Само как ми се повдига от ходене на срещи

След повече от десетилетие ходене по срещи Фей МакНълти знае какво точно иска и какво не от един мъж. Но какво се случва, когато преобръща контролния си лист?

Мускулест мъж с изрязан потник, очертаващ бицепсите му? Не. Някой, който е с две години по-млад? А, и този не става. Има деца? Плъзгам палеца си по екрана на мобилния си телефон с чувство на вина. Но бързичко се отървавам от гузното чувство. Претърсвам отново и нищо. В салона на бара ме чака истински мъж от плът и кръв. Вероятно трябва да се върна при него, вместо да разглеждам и да критикувам хората от мобилното приложение за запознанства, докато седя на тоалетната чиния.

© iStock

Въпросният тип се казва Дани* и отговаря точно на моите изисквания: има къдрава кафява коса, описва се като „авантюрист“ и ме примами с профилната си – кученце, стръв, на която клъвнах. Ама, да си призная, привлекателен е като холивудски актьор. „Та докъде бяхме стигнали?“ Питам го, отпивайки глътка от моя джин. „Говорихме за това как изгаряш от желание да дойдеш у дома, нали?“ Толкова набързо ли, Дани! Хей така, от главата за краката! Потискайки чувството на отвращение, аз твърдо отвръщам: „Определено НЕ!“. Този мъж, който е абсолютното олицетворение на това, което съм търсила, на когото дадох оценка „Супер харесвам“, ме пита: „Отказваш ми, само защото си в цикъл, а?“.

Според майка ми ходенето ми на срещи е „пълен провал“. Моята съквартирантка е малко по-деликатна и го нарича „пъстро“. Самата аз го определям като панаир. Омръзна ми да прекарвам петък вечер, като забавлявам моите приятели, които си имат партньор с истории като по-горната. С истории за човек като Конър*, който се надруса по време на Коледния панаир и започна да крещи по децата около нас. Или Грег*, който се изпари, след като каза, че мисли, че животът е безсмислен, и по-късно ми изпрати извинително съобщение, предлагайки да правим секс, за да оправим нещата

5 срещи, с които ще му вземеш ума

Вижте повече

5 срещи, с които ще му вземеш ума

Стига с отчаяната романтика и здравословна храна... Ето няколко предложения за среща, които наистина ще му допаднат.

Дели ме само още една среща от това, да се разстроя съвсем официално. На 30 съм, неомъжена и неуморно търся сериозна връзка от времето на първото си влюбване на 14-годишна възраст (момчето от моя клас с криви зъби и прическа „паница“). И приложенията опростиха нещата: мога да избера желаната височина, локация, възрастов диапазон, зодиакален знак, дори дали искам заклет наркоман или някой, който иска да свие гнездо. Само да отхвърля един в дигиталното пространство и на негово място веднага се появява ново предложение.

Но всеки път, когато се срещам с мъже като Дан (и, повярвайте ми, срещнах няколко), се питам дали наистина знам какво търся. Та кога реших, че мъжете не само трябва да изглеждат по определен начин, но и също така да се държат по определен начин (за мое съжаление „свободният дух“ за тях също може да значи и „кръшкач“)? И откъде точно се появи моят „тип“? Трябва да променя нещо! Така че си поставих предизвикателство: ще търся точно обратното на моя тип и се съгласявам на срещи с онези, които имат черти, които по-рано биха ме накарали да се извърна настрана. Може би това най-сетне ще ме отведе към любовта. По дяволите, в този момент вероятно бях готова да се примиря дори с половин прилична нощ.

© iStock

СРЕЩА 1: МЛАДЕЖЪТ

Възрастовите параметри на всичките ми приложения са зададени твърдо между 28 и 35. Защо? Е, преди време излизах с момче, малко по-малко от мен, и си спечелих милото обръщение „каката“. Оф... и онази нощ, за която още съжалявам, когато прелъстих 20-годишния брат на моя приятелка. С години не успях да се отърва от подмятанията и подигравките. Но защо трябва да позволя на стигмата (и обидните забележки) да пречи на истинската любов? Особено когато любовта изглежда като 22-годишния Ксандър*.“

Той се приближава и ми се усмихва с мила усмивка, която е плод на младостта и изразителната му челюст, рамкирана от шоколадово-кафяви къдрици. ОК, признавам си, че е моят тип... Обикновено само възрастта му ме кара да кажа твърдо „НЕ!“ Но не и днес.

