Щастливо лято

Щастието може да бъде както усещане, така и състояние – разликата е в продължителността. При усещането това е така нареченото щастие на момента, в гещалт терапията за него има термин „пълен контакт“. То започва от момента на зараждане на някаква потребност, например нужда да общуваш с приятел, съвместно да изживеете дадена емоция. Потребността се преобразува в желание – ужасно много ти се иска да пиеш кафе с приятелка, да си поговорите задушевно, да се посмеете на неща, които са ви смешни само на вас. Но ако не положиш никакви по-нататъшни усилия, всичко завършва с поредното „Трябва да се видим“ в месинджъра, а желанието така и ще си остане неудовлетворено.

А ако предприемеш нещо – проверите кой кога е свободен, изберете време и място и станете от леглото през уикенда, срещата ви ще се осъществи – и ще възникне онова дългоочаквано „Колко е хубаво, че те имам в живота си и ти мен“. Това представлява „пълният контакт“ – пълно удовлетворение и щастие в момента. От него ще ти остане приятен остатъчен вкус и десетина смешни и глупави селфита заедно.

Радостта ще се запази до възникването на нова потребност – да усетиш морския бриз, аромата на цъфналите люляци или удобната възглавница под главата си в 11 вечерта, а не в три през нощта.

Колкото повече подобни „пълни контакти“ изпитваш в живота си (когато малки, средни и големи желания се превръщат в реалност), толкова по-щастлив човек си: в работата, в отношенията си с другите и изобщо като цяло. И това вече представлява продължително състояние на щастие, красив голям пъзел, съставен от мънички детайли. То е по-глобално, но истината е, че не го усещаме толкова остро колкото моментното. И често се заблуждаваме: под щастие разбираме само момента на пълен контакт и си мечтаем да останем завинаги в светещата точка на пиковите преживявания. Както казва Фауст, почитателят на черните пудели, спри, о, миг, ти си тъй прекрасен.

В живота подобно нещо е също тъй сложно за постигане, както и в книгата: не можеш часове наред да пиеш италианско кафе или цяла седмица да останете застинали в прегръдките си с гаджето – ръцете ви ще отекат след няколко минути.

По-продуктивно е да възприемаш щастието като поток, като движение от едно удовлетворено желание към друго. Хубаво е, когато те са много, а не едно-единствено, заради което си склонна да игнорираш малките, но също значими такива.

Уж получи онова, което искаш, а не изпитваш радост, вместо това ти е досадно, обидно и си разочарована. Това се случва, когато не можеш да идентифицираш правилно потребността си и започваш да гадаеш на утайка от кафе и да избираш от достъпните ти варианти. Не ти е ясно какво искаш? Може би искаш баничка? Или искаш да си купиш онлайн домашни пантофи във формата на коала, сокоизстисквачка и три зелени чаши? Или пък искаш да отидеш на гости на леля ти, която ти се пада уж трета братовчедка?

Резултатът е умора и поредното обещание пред самата теб да започнеш да броиш калориите и да си правиш сметка на разходите. И всичко това, защото „нещото“, от което всъщност си имала потребност, са нежност и поддръжка, а точно те са останали неудовлетворени.

Често пъти зад някои наши желания, които ни се струват, че са съвсем конкретни, се крият съвсем други. И „Искам да замина на морски круиз за цяла седмица, за да няма обхват телефонът ми“, всъщност означава „Уморена съм от задълженията си, от работата, от отношенията“, като в случая, уви, но екипажът на кораба ще са безсилни, за да ти помогнат. Именно от това неумение на хората да се вслушват в себе си се възползват маркетолозите. Естествено, че точно червената кафеварка и комплектът капсули кафе към нея са тези, които ще ти върнат усещането за топлина и домашен уют, а чантата с огромно марково лого ще ти възвърне увереността в собствените ти сили (особено физическите).

Още нещо, което пречи на щастието, това е подмяната на собствените потребности с чужди. Например тя е мечтаела да стане пианистка, но става счетоводител, и сега постоянно излиза от работа, за да води дъщеря си в музикалната школа. Ужасно много се радва на успехите на детенцето: хвали го, гушка го, окуражава го. Ако попиташ момиченцето дали е щастливо да свири на големия роял, то ще отговори „Естествено“. Но в действителност му е важно не това, че свири, а че получава одобрението на мама. Само пътят към него да не минаваше покрай портретите на Чайковски и Шопен.

