|
||
Новата ти половинка е страхотна, с изключение на едно нещо. Съобщенията ѝ идват с 3-часово закъснение, а това те кара да се засрамиш от всяка шега, която изпратиш, без моментално да получиш в отговор „Ха-ха“. Тревожи те, но нямаш намерение да разваляш срещата си, повдигайки въпроса.
Как различните зодии преживяват любовните неуспехи, виж в галерията по-долу:
Галерия: Как различните зодии преживяват любовните неуспехи
►►► 6 бързи начина да се отървеш от мислите за бившия
Колкото и влудяваща да е тази дилема, почти всяка жена e „микро“-низирала чувствата си в даден етап от своята връзка. Това е подсъзнателното смаляване на твоите (истински съществуващи) емоции в името на мира с любимия или съзнателната тактика да се представяш като спокойната и невъзмутима приятелка. Какъвто и да е случаят, докато отказът да „издребняваш“ е онова, към което се стремиш, често то се оказва всичко друго, но не и издребняване.
81% от обвързаните са изпитвали затруднения да споделят пред своя партньор как се чувстват.
Източник: Анкета на Cosmopolitan в Twitter
Но защо толкова много от нас го правят? Микронизирането е поведение, което започва още от ранна възраст, казва д-р Елизабет Доранс Хол, асистент професор по комуникация в Мичиганския университет. „От женския пол се очаква да поставя останалите пред себе си, осигурявайки хармония в отношенията“, обяснява Хол. Това може да бъде засилено и от динамиката в семейството (може би твоята майка винаги си е премълчавала край баща ти) или от онова, което гледаш на екран (например: в "Роди се звезда" Али рядко казва на Джак какво я разстройва. Голяма грешка!).

Веднъж започнато, твоето микронизиране става трудно за разпознаване. Дори да мислиш, че си искрена със своята половинка, може да съществуват малки моменти, когато запазваш мълчание, без да го осъзнаваш, и така натрупваш яд, твърди Хол. А после идва ден, в който избухваш, и всичко премълчано излиза наведнъж. Нещо, започващо с „Не ми беше приятно да чакам 20 минути“, може да стигне до „Омръзна ми да чакам половин ден, за да отговориш на онзи мийм, който ти изпратих! Какви сме ние с теб изобщо?“
Естествено, най-добре е да забележиш това поведение преди да се стигне до изригване. Първоначалната стъпка, казва Хол, е просто да отваряш очите си за микронизирането и да го разпознаваш, когато започнеш да потискаш мнението си. Най-важното обаче е да не избягваш търканията в отношенията. Да говориш за чувствата си, не означава, че си взискателна – значи, че си човешко същество. А очакването партньорът ти да чете мисли никога не работи. „Ако постъпваш по правилния начин, конфликтът може да е сигнал, че имаш нужда от промяна“, казва Хол.

Не е нужно да адресираш всяка емоция, през която преминаваш, но трябва да споделиш даден проблем, когато времето ти се струва подходящо. Ако това предизвика спор, върни се обратно към темата, когато нещата се поохладят. Ще се почувстваш разбрана, а ядът няма да се натрупва. И нека си го признаем: наясно си, че съобщенията ти са забавни.
