Sad girl summer не е просто тренд

„Всички живееха живот, който аз нямам“, казва 31-годишната Алекс за лятото си преди две години, когато осъзнава, че е толкова самотна, че няма „никакво желание за живот“. „Най-добрата ми приятелка живееше с мен по време на пандемията, но онова лято се изнесе с приятеля си. А пък аз тъкмо бях приключила връзка и, както и моята приятелка се изрази, за пръв път се чувствах сама.“

Алекс разсейва съзнанието си със социалните мрежи, за да запълни тази празнина, но това прави нещата по-лоши. Тя е HR мениджър от

Манчестър. Спомня си как скролва в безкрайния фийд, гледайки как всички около нея се социализират и се забавляват, докато тя не го прави. Изпитва силно чувство на ревност и тъга, заседнали в гърлото й. „Всички споделят най-добрите моменти от живота си, а аз – аз стоях на дивана вкъщи самичка.“

Нещата стават още по-депресиращи за Алекс, когато трябва да присъства на сватба, без да има +1 с нея. На сватбата е заобиколена от щастливи двойки и това я кара да се чувства изолирана от живота. „Самотата ме караше да се чувствам така, сякаш не съм достойна да бъда обичана. Като аутсайдер. Вярвах искрено, че никога няма да бъда в състояние да си създам нови приятели и да бъда във връзка.“

Въпреки че се чувстваме страшно изолирани в такива периоди, данните за тези състояния сочат, че не сме сами в самотата си. А стереотипът, че тези емоции засягат само възрастните, е опроверган. „Някои проучвания сочат, че младите хора се чувстват дори по-самотни, отколкото други възрастови групи, както и че жените обикновено се чувстват по-самотни от мъжете“, казва Ан-Катрин Фет, лектор по клинична психология в City University London. „За някои хора чувството на самота може да се засили през зимата, когато няма достатъчно светлина, а активностите навън са ограничени. И разбира се, тези чувства може да бъдат обострени за онези, които страдат от сезонна депресия. От друга страна, някои хора се чувстват по-самотни през лятото, когато предполагат, че всички останали се забавляват, докато те не се социализират достатъчно и нямат весели преживявания“, казва д-р Фет.

В Cosmo проучването във Великобритания 86% казват, че тези чувства се отразяват на цялостното ментално състояние. „Самотата се асоциира с различни видове ментални проблеми, като депресия, тревожност, хранителни разстройства, психози и суицидни екстремни случаи“, добавя д-р Фет. „Връзката с менталното здраве е двустранна – лошото ментално здраве може да те изолира, а изолацията може да повлияе на него по същия начин.“ Ето защо разговорът по темата е от изключително значение. И въпреки че обществото ни прави огромни крачки в положителна посока, разговорите по темата не са никак лесни. Нещо, което 27-годишната Мади знае много добре. „Срамувах се да кажа на приятелите си“, казва тя. Мади е начална учителка в Нотингам. Самотата й докарва „мъчителна тревожност“ миналото лято и нещата ескалират дотолкова, че известно време не може да ходи на работа. „Чувствах се жалка.“ По същия начин 61% от читателките на Cosmo UK казват, че се срамуват твърде много, че да признаят, че са самотни. „Хората бяха шокирани“, добавя Мади. Отвън изглежда така, сякаш тя има всичко. „Приятелите и семейството ми не разбираха. Продължаваха да ми повтарят, че нищо ми няма, което ме караше да се чувствам така, сякаш чувствата ми не са зачетени.“

Алекс има сходен опит с разкриването пред хора – „Говорих с най-добрата си приятелка, а тя започна да изброява хубавите неща, които имам в живота си: къща, кола, добра работа“, споделя тя. „Но това ме накара да се чувствам още по-зле. Сякаш нямам право да се чувствам самотна, защото имам прекрасна къща... в която да гния.“ И двете обаче подчертават, че има объркване относно това какво значи самотата – и експертите са съгласни с това. „Самотата не възниква само когато някой се изолира. Появява се с присъствието на привидно добри социални отношения. Свързана е с вътрешното ти състояние“, обяснява д-р Фет. А това да не се чувстваш комфортно сам, е другият фактор, както подчертава психотерапевтът Шарнейд Джордж. „Ниското самочувствие и усещането, че не си достатъчно добър в това, което правиш, също оказват влияние“, казва той. Други отключвания на самота могат да дойдат от промяна в обстоятелствата – съкращение от работа, преместване в ново жилище, когато станеш родител... Принадлежността към маргинализирана и дискриминирана група също не е за подценяване.

