Татии, искам Барби!

Успешни кариери, петзвездни ваканции, готина кола, самостоятелен апартамент – искаме всичко и нямаме търпение да го получим. Дали не се превърнахме в едно от най-разглезените поколения?

Успешни кариери, петзвездни ваканции, готина кола, самостоятелен апартамент – искаме всичко и нямаме търпение да го получим. Дали не се превърнахме в едно от най-разглезените поколения?

© Shutterstock, Татии, искам Барби!

Като малки деца, които не разбират значението и стойността на парите, беше традиция за Коледа да искаме кукла Барби/конструктор Лего/компютър/фотоапарат. Несправедливостта, която чувствахме с цялото си детско сърчице, когато не получавахме тези подаръци, ни се струваше напълно оправдана. Поискал си го, трябва да го получиш веднага – какво толкова?

Да превъртим времето напред. Кога за последно изпита тази позната несправедливост, като изключим крокодилските сълзи и нацупените устнички? Може би, когато възглавниците в хотела на морето не бяха достатъчно пухкави? Или когато банката не ти отпусна поредния овърдрафт? Или покрай теб мина жена на твоята възраст с по-хубава кола? Нашето поколение е научено да мисли, че заслужава най-доброто в живота и ние превърнахме тази мисъл в мантра.

Сравни живота си с този на твоята майка. През 80-те години тя и баща ти със своя доход са си позволявали да хапнат в кварталния ресторант само за рождени дни и годишнини. Никой не бил чувал за лате и мокачино. Тя притежавала едно зимно палто, което носила поне пет години. Апартаментът й бил в някой от петте стила на декорация през соца, никакви дизайнерски идеи. Колкото до ваканциите – един път в годината за две седмици на Черно море.

Сега нещата са други – имаме side-by-side хладилници, iPhone, кафе машина с десетина приложения, и HDTV. Двете ми колежки по бюро (и трите живеем сами) имаме чистачка два пъти в седмицата, за да държи всичко вкъщи без прашинка. В интерес на истината днес хората, които наемат чистачка са с един милион повече, в сравнение с преди десет години, въпреки рецесията. Една четвърт от тях споделят, че са наели чистачка, просто защото „не им се занимава с чистене”. В гардеробите ни джинсите, роклите и обувките са на марки, които носят нашите връстнички в Европа. В един момент идва „инвестицията” маркова чанта, която поръчваш по нощите от ebay, докато си стояла до късно в офиса и която ще ти струва много повече отколкото можеш да си позволиш, но така е, човек трябва да си държи на стила.

Средно три пъти в седмицата се храним навън, а когато готвим вкъщи, ще е нещо с чери доматки, песто и пармезан... Не едно икономическо проучване сочи, че все по-голяма част от бюджета ни отива за ежедневните нужди. Ани, пенсионирана медицинска сестра на 65, споделя: „Пътуванията в чужбина бяха немислими за простосмъртните. Слънчев бряг беше върхът на лукса”. За Еми, дъщеря й на 29, която работи като учител в частна гимназия, нещата седят по различен начин: „Ако не почивам три пъти в годината, се чувствам измамена. Обикновено взимам отпуска за ски, за море и една просто, за да попътувам извън града. Работя здраво и го заслужавам”. Живеем така, сякаш животът и социалното ни положение нямат нищо общо с това на родителите ни. Отношението ни към живота също е тотално различно от тяхното.

Има една игра, позната на детските психолози. За да отличиш от една група деца кои са тези, които ще успеят в живота, и онези, които няма, им предлагаш една бисквитка сега или две бисквитки по-късно. Онези, които успяват да устоят на моментното удоволствие, се считат за белязани от успеха. Като общество ни става все по-трудно да устоим на бързото удовлетворение.
Като малки обаче не сме били изкушавани само с бисквитки – бяхме съкровищата на своите родители и сега продължаваме да разглезваме и своите деца. Ако през 1995-а майките са отделяли средно 12 часа седмично на своите деца, през 2007-а тази бройка нараства до 21,2 часа. И говорим за майки с университетско образование. Ние не просто ги задушаваме с внимание. От родителите на 20 и няколко, 23% харчат по 200 лева за всяко едно от децата си за коледни подаръци, докато само 6% от техните родители, които сега са на около 60, признават да са си го позволявали. Всеки десети родител на 20 и няколко признава, че би теглил кредит, за да може да осигури желаните подаръци за децата си.