Въпреки че прилича на тях, той е толкова по-отворен от мъжете, с които обикновено се срещам. Лесно е да сваля гарда си с него и скоро разговорът се насочва в миналото на всеки от нас. Той току-що е приключил тригодишна връзка, която е завършила приятелски. Разкривам, че съм привлечена от мъже, които имат антипатия към моногамия и след това осъзнавам, че сега аз от своя страна се страхувам от обвързване. Докато той сграбчва ръката ми и проницателно ме гледа в очите, прошепва: „Ама, бива ли така!“. Играя си, усуквам кичур от косата си и се чудя дали съм нанесла достатъчно коректор, за да скрия факта, че съм с осем години по-голяма от него.

Точно когато започвам да обмислям перспективите за отношенията ми с Ксандър и задълбавам в тази посока, се появява ново съобщение на екрана на мобилния ми телефон: „Как е детето? Нали все още не са те арестували?“ Подмятането на съквартирантката ми ме връща в реалността.

Докато се сбогуваме, той бързичко ме целува и това е толкова разтърсващо носталгично, че не искам да спира. Той ме кара да се чувствам отново като на 18: целувката е бърза, непохватна и точно като онези от моите тийнейджърски години. След като скрито си изтрих лицето, се чувствам като момичето, което бях преди, което все още нямаше „своя тип мъж“ и което се вълнуваше от ходенето по срещи и от всичко, което произтичаше от тях. Тогава не исках да се срещам с „лоши момчета“: всичко, за което копнеех, беше да се срещам с нови, вълнуващи хора. Чудя се как така успях да се изгубя и да се окажа там, където съм сега.

Обвързана с по-млад? Голяма работа!

Вижте повече

Обвързана с по-млад? Голяма работа!

С промяната във времената за жените става все по-маловажно техният избраник да бъде по-възрастен, по-богат или с повече опит от тях.

СРЕЩА 2: ПЛЕШИВИЯТ

Въпреки че приятелката ми припомни, че наскоро имах доста вълнуващ сексуален сън с Фил Колинс, никога не съм била привлечена от плешиви мъже. Да си призная, падам си по гъстата и здрава коса. Дали това е така, защото се ужасявам от лорд Волдемор? Или заради лъщящото кубе на баща ми?

Все още ме втриса от странната близост, когато се оказа, че си пасвам с 35-годишния Джорди Джонатан* в един сайт за запознанства. Той имаше сияйна усмивка, проблясваща пакостливост светеше в очите му и на профилната му снимка – с тази плешива глава. Защо не беше направил усилие да прикрие излъскания си скалп, да си остави малко коса, да се подстриже супер късо или да замаскира голата си глава. Той си беше просто такъв, какъвто е в цялото си великолепие. Маяк, призоваващ ме да се приземя.

Когато се срещнем обаче, всичко, което можех да си помисля, е, че изглежда като гигантско новородено с уста, пълна с големи бели зъби. За щастие, това ме подтикна да не забравя да си взема противозачатъчното хапче. Но усмивката му беше толкова привлекателна, че компенсираше всички недостатъци на главата му. И доста скоро предразсъдъците ми се разсяха. Той е смел, харизматичен и след първоначалния шок осъзнах, че съм привлечена от него.

След три халби бира, малко подпийнала, аз нагло му подвикнах: „Навсякъде ли си плешив?“. Въпреки че първоначално беше шокиран, след това той се засмя и отговори: „Само когато съм обръснал подмишниците си.“. Джонатан ставаше все по-интересен с всяка изминала минута.

Когато се приготвяхме да си тръгваме, той помоли да ме целуне, но аз изтръпнах, искаше ми се да запазя това за следващата ни среща, защото определено исках да го видя отново...

