|
||
►►Кога любовта се превръща в тормоз?
Бях в 6-и клас и с часове чаках в метрото по-големия от мен Борис. Пътувахме в една посока. Знаех програмата му, къде живее, какво прави след училище. Бяхме разговаряли само два пъти, но аз бях обсебена и търсех всякаква информация, свързана с него. Да преследва някой обект на желанията си, със сигурност се е случвало на всеки в живота – опитвам се да мисля точно за това, когато получавам имейл „Идвай при мен веднага. И да си без бельо.“
15% от жените и 7,5% от мъжете в САЩ поне веднъж са били жертва на преследвач
Началото
Всичко започна така: през 2011 получих покана за приятелство от човек с картинка на профила, вместо снимка, и с някакъв шантав никнейм. Любезно попитах какво иска от мен. Разговорът влезе в неадекватно русло само след три минути, когато след купищата комплименти дойде и поканата да се омъжа за него. Мъжът изпрати свои снимки: блудкав образ с миша външност на Чралс Монгомъри от Семейство Симпсън – лице, плашещо с абсолютната си непривлекателност.
След този кратък разговор той започна да тероризира мен и сестра ми. Обидите се преплитаха с обяснения в любов, похотливи намеци и селфита. Много бързо намери телефонните ни номера и започна да звъни, като при това всеки разговор започваше все едно е стар приятел. Често двете със сестра ми разговаряме нормално с него две-три минути, мислейки си, че просто не разпознаваме гласа на някой приятел. Той с охота споделяше с нас сексуалните си фантазии, а също и наблюденията си върху нашия живот, който ние така или иначе споделяхме в социалните мрежи. Думите му често удряха по най-болното място: „За нищо не ставаш с твоите рисунки“, пишеше той на сестра ми, която е художничка и тъкмо започваше кариерата си. „Никога няма да намериш човек, който да те обикне. Идвай веднага при мен!“, ми заповядваше в моментите, в които бях самотна и уязвима.
„И майка ни започна да получава съобщения. Той й пишеше колко са развратни дъщерите й“
Коментар на психолога
„Преследвачите имат различни мотиви, стратегии и начини да се натрапят. Но има и нещо общо – те се отнасят към жертвите си като към собственост, като към вещ, а не като към живо същество. Те просто искат да наложат властта си, да покажат, че могат да управляват нечий живот.“
Юздите се затягат
Методите му се променяха. Веднъж ми изпрати скрийншот на екрана на телефона си, на който беше моята снимка. А една вечер ми звънна сестра ми, беше изпаднала в истерия, защото вдигнала на непознат номер и се оказал нашият преследвач, който й съобщил, че се е настанил удобно в книжарницата, от която тя беше излязла буквално преди минута. Предполагам, че е видял отбелязването й във Facebook, и веднага е тръгнал натам.
След това и майка ни започна да получава съобщения. Натрапникът й пишеше, че тя има развратни дъщери и е време да бъдат вкарани в правия път. От десетките си фалшиви акаунти изпращаше съобщения на колегите ни в университета, на приятелите и познатите ни.
Коментар на психолога
Много хора допускат така наречения „оувършеринг“ в социалните мрежи – публикуват прекалено много информация за себе си. Често хората не забелязват колко данни изсипват в интернет: местоположение, снимки от почивката, списък с приятели и роднини, месторабота, тагове. Аз и колегите ми препоръчваме да не се влиза в контакт със сталкера, да не отговаряш на съобщенията му и да го блокираш навсякъде. Също така – да докладваш преследвача.
Ти не разбираш
Една година живяхме с надеждата, че той ще се умори и ще ни остави. Оглеждахме се на улицата и изтръпвахме, получавайки нови покани за приятелство в социалните мрежи.
Блокирането на помагаше. Той си правеше нови и нови профили с глупави имена, много от които съдържаха неговото име и моята фамилия: „Аз съм мъжът за теб. Как не го разбираш?“ Увещания, заплахи, молби, закани – това единствено засилваше вниманието му. Много бързо стана ясно, че полицията няма да ми помогне: ние сме част от уязвима социална категория, която не е защитена от сексистки атаки по никакъв начин. В страната ни дори на жертвите на насилие им втълпяват, че сами са си виновни.
Коментар на психолога
„Когато ни се обаждат жени, сблъскали се с преследвач, ги съветвам да събират улики: скрийншот от заплахи, интимни снимки – всичко, което може да послужи като доказателство, че този човек е заплаха за здравето и живота на жертвата. Добре е тези доказателства да се събират не само от преследвания, но и от негови роднини, приятели, познати, на които преследвачът е писал.“
Животът продължава
Разбирайки, че нищо не проработва сталкерът да бъде спрян, ние заложихме на тотален игнор. Оказа се, че това е единственото правилно решение. Всекидневните атаки и стенания преминаха в периодични истерии. Ето че вече 8 години, веднъж или два пъти в годината, нашият маниак се активизира: ту предлага брак, ту ни нарича „боклуци“, пишейки с главни букви. Трием съобщенията, без да отговаряме и си продължаваме живота. Приятели изнамериха адреса му и ни предложиха да го „вразумят“. Не се съгласихме. Наясно съм, че този човек има проблем с главата и дори понякога си мисля: „Може пък и да е за добро, че хора с не толкова радикални психични проблеми все пак са интегрирани в обществото, а не са в лудницата.“ От друга страна е плашещо, че подобни случаи не намират правно решение.