Често пъти хората отиват при психолога с проблема „Имам си всичко, но не съм щастлив“. И наистина, от определена гледна точка човек няма от какво да се оплаква: здраво семейство, стабилна работа, собствено жилище – чашата му е пълна. Само с килограмите малко се бори, но нищо друго! Работата е там обаче, че собственичката на всички тези блага иска нещо съвсем друго, но не си разрешава да мечтае: „Какви пътешествия, какви полети с делтапланер и изучаване на кактусите в Мексико – какви са тия глупости! Така няма да успееш да си родиш дете навреме!“. А някъде наблизо, на летището, чакайки прекачването на следващия полет, страда специалистката по кактуси, която винаги се е виждала омъжена и с три деца, обаче нали все ѝ повтарят, че в днешно време на съвременната жена подобни ценности не бива да са ѝ близки. И в крайна сметка тя сбъдва мечтата – само че не и своята.

Правилно или пък неправилно може да се окаже всяко желание – в зависимост от социума, който винаги знае точно какво е редно.

Машината на времето още не е изобретена, но ние и сами се справяме отлично, като се местим ту в миналото, ту в бъдещето, като всеки път ловко избягваме настоящето. Ето го плажа, морето, всичко е, както искахме, само че е на Черноморец. Преди две години в Гърция беше по-хубаво. А какво ще се случи след още две години е пълна тъма. Може би щеше да е по-добре да спестиш тези пари, че кой знае дали няма да те

уволнят, а пък нямаш никакъв финансов резерв...
Неспособността да оставаме в момента, постоянната носталгия по миналото или

тревога по бъдещето ни изтръгват от състоянието на „тук и сега“. Страдаме, нервничим, разиграваме различни сценарии и изпускаме подходящия момент за щастие.

Колкото и странно да е, но съставянето на детайлна картина на щастието реално не ни носи полза. Ще замина на почивка на място-мечта с бели маратонки и ново червено куфарче на колелца. Ще се срещна с приятелка сутринта на лятната веранда и ще си поръчаме еспресо и панакота. Само че започва да вали, маратонките ти се намокрят, куфара ти го доставят в друг цвят, еспресото е разредено, а панакотата е твърде сладка – и всичко отива по дяволите.

Или да вземем мечтата за идеален партньор – ето къде конкретиката може само да ти навреди. Класиката в жанра е „Сексът и градът“ – когато Шарлот неочаквано намира щастието с човек, който обаче изобщо не е подходящ за ролята на „принца“. Отначало това трови радостта ѝ, въпреки че преди тя беше видимо нещастна с онзи, който във всяко отношение уж беше правилният.

Животът без усложнения и проблеми е плод на фантазията, също както и идеалният мъж или палачинките с идеална форма. В реалността подобно нещо не съществува и е важно да го осъзнаем и да го приемем. А след това да започнем да се стремим към това желанията ни да се сбъдват по-често. Тогава и светлите ни моменти ще станат повече, и ще можем уверено да кажем: да, като цяло съм щастлива.

Разумът си е разум, но нашите сложни, непонятни и бушуващи чувства така или иначе се ръководят от хормоните (това го усещаш особено остро по време на ПМС).

Лорета Грациано Бройнинг, професор към Калифорнийския университет, е посветила на хормоните на щастието едноименна книга. Оказва се, че природата изобщо не е създала чувството на удовлетворение и удоволствие с цел да ни се достави радост, а за да оцелеем. Прекрасните допамин, серотонин, окситоцин и ендорфин се превръщат в наградата ни при правилни действия.

Вкусно си хапна, добре се почина, постигна победа в състезание и ще получиш бонусна порция щастие. След това еуфорията отминава, а ти трескаво започваш да се чудиш как да си я върнеш. Ако в мозъка ти вече са се образували определени невронни връзки, прибягваш към стари схеми и привички. Неслучайно вкусното хапване се е превърнало в универсален метод за доставяне на удоволствие – това е надежден и познат още от първите ни дни на този свят вариант.

Допаминът – в търсене на награда

Това е хормонът на радостта от получаването на нещо необходимо. Лежиш си в леглото и идва мама. Танцуваш си в дискотеката и се приближава пичът, който отдавна си си харесала. Отиваш на състезание и заемаш първо място. Или пък дори просто побеждаваш на компютърна игра – тези сто точки изобщо не са ти нужни за оцеляването, но мозъкът ти ги оценява като социално възнаграждение.

Как да си го набавиш?

Важно е да разбереш кои достижими цели ти носят радост: да решиш сложна задача, да получиш харесване за готина снимка, да приготвиш такъв десерт, че после целият офис да те пита за рецептата? В идеалния случай задачата не е нито прекалено проста, нито твърде сложна, в противен случай ефектът ще е обратен – аз съм неудачница, нищо не умея, ето че отново Нобеловата награда по химия я дадоха на друг! Производството на допамин се стимулира и от нови проекти, пътешествия и дори колекционерстването, което създава изкуствена, но осезаема потребност от нещо.