Галерия: Плешиви и успешни - най-известните холивудски актьори без...

Виж всички снимки

© iStock

СРЕЩА 3: АТЛЕТИЧНИЯТ

Нищо повече не чух от Джонатан (беше минала цяла седмица), когато, правейки своята тренировка в близкия до мен парк, Брад* уверено ми се нахвърли и поиска телефонния ми номер. За повечето Брад е доста привлекателен – по-късно, когато показах снимката му на приятелите си, всички в един глас възкликнаха „АТЛЕТИЧЕН!!!“. Но Брад не е моят тип. И не само защото от него се носи миризма на мъжкар.

Това е така, защото го смятам за повърхностен, нали? Или съм се приучила към общоизвестния стереотип, че мъжете, които редовно ходят на фитнес, са играчи, т.е. несериозни са в отношенията си с жените? Може би наистина има нещо дразнещо в него? Доста дълго бях заседнала в моите си разбирания и виждания за връзките и отношенията между мъжете и жените, та нали не е никак лесно да се намери баланса между това да се довериш на вътрешния си глас и да се насилиш да излезеш от зоната си на комфорт. След като реших да не го отписвам напълно, докато всъщност не го опозная, ние започнахме да си разменяме съобщения. Чувствах се напълно уверена, че съм взела прекрасно решение... когато той започна да ме затрупва с купища селфита от фитнеса, а също така и негово YouTube видео, в което рапира за това как пътищата на двама никога не се пресичат случайно и всичко това беше на фона на джаз флейта.

От самото начало на нашата среща разговорът върви вяло и той дори не се опитва да ме гледа в очите, докато си говорим. Въпреки всичко това оставам по-дълго, отколкото бих останала преди време. Полека той започва да си пробива път към мен. Мислейки, че е нарцисист, който се любува на собственото си отражение в прозореца зад мен, аз не реагирам, докато той не се намества зад мен и не започва да ме хапе по шията. Само две минути по-късно го помолих да ме извини и бързичко си тръгнах. Като се прибрах, веднага си взех продължителен душ и се измих доста старателно, нямаше друг начин.

Отвратих ли се от него? Накара ли ме да изпитам погнуса? ДА. Можех ли да си тръгна доста по-рано от тази среща? ДА. Дали се изненадах, когато той ми изпрати снимка на онази си работа, преди дори да съм прекосила входната врата на дома си? Абсолютно НЕ. Е, това ми е за урок! Урок, който да не забравям! Понякога е хубаво да имаш своя предпочитан тип мъже и също така онзи тип от противоположния пол, които не можеш да понасяш. Тези „лични вкусове” са чудесни, те ти помагат не само в търсенето, но и могат да те предпазят от неприятни ситуации, като например, тази моя среща с Брад.

СРЕЩА 4: ЕМОТИКОНЧЕСТИЯТ

Когато в крайна сметка получих съобщение от Джонатан, в което ми каза, че е започнал да се среща с някой друг, това ме шокира и със замах ме върна към старите ми навици. И така разглеждам профил след профил, приложенията за запознанства ми действат успокояващо, като шише с топло мляко или като мека и пухкава плюшена играчка на малко дете. Но се откъсвам от това, когато отхвърлям мъж с емотикони в биографията. Дали е така, защото решавам, че той е необразован, може би незрял или защото самата аз съм прекалено критична суетница, не съм напълно сигурна. Това, което знам, е, че моят тип мъж е онзи, който може да се изразява, без да разчита на анимирани личица, за да покаже възторг, тъга или възбуда.

По-късно същия ден се запознавам с Джейсън* в Tinder. Започвам с простичко „Хей, здравей“, а той отговаря със над 10 емотикона наведнъж. Направо се потрисам и се чудя как адекватно да реагирам на това. Набързо изтрих емотикона на повръщащо човече и вместо това използвах три капчици, помахване и сърце.

Питах го дали иска да се видим на по питие. В отговор получих още една вълна от емотикони – халба с бира, одобрително вдигнат палец и още, още… Направо се шашнах и останах напълно безмълвна.

