Стефи, която пише писма и никога не ги изпраща

Обичаш ли да пишеш истински писма? А да четеш чужди? В новата книга на Стефи Петкова можеш да направиш и двете. Само отвори красивата корица на "Писмата, които никога не изпратих"

 
 

Обичаш ли да пишеш истински писма? А да четеш чужди? В новата книга на Стефи Петкова можеш да направиш и двете. Само отвори красивата корица на Писмата, които никога не изпратих

Пускам си клип на Стефи в You Tube и веднага ми става ясно, че е умна и чете книги, защото говори интересно, забавно и от нея има какво да се научи (това, че е Водолей също помага). Ако искаш нейния брой последователи, да знаеш, че не ги е събрала за един ден, а зад клиповете ѝ седи много труд. Всичко, което виждаш, го правят тя и Стан, а не няколко човека, както изглежда. След видеата идва ред на книгите, но само, защото Стефи има какво да каже и го прави оригинално. Такава е и втората ѝ книга „Писмата, които никога не изпратих“, а в нея има празни листове, в които да напишеш писма и да изпратиш или просто да си ги запазиш в книгата. Книгата се продава доста добре за изненада на Стефи, както тя сама казва, но не и за наша. Хубавите неща не могат да остана скрити. Турне няма да има на този етап, за да питаш Стефи лично, каквото искаш, но затова има лайф чатове, You Tube, Instagram и интервюто тук в Cosmo, което имаме само ние.

За книгата и книгите

Как върви новата книга и ще има ли турне по-натам?

Безкрайно щастлива съм, че книгата и посланията ми достигат до все повече хора. Читателите продължават да се увеличават с всеки изминал ден и отзивите за писмата ми са повече от прекрасни, което е сбъдната мечта. Не само хора, които ме следват в социалните мрежи, а и такива, които не са знаели коя е влогърката Стефи, споделят, че са приятно изненадани от дълбочината на това, което съм написала, откровеността и смелостта да споделя толкова лични и съкровени преживявания. Хора на всякаква възраст се припознаха в написаното и това, че писмата ми вълнуват, е истинският успех за мен.

Турне не планираме на този етап, но пък заедно с издателството ми направихме конкурс, в който петима от участвалите ще могат да спечелят лична среща и едно по-различно преживяване с мен. Много ми се искаше да направя нещо повече от среща за хората, които ме харесват, да прекараме време заедно, да се опознаем истински и съм много благодарна, че успяхме да го осъществим.

Как се появи идеята за книга с неизпратени писма?

Всъщност ми я даде Стан, след като му показах писма, които съм писала като по-малка. Така се зароди концепцията, в която се обръщам към даден човек, оставил следа в живота ми, казвайки му всичко, което никога, поради една или друга причина, не съм имала смелостта да направя. В „Писмата, които никога не изпратих“ има не просто получатели и истории, това е моята лична равносметка и съм сигурна, че тя ще достигне до тези, на които им е нужно да я прочетат.

Книгата Писмата, които никога не изпратих, импринт Кубар/Егмонт е вече в книжарниците

Харесва ми това, което казваш за писането на книгите, че трябва да можеш да преживееш това, за което пишеш. Има ли книга, която така да си преживяла, все едно си я написала?

Чела съм книги, историите в които са били толкова реалистични, сякаш това, което преживява лирическият герой, се случва пред очите ми. Умея да си представям картини до най-малкия детайл, но досега не съм попадала на история, която толкова много да се доближава до моята, освен тази в романите на Стан, в които един от главните персонажи – Бела – е вдъхновен от мен. За съжаление присъствието ѝ в „Изгубен“, третият роман, който Стан представи съвсем наскоро, е много малко, защото нейната история ще бъде разказана в един от следващите ми проекти.

Препоръчай две книги за лятото, които са ти любими.

Наскоро завърших „Кажи ми три неща“ на Джули Буксбаум и много ми хареса начинът, по който е написана. Увлекателна е и определено те кара да продължаваш да четеш, за да разбереш края на историята. И втората книга, която не просто препоръчвам, но и мисля, че всеки трябва да прочете поне няколко пъти в живота си, е „Малкият принц“.

За видеата

Ще дадеш ли съвет към някой за първите стъпки в качването на видео?

