Ситуациите, в които винаги се преструваш

И се преструваш, че изобщо не искаш да ядеш този бургер. И този сочен котлет. И торта. "Как може да ядеш това пилешко бутче, отчупвайки така хляб и топвайки го в мазнина?!... Как изобщо може да го ядеш? Това е бърза смърт от мазнини, холестерол и отрова!"

Всъщност, разбира се, ти самата сега би си похапнала с удоволствие от всичко това и дори би изпила и чаша бира за завършек! Но диетата! Затова се преструваш, че безвкусната овесена каша със сурови моркови е границата на твоите гастрономически мечти. О, добре. Не, разбираме, че това е тренировка, но какво общо има с тези, които дори не са мислили да отслабнат?

Режимът „ледено безразличие“ е включен: стоманен поглед, стиснати устни, фразата „Не, не, нищо не се случи, скъпа“ се произнася с такъв тон, че мухите умират в движение. В крайна сметка основното е какво? Точно така, най-важното е да не му дадеш да разбере, че е пробил бронята и е ударил най-болезнената ти точка.

Всъщност, разбира се, най-много от всичко искаш да хвърлиш табуретка по него. Или да го удариш с всичка сила в слабините. Но ти си момиче! Затова слагаш маска на безразличие и се надяваш той сам да прозре. Ще си признае, ще се поправи или поне ще разбере колко е сгрешил. Макар че най-добре би било да си отвориш устата и да му кажеш всичко, което мислиш за него. Това би го отрезвило най-добре, нали знаеш?!

"Анели", които се представят за твои приятели, или колеги, които мечтаят да станат шефове на твой гръб. И ти казват: „Ти си толкова добра! Толкова усърдна, толкова отговорна, толкова лесно се работи с теб!“ И започваш да се преструваш на това много добро момиче. Трябва да съпоставиш! Въпреки че в действителност не си добро момиче.

Лошо е да си добро момиче. И ти го разбираш прекрасно. Защото те използват, майсторски си играят с комплексите ти. И ти си мислиш: „Нае ме или нещо подобно, за да му помогна? / Спри да ме използваш, остави ме на мира!" - но в същото време се усмихваш и казваш: "Да, разбира се, няма проблем. Ще се справя."

И включваш режима на порочната кучка. Защото изгарящият срам те разяжда и всичко, което трябва да направиш, е да гледаш празно и да кажеш: „Всъщност съм ядосана и ще бъда цинична. Какво очакваше от мен?" Но в действителност ти си много сладко котенце и пак трябва да побързаш да се извиниш. Просто спри да играеш на играта „Аз съм кралицата, какво ме интересуват тези лакеи“ и веднага се извини.

На което се появи пъпчив късо подстриган мъж с маратонки Abibas. Или сивокос с, прояден от молци костюм, миришещ на одеколон. Или може би това е доста стабилен човек, който внезапно отваря уста и директно казва „Хей, йо!“. Но ти седиш, усмихваш се, кимаш и грациозно прибираш кичур коса зад ухото си. "Е, какво да правя? Да не избягам веднага... някак си е неучтиво. Какво ще си помисли той за мен?!" Въпреки че няма значение какво мисли това странно създание за теб. Помисли първо как да действаш и тогава действай. Първо мисъл, после действие!

Ето го! Ето го твоят красив принц, живото въплъщение на всички стремежи, мъж мечта. И какво правиш? Точно същото като в предишния параграф. Усмихваш се и кимаш. Мислиш ли за себе си - ще се обади или не? "И ако се обади, каква рокля да си купя, колко гости да поканя на сватбата и как да кръстя децата си?" Всичко е много хубаво, разбира се, но в същото време внимателно се преструваш, че всъщност не си искала. Не само сватби и деца, но дори и той да се обади. Въпреки че, даваш свобода на действие, би завършила тази среща с фразата „Ти ли ще ми се обадиш, или аз да ти звънна?“.

За добрия човек нищо не може да бъде лошо, нали? Само си помисли, още един измислен оргазъм? Един повече, един по-малко: всъщност няма значение, нали?! Всъщност, разбира се, проблем е. Защото, ако не се преструваш, тогава какво да правиш? Просто му сподели какво мислиш и чувстваш. Определено ще се получи по-добре.