След миг се замислих, че това може да са просто неизбежните капани на съвременната комуникация. В наши дни е толкова естествено да разчитаме на емотикони, вместо на истински думи. Да си призная, дори родителите ми го правят. Вероятно без телефона си, при отсъствието на картинки и личица и при необходимостта да говори с човек от реалния живот, той ще трябва да облече емоциите си в думи...

Докато стоя на бара в заведение, което не ми допада особено, да си призная, той го избра, Джейсън се приближава към мен и ме поздравява с почукване на стисната в юмрук ръка. След десет минути той ми намигва и в този момент стомахът ми се преобръща, не е на добре, мисля си. Веднага се сещам за Брад и как останах с него по-дълго, отколкото изобщо трябваше, само защото се притесних, че съм прекалено претенциозна и критична. Но има разлика между това някой да не ти допада особено много и това някой очевидно да не е за теб.

Трябва да се доверя на вътрешния си глас. След още едно питие му казах, че не ми харесва и ще си тръгвам. И тогава той показа първата си човешка емоция, „Ама, защо така!“ и избухна в словоизлияния. Питах се има ли емотикон за „Да изчезнеш за 60 секунди“.

Кой емотикон подхожда на зодията ти

Вижте повече

Кой емотикон подхожда на зодията ти

Подготвили сме ти хороскоп с емотикони, които отговарят на твоя зодиакален знак.

СРЕЩА 5: САМОТНИЯТ БАЩА

Чувствайки се не по-малко или повече обнадеждена, отколкото когато започнах да ходя по срещи, приех поредната, тази беше номер пет. Винаги отбягвам мъже с деца. Такава съм си претенциозна, като нискотарифна авиокомпания, всички екстри ще ти струват скъпо.

Докато се треса от нерви, усещам потупване по рамото си и се обръщам към Том*. Той има усмивката на Джонатан, физиката на Брад, очите на Ксандър, гъста брада и малък белег на носа. Целува ме по бузата и ме прегръща. Обикаляме от бар на бар и се наслаждавам колко забавен е той. Внезапно изпитвам съжаление, че не сме се срещнали преди той да има деца. И да си кажа с Том имам такова усещане, както ми се е случвало само един или два пъти преди това. Той ми казва, че и аз не съм „обичайният“ му тип, но че когато си паснахме във виртуалното пространство, той е усетил нещо, което не може да обясни. И аз го бях усетила.

Това ли е всичко. Той беше излязъл извън нормалния си тип, така че защо не можех и аз? Вероятно всички неща, които ми харесаха в него, неговата зрялост и игрива жилка са следствие на опита му и преживяванията му като родител? Толкова се бях вкопчила в „моя тип мъж“, че забравих какво прави една връзка успешна, това са нещата, които се променят непрекъснато и не зависят само от това с кого се срещаме, но и в кой момент от живота си срещаме тези партньори.

Чертите, които търсех, бяха обвързани с бившия ми. Връзката ни беше страстна, но токсична. Лесно беше да го обичам, но същевременно и невъзможно. Мислех си, че беше перфектен, така че само търсех някой да го замести. Но той беше точният човек (и абсолютно погрешният избор) за мен, когато бях на 24. Сега имам нужда от някой различен!

Онлайн той създава виртуална версия на себе си, която е ограничена до няколко снимки и кратки бележки. Може да пропуснем любовта, защото някой е с неподходящия зодиакален знак, сантиметър по-нисък или по-млад, отколкото бихме искали.

Най-добрата ми приятелка намери любовта в Tinder с мъж, който не беше съвсем нейният тип. Сега те вече са семейство. Това е история на успешната любов, защото при тях имаше истинско привличане, а не защото отговаряха на определени параметри, които си съвпадат. И това е целта: може би, и отново може би, „перфектният“ партньор не съществува. Ако всъщност го има някъде, почти съм сигурна, че той не е това, което очакваме от него.

*ИМЕНАТА СА ПРОМЕНЕНИ

Най-ужасните срещи

Вижте повече

Най-ужасните срещи

Ей, на всички ни се е случвало!