Окситоцин – за строеж на социалните връзка

Близките и топли отношения са допълнителна гаранция за оцеляването. Ако те приемат в някоя група, ако имаш доверие някому, наградата ти ще е отделяне на окситоцин.

Как да си го набавиш?

Приятелството, любовта, тактилният контакт (от ръкостискане и масаж до секс с оргазъм) са източници на този хормон. Между другото, окситоцинът се произвежда не само когато ни обгрижват и ни е топло, но и когато отвръщаме със същото на някого другиго.

Ендорфин – за игнориране на болката

Този хормон предизвиква усещане за лекота и еуфория. Той е замислен от природата като мощен аналгетик – в отговор на физическата болка. Ендорфинът е помагал на нашите прародители в сложни ситуации: да избягат от разярен хищник и чак в пещерата да забележат изкълчения си глезен.

Как да си го набавиш?

В мирното ни ежедневие също можем да си набавим енодрфин – например във фитнеса на пътечката за бягане. В крайна сметка, да избягаш от няколкото излишни килограма, не е по-лесно, отколкото да се измъкнеш от преследващия те гепард. Може и да си пуснеш Тетрадката или някой друг сърцераздирателен филм, на който добре да си поплачеш. Ще свърши работа и комедия – смехът също подпомага отделянето на ендорфини.

Серотонин – при признание и уважение

Приятно е, когато те обичат, просто защото те обичат. Но не по-маловажно е да усещаш, че те слушат, че те считат за умна и проницателна, искат съвета ти или ти възлагат важни задачи, с които никой друг няма да се справи. Има изгода да постигнеш социална доминация – признатият лидер получава най-добрия партньор и оставя повече свои генетични копия. Освен това уважението гарантира достъп до ресурси: по- добра храна и по-добро място край лагерния огън.

Как да си го набавиш?

Припомняй си онези моменти, в които си взела поредното мъдро решение, организирала си колектива или си успяла да убедиш ръководните кадри да поставят камера за видеонаблюдение в двора. Кой е номер едно? Ти си номер едно!

Да си съставим универсален списък

Понякога е най-добре от теорията да се премине направо към практиката. Всеки човек си има простички, но гарантирани способи, за да се почувства щастлив.

Разбира се, ако почнеш да анализираш всичко, има шанс до стигнеш до дъното на въпроса и да установиш с точност защо тази или друга манипулация ти доставя радост. Но ако методът ти е законен и работи безотказно, можеш да минеш и без размисли и просто да си съставиш списък с радостите и в миговете, когато ти трябва да си повдигнеш духа, да се обръщаш към него.

Седни, отпусни се и запиши в колонка всичко, за което се сетиш: усещането, когато ходиш боса по чистия под или когато галиш пухкавата козинка на котката... усещането на аромата на мандарини или видът на палачинки с мармалад, яркия лак на ноктите, герберите във вазата, песен от някой филм...

Остави файла на десктопа си и когато се сетиш за някоя нова точка, вписвай я. А е възможно и самото препрочитане на този списък да се превърне в една от тези точки.

Да си съставим меню

Както вече споменахме, един от най-простите методи да се зарадваме себе си е чрез храната. Съществува дори „утвърден“ от лекарите списък с продукти, които влияят положително на настроението ни. Тези продукти съдържат триптофан, който пък играе важна роля при синтезирането на серотонин. Колкото и да ни е криво, във вълшебния списък не влизат пицата Четири сирена и кексчетата с маслен крем: в него са орехите, бананите, фурмите, млякото и пуешкото месо. Но за сметка на това можеш да си купиш късче щастие от близкия супермаркет!

Човек може да се бои не само от тъмното и паяците, но и от щастието. Този странен страх си има не по-малко странно название – херофобия. Хората, които страдат от нея, са убедени, че след щастието ще последва непременно време за разплата във вид на наказание. Любимият човек ще се разболее, полетът, с който се връщаш от сватбеното пътешествие, ще бъде отменен, а бонусът към заплатата ще ти го откраднат телефонни измамници. При такава настройка колкото повече щастие има в живота на човек, толкова по-нещастен се чувства той.

Понякога отрицанието ни помага да осъзнаем истинските си желания. Ако не знаеш какво ти е необходимо, за да си щастлива, направи си списък с ненужните неща – задръствания, шум, общуване с токсичната ти приятелка, овесена каша за закуска. А срещу всяко „не“ сложи приятна алтернатива, която ще те доближи до усещането за щастие.