|
||
„Криминале“, „Гадни копилета“, „Джанго без окови“. Това са само някои от заглавията на великия режисьор Куентин Тарантино, който 1994 в Кан получи Златна палма за „Криминале“, а след 25 години представи в основния конкурс и своя девети филм - „Имало едно време в Холивуд“. Вече по екраните и у нас Alexandra Films.
Феновете му няма да открият в лентата купища трупове, кървища и побоища, преминаващи в разчленяване на тела. Интелектуалците ще са във възторг от новия Тарантино – носталгичен и почти приказен. Никакви пародии няма да намериш в новата лента, очаква те един истински, личностен филм за това как се прави кино във Фабриката за мечти – Холивуд. Това е кино в киното, сътворено от режисьора, който много добре знае как се правят не просто филми, а хитове.
Действието се развива в края на 1960-те години, Холивуд. Бивша звезда от телевизионен уестърн на име Рик Далтън (Леонардо ДиКаприо) се надява да възстанови кариерата си, като се прехвърли в киното и пробие в Холивуд. Същите амбиции има и някогашният му дубльор Клиф Бут (Брад Пит). Плановете на двамата се усложняват от съдбата на съседката на Рик – Шарън Тейт (Марго Роби). Премиерата на филма съвпада с 50-годишнината от убийството през 1969 г. (с ножове и огнестрелни оръжия, след часове мъчения) на бременната в 8-ия месец 26-годишна актриса и модел Шарън Тейт, съпруга на Роман Полански, в къща край Лос Анджелис, от престъпната фамилия на Чарлз Мансън.
А ето и какво казва самият Тарантино за своята последна работа.
По повод филма
„Струва ми се, че неизкусеният зрител ще намери немалко интересна информация за Златния век на Холивуд и за неговия залез през 60-те години. Както разбирате, обожавам старото кино, старата музика и мога да живея в този свят вечно. Безкрайно съм горд за началото на филма със сцената с Ди Каприо – според мен, потресаваща сцена.“
По повод Златния век в Холивуд
„Това е любовно послание към Златния век на Холивуд – главният герой във филма. Това е носталгия по отминалата епоха. Но бих казал, че е само 75% са обяснение в любов, останалите 25% са критика. Изобщо не съм настроен да гледам на тази епоха с розови очила и да се умилявам. Това съвсем не е „Рома“ на Инярито – макар, разбира се, във филма да е отразена част от моя живот, защото аз съм кореняк ласанджелиец.“
По повод вдъхновението
„Много години износвам идеята да направя кино за киното и исках действието да е в Лос Анджелис от моето тийнейджърство.“
За първата съвместна игра на Ди Каприо и Брад Пит
„Двамата за първи път си партнират, а изглежда, че цял живот са играли заедно, но разбира се, че сценарият не е писан специално за тях. Кой би повярвал, че и точно тези актьори ще се съгласят да участват – та това са най-търсените и харесваните, графикът им е препълнен. Що се отнася за химията между двамата – тя съществуваше от самото начало. Има една-единствена разлика между тях – Брад, както и аз, е голям фен на старите холивудски филми и италиански уестърни, а Лео – беше малко запознат. Но това е хубавото. Той като на състезание изгледа всичко, което му предложих и което му беше интересно.“
За трагичната история на Шарън Тейт
Една от главните сюжетни линии във филма е трагичната история на Шарън Тейт – актрисата и съпруга на Роман Полански, убита от бандата на Чарлс Менсън.
„Не съм създавал филма именно заради това убийство. Заради тази неописуемо трагична история Шарън като че ли остана замразена във времето и изпадна от класациите. А беше обещаваща млада актриса и аз исках да съживя паметта за нея.
Роман Полански наистина мислеше да я снима в главната роля в „Бебето на Розмари“, но не го направи по чисто етнически причини.
Мисля, че Марго Роби прекрасно пресъздаде духа на Шарън. Исках да покажа един неин безгрижен ден от безоблачния й тогава живот в столицата на Холивуд.“
За реакцията на Роман Полански
„Не съм се съветвал с него. Струва ми се, че убийството на Тейт в осмия месец от бременността вече е факт от историята и от лична трагедия се превърна в момент от историческа важност. И аз имам право да я разказвам такава, каквато си я представям. Но когато завърших сценария, Роман разбра за проекта и се свърза с мен чрез наш общ приятел, на когото бях дал да чете сценария. Той успокои Роман и с това всичко приключи. Не съм се срещал с него лично.“
За това взискателен режисьор ли е
„Общо взето, аз не съм лошо момче. Но в актьора, освен таланта, ценя и чувството за хумор, професионализма, вежливостта, точността, подготовката и организацията, безупречното познаване на текста и умението да получава от работата удоволствие. А аз ще осигуря атмосферата на снимачната площадка.“
