Ти нормална ли си?

►►► Познавам се добре

Наскоро с приятелката ми Катя седяхме в кухнята и обсъждахме предстоящата ѝ сватба. „Знаеш ли, така ми олеква, че скоро ще съм като нормалните жени” – каза тя. Същата вечер ми се обади Светла и ме попита: „Как мислиш, ние нормални ли сме?”. За капак един приятел ми каза, че избира за приятели само странни хора, защото с другите се чувства особен. И аз се зачудих не ми ли е време да получа билет за членство в клуба на адекватните хора.

Може ли така?

Имаш право да гониш кариера, да пилотираш самолет, да се кандидатираш за президент. Но в никакъв случай не смей да се пререждаш на опашката, да пееш в препълнен асансьор и да казваш на мъжете, че имат красиви крака. В противен случай ще ти бъде лепнат етикет „ненормална”. Не че ти няма да си помислиш същото, защото интуитивно следваш правилата. Много странно откъде ги знаеш?

Хиляди години хората са приучавани да живеят в едно племе и заради общото благо им се е наложило да спазват определени правила. Тези норми отдавна са излезли от рамките на общуването и са навлезли във всички сфери на живота. Погледни към шкафа то теб и си спомни наскоро взетите решения: крем с хилауронова киселина, фитнес карта, противозачатъчни таблетки, диск с песни на Адел – ето ти пример за влияние на обществените норми. Точно те ни правят уязвими на влиянието на рекламите и ни карат да завиждаме на чуждия успех, да взимаме кредити, да се страхуваме от образа на старата мома, в който може да се превърнем, ако живеем без мъж. Защо нормите имат такова влияние над нас?

Скрито управление

Ако качиш излишни килограми или заявиш, че нямаш деца, автоматично ставаш мишена за намеци, поучителни наставления и критика. И колкото и да си уверена в правотата си, мъмренето на баба ти, колегите, а дори и на петгодишната ти племенница, може да се повлияеш.

Работата е в това, че механизмът на социалните правила е построен върху страха от наказания или осъждане. Неврологът Манфред Спицър и колегите му от Улмския Университет в Германия са направили изследване: участникът А безвъзмездно получава пари, които при желание може да раздели с участник Б. Във вариант едно на експеримента човекът Б има право да накаже другия, ако сметне, че сумата е поделена несправедливо – нарушена е социалната норма. Във вариант две не е имал такава възможност. Резултатът? В първия случай изследваният А по-често проявява щедрост – притеснявайки се от силата на възмездието.

Интересно е как при такива ситуации реагира мозъкът. В него е заложен конкретен алгоритъм, който преценява рисковете и ползите. Една от областите му пресмята колко е изгодно да се наруши нормата. И ако заплахата е по-голяма, отколкото печалбата, друга зона потиска импулса да се присвои цялата сума. Интересното е, че този механизъм най-добре е заложен при успешните хора. Те знаят кога могат да се нарушат социалните норми, кога могат трябва да следват правилата, за да останат в човешкото ято.

Най-ярките ти черти според зодията, виж в галерията по-долу:

►►► Мразиш, когато стане така!

Приятелство с главата

Както си разбрала, стремежът да си „като всички” е заложен в нас от природата. И това не е чак толкова лошо. Следването на нормите заздравява връзките между личностите и позволява да си намерим мястото. В по-младите ни години е помагала фланелката Tokio Hotel, а сега думата „лендинг” в лексиката ни или чанта на известна италианска марка. Защото социалните норми ни разделят на групи, а като бонус ни дават чувство на принадлежност и като следствие – безопасност.

Но за да минеш за нормална, не е достатъчно да следваш разписаните правила и да се прсламчиш към някой кръг. Ще трябва и да отговаряш на стандартите, които се приписват на нашето психично състояние. Ако се предположи, че изобщо има нормални хора.

Например, ето какви качества смята, че трябва да има стабилната личност, според Даниел Сигъл, професор по клинична психология и автор на книгата Mindsight: способност към емпатия, гъвкавост в общуването, емоционален баланс, стабилна морална система.

Оцени характера си – стабилен ли е или има трески за дялане? Да кажем, че винаги искаш да си център на внимание – без значение  с какви средства – вицове или драми. Друг пример: зациклила си на едно място и се страхуваш от промени, защото мисъллта за провал те ужасява. Ако можеш да се определиш с една дума („избухлива”, „обидчива”, „задушаваща”), най-вероятно имаш акцент на някоя черта от характера си. това пречи на адаптация към живота в обществото, прави те уязвима в трудни ситуации.