Този въпрос засяга една много обширна тема, за която можем да си говорим много. Най-важното, което съветвам всеки, е да забрави за всички очаквания. Да намери нещото, което го вдъхновява, темите, които го вълнуват, или хобито, в което е добър, и да сподели това с бъдещите си последователи. Хората се припознават в страстта, в това да виждат един човек на екрана, който прави това, което обича. Това заразява зрителя и е универсалната формула за успех. Започнах със страстта си към грима и след това просто започнах да споделям и правя всичко онова, в което намирам вдъхновение.

На живо притесняваш ли се, когато правиш лайф чатове?

Не се притеснявам, защото усещам последователите си като част от моето семейство. С много от тях сме и приятели, редовно си пишем, споделяме си и може би това предразполага както мен, така и тях, за да се включат на живо с мен. Не разбирам хора, които се притесняват, когато са на среща с приятелите си, аз го чувствам така.

На всички въпроси в лайф чата ли отговаряш? Има ли трудни?

Не, а и няма как, защото е невъзможно да видя абсолютно всеки въпрос. Обичам да отговарям на въпроси, които досега не са ми задавали. Водолейската ми природа винаги ме тласка към новото, различното и от известно време насам правя лайф чатове с конкретна тема и с последователите ми си говорим за приятелства, връзки, разочарования. Трудните въпроси обикновено са тези, на които не искаш да отговаряш, и винаги има и такива.

Всичко, от идеята до постпродукцията на клиповете, ти ли правиш или някой ти помага?

Понякога се справям абсолютно сама, но и не са редки случаите, в които със Стан (приятелят ми) си помагаме взаимно. One man show сме и колкото и лесно да изглежда отстрани, в действителност това изобщо не е така. Ще излъжа, ако кажа, че не съм си мечтала да се клонирам, за да направя всичко, което искам, понеже 24-те часа в денонощието са ми крайно недостатъчни, но от друга страна, това, което правим, носи нашия заряд, именно защото всичко е минало през нашата призма и светоусещане. Трудно е да делегирам части от работата си на други хора, защото искам видеата да са обработени по начин, по който аз ги виждам, с музика, която на мен ми допада, с фокус върху определени детайли. Не бих могла да имам и community мениджър, който да отговаря на съобщенията ми, защото последователите ми пишат на мен и очакват моя отговор.

За живота

Хубаво ли е да работиш това, което работиш?

Хубаво е да работиш това, което те прави спокоен, щастлив и обогатен. Балансът между финансовата стабилност и онова, което ни удовлетворява в личен план, на духовно ниво, е истинско предизвикателство, но не е и невъзможно. Вярвам, че всеки може да го постигне, ако бъде гъвкав и приспособим.

Имаш ли почивни дни, в които да не мислиш за клиповете или снимките, които ще качиш?

Когато работата ти е и начин на живот и правиш за собствено удовлетворение, е трудно да поставиш границата между личния и професионалния живот. Щастлива съм, че мога сама да разпределям времето си. В зависимост от това как се чувствам, определям кога работя и кога имам нужда от почивка. Случва се да прегрея и да имам нужда от презареждане. Това, което правя, е да се наслаждавам на моментите. Истински да ги преживявам, не само на видео и на снимка.

През последните месеци кое най-много ти липсваше? Киното, концертите, театрите? Обожавам да ходя на кино. Със Стан не пропускаме новите прожекции и винаги намираме време за нов филм. Обожавам да се потапям в различен свят и история, за мен това е преживяване, което истински ме обогатява, и много често така са се зараждали идеи, които впоследствие съм осъществявала.

Имаш ли скрит порок?

Не бих казала, че е точно порок, но несъзнателно трупам картички, картончета, опаковки, листчета, тефтери и химикали на бюрото си. Не ги забелязвам, докато не е станала огромна купчина, която просто се налага или да изхвърля, или да подредя, и това много изнервя приятеля ми, който е минималист в това отношение и обича всичко да му е подредено под конец. В моя защита ще кажа, че въпреки привидния хаос обаче винаги знам кое къде ми е.

Къде ще почиваш лятото?

Нямам никаква идея. При мен всичко се случва в последния момент, без предварителни уговорки и планове. Опитвам се да живея тук и сега, не прекалено напред в бъдещето и за себе си съм разбрала, че неочакваните пътувания оставят в мен най-силните емоции и запомнящи се преживявания. Надявам се да мога да си открадна няколко уикенда на спокойно и зареждащо място.