Проблемът с бърнаута, преди да се сдобием с бебе, е реален

Напрежението от този невидим пясъчен часовник, който непрестанно се рее над главата ми и песъчинките в него изтичат, е чувство, което моят иначе изключително подкрепящ ме партньор изглежда не изпитва. Разбира се, че ще е така, след като във Великобритания все още мъжете и жените не получават еднакво количество отпуска за гледане на дете след раждането, така че аз ще съм тази, която ще се откаже от мястото си на масата, докато съм по майчинство. И също така жените все още са тези, които прекарват 2,8 часа повече на ден в неплатена грижа за децата и домакинска работа.*

„През изминалите няколко години сме свидетели как жените са подложени на все по-голям натиск да бъдат финансово подготвени за майчинството“ – казва Джоели Бреърли, основателка на Pregnant Then Screwed („Бременна и после прецакана“), благотворителна организация, която се бори за промяна в тази област. „Паричното обезщетение по време на майчинство е далеч под минимума, с който е възможно да се живее във Великобритания, а пък през първите шест години след раждането, майките печелят 43%** по-малко от татковците [средно на седмица, вероятно поради нуждата майките да намалят работните си часове, за да могат да я съвместят с грижата за детето]. Неизбежният резултат е спад в раждаемостта, което представлява огромен риск за икономиката ни в бъдеще.“

И много други жени споделят моите страхове, включително собственичката на собствен бизнес Джоана Джарджу, която неотдавна навърши 30 и има чувството, че не може да вдигне крака си от педала за газта в нито едно отношение. „Знам, че хората, които излизат по майчинство, имат чувството, че трябва да сложат кариерите си „на изчакване“, само че за мен, като собственик на бизнес, няма място за изчакване – казва тя. – Тъжно е – в общи линии трябва да си подредиш целия живот много бързо, ако си жена. Имам чувството, че ако сега се хвърля във всичко, справя се отлично и си скъсам з*дника, в замяна предприемачеството ми ще ми осигури повече гъвкавост, когато имам деца (дано!). Само че сега трябва да се преработя до смърт, за да си спечеля тази свобода [в бъдеще].“

Джоана има чувството, че е хваната в капана на една непрестанна месомелачка; свикнала е с физическата умора, но психическият аспект ѝ се отразява зле. Стигнала е дотам, че се е отдръпнала от някои от социалните си връзки, само за да освободи „допълнително мозъчно пространство“.

„Хората казват Живей си живота, преди да имаш деца и да се задомиш – добавя тя. – Но когато си жена, която се е съсредоточила върху кариерата си, жертваш много от нещата, които се включват в живей живота си на макс, защото или си скапана от умора и нямаш желание за нищо, или си прекалено заета!“

Капанът на това да мислиш, че всичко ще експлодира, щом забременееш, е довел и Луиз, 34-годишен оперативен мениджър, която сега има деветмесечно бебе, до морална дилема. Тя споделя, че непрестанно е отлагала крайния срок за постигане на целите си по отношение на нещата, които трябва да свърши, преди да се почувства готова да направи крачка встрани и да роди дете. В крайна сметка забременява, след като съпругът ѝ споделя притеснението си, че може би никога няма да създадат семейство: „Първо си казвах Нека да завърша квалификационния курс, после си казвах Не и преди да получа повишение. След това реших да изчакам да достигна определено ниво на заплатата. Списъкът можеше да продължи безкрайно. Истината беше, че аз никога нямаше да се почувствам „готова“, защото винаги щеше да има нещо друго, за което да смятам, че мога да го постигна единствено без дете.“

Макар че, общо взето сме приели (и дори приветствахме) смъртта на girlboss ерата (т. е. ерата на амбициозната и успешна жена), трудно е да отречем, че възпитанието ни в стила на феминизма, представен в книгата на Шерил Сандбърг Lean In – според който трябва да достигнем до възможно най-високата позиция в службата, преди да излезем по майчинство, – не е оставило траен отпечатък.

Тази комбинация между преследването на мита за „да имам всичко“ и желание да искаш да създадеш здрава основа, преди да имаш деца, е нормална и разбираема по думите на Мериша Мистри, психотерапевт към Onebright (и самата тя майка), също както и страховете по отношение на отделянето от службата по време на отпуската по майчинство. Но това може да отиде твърде далеч и да прерасне в перфекционизъм, който да доведе до дълбоковкоренени тревожност и стрес – чиито последствия могат да бъдат изключително вредни.

Няколко от пациентките на Мистри в края на 20-те и началото на 30-те си години страдат от предбебешки бърнаут. „Този натиск, че трябва да свършиш определени неща, преди да имаш деца, или че трябва да си оправиш връзката с партньора, или че ти дори нямаш връзка, се трупа и се превръща в паника – обяснява Мистри. – Други хора идват при мен с въпроса Аз изобщо искам ли дете? И ако искам, има толкова много неща, които искам да направя, преди да стигна до детето.“ Страничните ефекти от този специален вид стрес обхващат широк спектър по думите на Мистри – от прекомерно премисляне на нещата до вреден перфекционизъм, умора, отслабена имунна система или проблеми със съня.