Втори признак за загубата на адекватност е праволинейност. Както обяснява професор Рандолф Нес, психиатър от Мичиганския Университет, болшинството от нас се адаптират към обстоятелствата. Но хората, които излизат извън нормите, се държат еднакво във всякакви условия и емоционалната им палитра е монохромна.

За да завършиш самодиагностиката си, си задай два въпроса. Бил ли е характерът ти причина за загуба на важни отношения? Свързани ли са неуспехите ти в кариерата с повтарящо поведение? Ако отговорите са положителни, време е да търсиш обратния път към нормата.

Светът на размера и теглото

За силния дух се изисква подходящо тяло. И въпреки че тенденцията на позитивизъм ни дава възможности да имаме извивки и неравности, социалните мрежи и докторът ще ти посочат към какво трябва да се стремиш.

Но не си позволявай да изпадаш в заблуждение: понятието норма не е синоним на здраве. Нормата описва усреднени показатели, а някои индекси изобщо не са приспособени за оценка на физическата форма. Например, известният на всички отслабващи индекс на телесната маса, е изчислен през 1869 година за използване в статистиката. Той позволява да се разбере как изглежда днешния човек и може да е полезен, ако трябва да се оцени не се ли надига над страната епидемия от напълняване, както и обратното. Но ИТМ не казва нищо за това какво трябва да е идеалното тяло, защото отчита площта на повърхността му ( а тя е много различна дори при жени с различен размер на гърдите). Индексът не отчита частта мускулна и костна маса, по които обикновено се предсказва рискът от развиването на хронични болести.

По-добре да се опираме на представата за това какво е здравето. То е сбор от обективни фактори (например, нормално число дихателни движения в минута – не повече от 16, количество захар в кръвта – в рамките на 3,9 – 5,3 ммол/л, ниво на хемоглобина – не повече от 120-140 г/л), като и субективна оценка на състоянието. Оптималните показатели, например, кръвното налягане -120/80, но ако си активна и се чувстваш добре и при 100/60 – значи това е нормата ти.

Непрогледна сивота

Как се държат нормалните хора? Като всички или поне като болшинството. Но това поведение си има минуси.

Недостатък едно е конформизмът. Експерименти на социалния психолог Стенли Милграм показват, че за повечето хора е нормално да се подчиняват на авторитета. До 65% от участниците в експеримента са били съгласни да нанесат смъртоносен заряд с ток на невинен човек, ако това е било заданието на ръководителя на експеримента. В други опити изпитваните казвали на бялото черно или неправилно посочвали дължината на даден отрязък (и са го правили нарочно!), ако така правели останалите. Избирайки страна, изповядващият „правилно мнение”, „нормален човек” повече не подлага на съмнение решенията ѝ и се съгласява с всички доводи. А това означава, че може да бъде част от разрушителна сила – дори неосъзнато.

Недостатък две, възникващ при типичния представител на тълпата, е нетворческото мислене. Искаш да се впишеш в обществото? Ще се наложи да вярваш в разписаните истини и да следваш заложените канони. А създаването на новото – е винаги стъпка извън рамката и разрушаване на шаблона. „Нормален” човек никога не би се усъмнил, че паралелните линии не се пресичат, не би създал абстрактни картини и не би измислил светодиодните пантофи, с които не е толкова страшно нощно време да се ходи до банята. В неговата представа за света това е „невъзможно”.

Третото усложнение е страхът от промени. Заради него не смеем да напуснем омразната си работа, не се разделяме с човека, който отдавна не ни прави щастливи. Този страх е основа, на която е стоял и ще стои обществото. Така че, докато обществото се страхува, прогресът се осъществява от чудатите, отчаяни безумци, експериментатори и всякакви хора със „странности”.

Изравняване по тълпата

Статистики има за всяка страна на каква възраст средно се сключва брак, колко средно деца се раждат и каква е средната заплата. Това обаче са средни коефициенти, далече от истините, когато става въпрос за отделен човек и позволява да се рисуват картини с голям замах.

В много случаи „нормалният човек” е като средната температура в болницата – събирателен образ. Психологическите норми не са закостенели, а дават възможност за извинения според случая – ПМС, криза на личността. Те са средно число от черти и характеристики, които могат да послужат и за ориентир, помагащ да не се заблудим в сложните периоди.

Същото се отнася и за социалните норми. Колкото и да не искаш, с нещо все ще се отличиш от тълпата – кариера, личен живот, дреха. Както казват психоаналитиците, за странност или личен стил се смята несъобразяването с културните традиции или правилата на етикета. В повечето случаи такова поведение не вреди на никого. Да, боядисаните в розово коси, клин вместо панталон, нежелание да поздравиш колегите – това са протести срещу правилата. Но си остава лична работа до момента, в който не нарушава границите на другите хора.