За 24-годишната PR специалистка от Брайтън – Елиша, тежката част идва от очакванията на другите хора към теб. „В средата на 20-те ти години се чувстваш странно. Половината хора около теб ти казват да се установиш, а другата те насърчава да изстискаш всяка капка от младостта си“, обяснява тя. „Целият този натиск може да бъде доста изолиращ и да те накара да се питаш дали не трябва да правиш повече, дали се намираш на правилния етап в живота си, дали не изоставаш.“

Може да звучи очевидно, но всички тези три жени се съгласиха, че социалните мрежи засилват тези чувства. „Да, те вършат невероятна работа с това да ни свързват с хора, преживявания, нови места, храни, но е лесно да видиш подобни публикации и да се почувстваш изолиран от тези блага“, казва Елиша.

Според Алекс, Мади и Елиша приемането на самотата е първата стъпка. „Повратният момент дойде, когато реших да прегърна самотата“, спомня си Алекс, която разказа и за соловата си ваканция, на която отива

миналата година. „Непрекъснато се тревожех, че изпускам житейски преживявания и опит, ако трябва да преживявам нещо сама. Затова реших да променя това мислене и да отида на почивка. И изведнъж да съм сама, не ми се струваше толкова лошо и самотно. Даде ми сила.“
По подобен начин Елиша започва да си поставя предизвикателства и да предприема активности. Някои от тях тя описва като „най-добрите преживявания в живота си“. „Купих си ВИП билет за тридневен музикален фестивал и отидох сама. Беше невероятно. Взимам съзнателни решения да се поставя в състояние, в което правя нещо сама, дори да се преместя сама в нов град. Това е моят начин да поема по пътя на излекуването, движейки се към независимост и любов към себе си“, казва тя.
И това не е всичко. Тя добавя, че не всички харесваме едни и същи неща и това е напълно нормално. Но това не значи, че трябва да се ограничаваш от тези преживявания и да ги пропуснеш. Можеш да им се насладиш сама и то с единствения човек, който е винаги наоколо – ти.
Разбира се, за някои самостоятелно пътуване на фестивал е твърде голяма стъпка, но има и по-малки такива, които можеш да предприемеш. Свържи се със стари приятели и се виж с тях. Започни доброволческа работа за кауза, за която гориш, където ще се запознаеш с хора със сходно мислене. Експертите съветват да запълниш уикендите си с активности, които обичаш да правиш. Отиди на разходка сред природата, посети локалната галерия. И не се колебай да поискаш подкрепа. Обади се на организации и горещи телефони, които предлагат разбиране, изслушване и консултация за свързване с професионалист по менталното здраве.
Извън личния ти живот, имаме нужда от промени и в обществото на съвсем друго ниво. „В Брайтън има много общности и групи, посветени на обединяването на хора, които не съм виждала никъде другаде“, казва Елиша. „Ще ми се да виждам още такива възможности в страната.“ Отпускането на правителствено финансиране за пространства за психично здраве също е доста важно за всяка страна и може да бъде ефективен начин за положителна и осезаема промяна. Дотогава д-р Фет напомня, че и малките промени са наистина важни. „Самотата е комплексен феномен, но всеки от нас може да говори за него, да бъде приобщаващ и съзнателно да носи позитивна промяна в ежедневието си. Може да е обикновен акт на доброта, да помогнеш на съсед, да отделиш време да изслушаш, да дадеш съвет – това са важни и ценни неща.“ И ако почивката от социалните мрежи ти се вижда уместна, не се страхувай да изтриеш някои от тях, докато слънчевите дни не ти се струват по-малко обсебени от всичко, което ти липсва. Ще се почувстваш освобождаващо.

------
За повече информация как да се справиш със самотата, посети CAMPAIGNTOENDLONELINESS.ORG