Коментарът на юриста
„От гледна точка на закона преследването не се наказва със затвор. Престъпление е само такова опасно деяние, което е изрично посочено в закона като нарушение и за което може да се наложи наказание.
Някой може да ти се закани устно, писмено или по какъвто и да е друг начин. Това обаче не е достатъчно, за да повдигнеш обвинение. Необходимо е тези закани да предизвикат у теб основателен страх от евентуални, опасни последствия. Тоест, ако близък приятел ти каже „ Ще те убия! Защо не си ми казала?“, едва ли ще се страхуваш, че той наистина ще те убие. В този случай не може да се говори за престъпление.
Съвсем друга е ситуацията обаче, ако някой системно те тормози и ти се заканва, че ще те убие, ще ти изяде дроба, ще ти натроши крайниците, ще нарани близките ти... Това ще породи у теб основателен страх за собствената ти сигурност и за тази на семейството ти. В тези случаи е необходимо да предприемаш мерки за защита.“
Резултатът
С годините започнах все по-малко да използвам социални мрежи – и съм благодарна на тази ситуация, защото тя ме излекува от желанието ми да споделям всичко с всеки: какво ям, къде се намирам, с кого си пия кафето. Моят преследвач често открива статиите ми в интернет и ги коментира. Но аз продължавам да не обръщам внимание. Това работи.
►►►Насилието: 5 факта, за които не си знаела
————————————————————
Накратко: какво да правиш, ако си жертва на сталкер
Стъпка 1
Събирай доказателства: скрийншот на чатовете, записи на телефонните и видеообажданията.
Стъпка 2
Разкажи на колкото се може повече хора за случващото се. Помоли близките си да пазят всички улики, ако им пише.
Стъпка 3
Докладвай го в социалната мрежа, в която те преследва.
Стъпка 4
Уведоми полицията. В жалбата си напиши всички детайли: кога се е появил, какво е писал, заканите, които е отправял, приложи снимките, които е изпращал.
————————————————————
Обсебеният преследвач
За първи път думата „сталкер“ (stalker) се употребява през 1424 година в шотландското законодателство. Означава „ловец на сърни“ и този човек се наказва с глоба. И понеже да хванеш сърна, не е лесна работа, думата придобива значение за човек, който е много ловък и бърз.
През следващите векове сталкерът също е означавал човек, който преследва животни, и едва наскоро, може би преди 50-ина години, думата започва да се използва и за онези, които преследват хора и застрашават живота им. Сталкерът се превръща в престъпник. Калифорнийското законодателство е първото, което започва да преследва сталкерите през 1990 г., след като срещу актрисата Тариса Салдана е извършен опит за убийство.
Според различни изследвания в западните страни, процентът на хората, станали жертва на сталкери, варира от 15% за жените в САЩ до 23% за представителките на нежния пол в Австралия.
С навлизането на социалните медии в живота ни все повече и повече хора започнаха да споделят десетки лични детайли. Не правят изключение и звездите. Това е добре дошло за сталкерите. През 2013 година например върла фенка на известна британска личност, кръстила се гордо сталкерът Сара, безсрамно разказва пред BBC колко време и кои звезди е преследвала. Резултатът е 5000 известни личности, сред които Джъстин Бийбър, Брад Пит Анджелина Джоли.
Сталкерът в цифри
Повечето сталкери са мъже – 79%. 39% от проучените са безработни. 52% никога не са имали интимна връзка. 30% от жертвите са бивши партньори, специалисти – 23%, колеги – 11%, непознати хора – 14%.
Преследвачът може да гони жертвата си от 4 седмици до 20 години (средната продължителност е 12 месеца). По-упорити са тези, които търсят интимни отношения. 63% от сталкерите са прибягвали до заплахи и са били агресивни.
Да се влюбиш в сталкер
Интересна е историята на вокалистката на шведската група ABBA – Агнета Фелтскуг. През 1995 година неин дългогодишен фен, шофьор на камион, започва да я преследва. Тя подава оплакване в полицията, но по-късно го допуска до себе си и двамата започват връзка. Тя продължава две години. Приключва с ограничителна заповед за преследвача любовник, но това дава много надежди на сталкерите по целия свят и оправдава действията им. Те получават надежда, че похожденията им ще се увенчаят с успех и обектите им на желание може би ще отговорят и на техните чувства.
Преследват те?
Сигнализирай в полицията. За жалби, предложения и сигнали: тел. 02/9822 574, priemna@mvr.bg, в централата: тел. 02/9825 000. Ако ситуацията е екстремна – на 112.
Потърси Анимус: тел./факс: 02/9835205; 9835305; 9835405, e-mail: animus@animusassociation.org. Ако имаш нужда от спешна помощ, използвай Горещата телефонна линия за пострадали от насилие: 02/981 76 86