Аз със сигурност съм го изпитвала. Има някои дни, в които имам чувството, че всичко е под контрола ми, че буквално летя през гигантския си списък със задачи, но има други (които напоследък зачестяват), в които очите ми са толкова сухи от взиране в екрани, че имам чувството, че са се превърнали в миниатюрни, сбръчкани стафиди, а пристъпите на тревожност, които мислех, че съм овладяла, се върнаха. Паметта ми също е... разпокъсана. И така, как да разберем, че сме достигнали до едно здравословно състояние, в което сме готови да създадем семейство, без същевременно да сме се принесли сами в жертва на олтара на перфекционизма?

„Реално не съществува такова нещо ,като „правилния“ момент да имаш дете – отбелязва Мистри. – Може да си си подредила всичко по отношение на финансите и кариерата и вече да си в шестия месецбременна, когато да се окаже, че в работата вече нямат нужда от теб. Нищо никога не е сигурно.“ Мистри споделя и че фокусирането върху положителната страна на родителството може да помогне. На лично ниво кариерата ѝ само върви нагоре, откакто има деца.

Някои майки успяват да си изяснят нещата, когато преминат от другата страна и могат да погледнат назад. Луиз споделя, че е претърпяла „майчина промяна“ след раждането на сина си, която е довела до желание да постигне по-добър баланс между работата и личния живот. „Съгласих се да си взема само шест месеца майчинство, защото ме беше страх, че раждането на детето ми ще съсипе всичко, за което бях работила – казва тя. – Но когато той се роди, се ядосах сама на себе си, че съм отлагала забременяването и съм поставяла кариерата си на такъв пиедестал.“

Освен това Луиз започва да оценява постиженията си по нов начин. Осъзнава го веднъж, когато се вижда с колегите си, „за да не се забравят“. „В един момент направо ми идеше да се ощипя, защото почувствах колко повече опит имам от останалите и колко много колегите ми ме уважават – спомня си тя. – Изпитах страхопочитание към всичко, което моето аз отпреди бременността беше постигнала. Само че успях да го видя и оценя, чак когато направих крачка встрани и родих дете.“

Няма как да се отрече, че майчинството представлява огромна промяна, която се отразява на всеки аспект от живота ни, но за онези от нас, които тепърва започват да мислят по въпроса, единственото нещо, което им е ясно, е, че все още не знаят точно как се отразява тази промяна. Ако несигурността стане прекалено трудна за понасяне, първата крачка – както при всеки проблем с психичното здраве, – е да се поговори със специалист, приятел или партньор.

Заключението от всичко това? Може и да е по-лесно да се развиваш в службата, без присъствието на едно малко човече да те разсейва, но в същото време със сигурност не е невъзможно да се развиваш и с него. Всъщност детето може и да се окаже ракетното гориво, от което се нуждаеш, за да се накараш да вървиш все по- напред. Такъв е случаят с Дженифър Матисен, която след като става родител, не само основава KiDSiE, бизнес за детски стоки, но открива, че благодарение на майчинството е развила цял арсенал с нови качества, включително поставянето на граници, заделяне на време и способност да върши няколко неща едновременно. Освен това тя споделя, че ставайки родител, е успяла да преодолее синдрома си на самозванец. „Когато сега се почувствам смазана или несигурна – обяснява тя, –- се замислям какъв съвет бих дала на дъщеря ми, ако беше на мое място. Тази перспектива ми помага да преодолея

съмненията си към самата мен и да взимам самоуверени решения. Майчинството ме направи 100% по-издръжлива, фокусирана и по-креативна като професионалист.“

Съществуват и невероятни организации, които се борят за така нужната промяна, която ще помогне на майките (и на всички нас) да се справяме по-добре на работното място. В този смисъл Джоели Бреърли добавя: „Добрата новина е, че нещата започват да се променят. Подобряването на достъпа до гъвкаво работно време е приоритет за новото правителство, а стартира и програмата за 30 часа платена детска грижа. Очакваме тази година година обезщетението за майчинство и бащинство да бъде право от първия работен ден и правителството се ангажира да преразгледа отпуска за родителство. Задължително е да продължим да поставяме тези въпроси на дневен ред и да напомняме на правителството, че проблемът не бива да бъде пренебрегван.“

По време на проучването ми за тази статия разговарях с почти 20 жени с деца, за да ми разкажат как кариерите им са се променили след майчинството – и въпреки че никоя от тях не каза конкретно, че имането на дете прави нещата по-лесни, в същото време много от тях споделиха с ентусиазъм как това, че са станали родители, им е помогнало в други отношения. Много често изскачаха фрази, като „фокусирана сто процента“ и „безмилостно ефективна“, както и „яснота относно целите“. Оказва се, че потенциалът ти не си отива скоропостижно, когато станеш майка. Следващият етап от успеха е на две крачки – и може просто да изисква малко пренастройване (и планиране) в началото.