Промени живота си за 15 минути!

15 минути, за да промениш живота си? С помощта само на концентрация и таймер? Звучеше твърде лесно, за да е истина, особено за мен, която непрекъснато се разсейва с имейли, съобщения, ъпдейти в Instagram и… упс, да се върнем към внимаването. Започването на нов проект обикновено е предизвикателство за мен и, ако трябва да съм честна, вместо да се заловя за работа и да приключа 15-минутната задача, аз започвам да мисля за таймера. Усещам, че пръстите ми шарят по клавиатурата, готови да започнат онлайн шопинг за най-якия таймер, който бих могла да открия, и в този миг се сещам за един от съветите: „Спри навреме разсейването, като просто започнеш да вършиш задачата“. Изоставям всички мисли за нова джаджа и решавам да използвам хронометъра на мобилния си телефон.

Идва ред на трудната част: сметките ми. Ако има нещо, което ме държи будна нощем, това е как да систематизирам всички банкови извлечения, кредитната карта, дебитните транзакции и – най-трудното – да пресметна данъците. Изглежда ми много и твърде сложно и си мисля, че ще се изнижат седмици, преди да намеря свободен уикенд, в който да седна и да се занимая с това. И познай – никога не намирам такъв.

Нагласям хронометъра, отивам на бюрото, натискам старт и започвам да подреждам квитанции и фактури в продължение на 15 минути. Без пиене на чай. Без есемеси. Само работа. Хронометърът изписква, аз ставам и оставям наполовина по-малка купчина с бумаги зад гърба си. Имам просветление. Неочакваната изненада от напредъка на нещо, което ме е мъчило толкова време, е невероятно облекчение. Вече се чувствам по-спокойна. И, след чаша чай и няколко туитвания, се връщам за втора сесия. Изведнъж, 15-минутното правило е привлякло вниманието ми…

Днес ще бъде по-трудно – налага се да променя свой навик. Тичам за здраве и обичам да оставям мислите ми да се реят, докато тичам дълго. Но новите ми правила ми позволяват само кратък сет от упражнения. Изследванията показват, че по-интензивните упражнения в по-кратък интервал – когато влагаш максимум енергия за по-малко време – са доста ефективен начин да поддържаш формата и физическата си сила.

Професор Джейми Тимънс от Университета Лонгбъро, който работи заедно с д-р Майкъл Мозли върху много известната диета 5:2, е открил, че кратките силови упражнения засилват кръвообращението и намаляват риска от диабет. Но със сигурност няма как да е удовлетворяващо като моя разтоварващ съзнанието 45-минутен джогинг.

Обличам се и излизам, загрявам набързо, подскачам, тичам натам и обратно 5 пъти и после правя серия от спринтове, докато изтече времето. 20 минути след началото на тренировката вече съм под душа. Честно казано, нямах шанс да премисля проблем или да реша какво ще облека в петък вечер, но внезапният изблик на усилие ме остави в плен на абсолютно нов вид ободрение. До края на деня се чувствах по-бърза и енергична, психически и физически.

Вече съм попривикнала с 15-минутното правило и съм готова да го приложа и в други сфери от живота си.

Имам склонност да си похапвам непрекъснато, когато ми се прииска, въпреки че знам, че това е ненужно и не удовлетворява глада ми. Казах си, че всеки път, когато ми се прииска бисквита, ще си я позволя, но ще я изям след 15 минути, ако все още я искам. Когато таймерът изпискваше, аз обикновено вече бях забравила за сладкишите. Тъй като това не е свързано с крайна забрана за ядене на бисквити, намирам, че е сравнително лесно да устоя.

Сложих си още една 15-минутна граница – на готвенето. И докато таймерът тиктакаше, успявах да си приготвям богато на протеини задушено ястие. Това означаваше, че печеля цял час взиране в хладилника, за да видя какви продукти имам, както и разсеяно готвене, докато правя още пет неща едновременно. Изведнъж се оказа, че мога да имам цяла вечер пред себе си, за да си почивам – благословия!

Следващият черен облак, задаващ се на хоризонта, е новият проект, по който е крайно време да започна да работя. Минаха вече две седмици, в които чаках, за да се вдъхновя, а разбърканото ми бюро се оказа перфектното извинение да отлагам нещата още известно време. Вдъхновена от новия ми метод на неочакваната изненада, си взех лаптопа и отидох в близкото кафене, за да не се занимавам с бюрото си. Позволих си 5 минути да зяпам хората и да се наслаждавам на кафето си, след това нагласих часовника. Първите 15 минути си дадох, за да отговарям на есемеси и туитвания и после го нагласих за нови 15 минути, в които да разсъждавам по новите книжни заглавия. Свърших повече работа, отколкото ако бях висяла цял ден в библиотеката. А дори не пропуснах последните снимки на Бионсе в Instagram.

„Каквито и стресиращи и ужасни неща да те чакат за вършене, отдели им 15 минути и ще си на прав път“

Студен, но слънчев ден, в който за пореден път ме зове запуснатата ми билкова градинка. Непрекъснато отлагам скубането на бурените, чакайки онова, което се нарича „достатъчно време“. Но не и днес, благодаря. Нагласям хронометъра и затварям вратата след себе си. След секунди съм толкова погълната от задачата си, че дори не чувам изпискването на таймера. Е, остава ми да пресадя още доста растения и да изхвърля бурените, но градинката ми със сигурност изглежда по-добре. И всеки път, когато погледна кокетно подрязаните тревички, усещам прилив на удовлетворение вместо обичайното недоволство, че ме чака още една задача за вършене.

Вдъхновена, прекарвам последния ден в разпределяне на времето си на малки отрязъци – енергична тренировка, бърза разходка до супермаркета (ако ходя бързо, 15 минути се оказват достатъчно време, а и така избягвам шляенето около рафтовете със сладки неща) и подреждане на преливащата ми от вещи тоалетка в спалнята. Аз съм жена с мисия!

Най-много ми хареса, че ми оставаше адски много време, след като приключа с всички задачи. Супер натоварващо е да мислиш за всички неща, които трябва да свършиш, но сега определено се чувствам по-малко напрегната и контролирам живота си по-добре. Позитивната промяна в мисленето ми е неизмерима. Липсваше ми 45-минутният ми изчистващ съзнанието джогинг, но, като цяло, като работех върху задачите за по 15 минути, приключвах всяка от тях с желание – без раздразнение или умора, само усещане за напредък. Следващата седмица може и да отделя 15 минути, за да си намеря някой готин таймер.

ВДИГНИ ТЕЛЕФОНА

Спри да губиш време в съчиняване на имейл по сложен въпрос. Ще получиш отговор веднага и ще можеш да преминеш към следващата задача.

ОСВОБОДИ ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ

Определи час от деня, в който да си почиваш (или да медитираш), и преценяваш способността си да се отпускаш и после да се съсредоточаваш.

ИЗЧИСТИ ЧАНТАТА СИ

Отърви се от всички ненужни бележки и боклуци в чантата си, които буквално (и психически) ти тежат – усилието е само за няколко минути, а удовлетворението е неимоверно.