тъй като, като изключим мнителността му, той всъщност е страхотен мъж и определено не исках да прекъсвам връзката си с него - нито заради отношенията ми с определени хора, нито заради заблудени погледи, семейството ми или годините ми. Като това са все неща, които той знаеше още, когато започна за излиза с мен и все такива, които не мога да променя... Надявам се да открия някакво по-логично обяснение за случката и да имам повече яснота за себе си. Вероятно бъркам някъде... Кой знае?“
- Михаела
