За приятелствата, предателствата. И още нещо

►►► Съществуват ли "приятелки завинаги"?

След един скорошен титаничен женски сблъсък си дадох сметка, че приятелството върви ръка за ръка с разочарованието. Да, вярно е! Не се заблуждавай, че не е така! Приятелството и разочарованието са като „дупе и гащи“, като кафе с мляко, джин с тоник или цигара след секс… едното без другото не може! Е, добре де, има и изключения, но много малко хора могат да се похвалят с такъв успех. (Оказа се, че не съм сред тях).

И точно защото повечето се заблуждаваме, че двете неща нямат никаква връзка помежду си (а това изобщо не е така!), се заех да докажа тънката неразривна нишка между тях. На себе си, но ако и ти имаш някакви съмнения – важи и за теб.

На всички ни е известно, че човешките отношения са едно от най-сложните неща в живота. И няма човек, който да не се е сблъсквал с подобен проблем, без значение от възрастта или пола. За каквито и взаимоотношения да става въпрос, винаги е трудно! Нима нямаш затруднения в комуникацията и отношенията във връзката си или с роднините си? А с приятелките си се разбираш без никакви проблеми? Не! Не мисля, че е възможно!

До съвсем скоро бях в отбора на заблуждаващите се, че има безрезервно женско приятелство. Имах предвид онова истинското – без напрежения, без натоварвания, уговорки и разочарования. Дори яростно защитавах убеждението си. Не исках да повярвам, че с приятелството идва и разочарованието. Че именно едното е причината за другото.

След като ревностно се противих на идеята, че приятелка може да те предаде и разочарова, всички вселенски закони се постараха да ме убедят в противното. И ето ме тук, на терасата на край света, петък вечер, наблюдавам как слънцето залязва, допивам чаша вино и най-накрая се чувствам свободна да споделя разочарованието си от едно голямо приятелство.

Все пак докато достигна този момент ми отне две седмици, 7 кутии сладолед (или повече, спрях да ги броя в един момент), две бутилки вино и стекче салфетки, за да си призная поражението. Да си призная, че не бях права и че съм тотално разочарована. Не само от „най-добрата си приятелка“, а и от самата мен, че бях толкова наивна. Не само, че не бях права в убежденията си, а и бях предадена… Разбрах, че нашето „голямо приятелство“ е наистина голямо, но само за мен, иначе нямаше да съм толкова разочарована. Накратко, получи се нещо като в романтичните филми – едностранна връзка, несподелена.

►►► 12 знака, че не можеш да разчиташ на приятелката си

И все пак не беше като гаджето да ме е зарязало, но пак си болеше. В тези две седмици бях палитра от емоции – започнах с отричане на ситуацията, гняв, отказ, рев, преминах през признание пред себе си (да признаеш сам пред себе си, никак не е лесно!), примирих се и най-накрая, но най-трудно – простих. Да простиш е огромна и трудна крачка. А да простиш на себе си, си е все едно да изкачиш връх, от онези с високите и стръмни пътеки, дълги и хлъзгави до горе.

Не се съмнявам, че има и други крайни оптимистки като мен, които вярват в истинността на нещата, затова реших да споделя мнението си по тази тема „табу“ и в крайна сметка да погледна истината в очите. Защо определям темата като „табу“ ли? Защото много малко от нас си признават, че разочарованията и предателствата са много повече, отколкото истинските приятелства. Е, оказва се, че и аз бях от тях.

След дълги вътрешни борби, размишления и дълбинни преживявания е време да призная, че често се поддавам на емоциите си и съм склонна да се заблуждавам, само и само да не се наранявам допълнително (дори се улавям, че го правя нездравословно често!). Започнах да наблюдавам и другите около мен – и те го правят, непрестанно! Разбира се, винаги е по-лесно да отречеш, отколкото да признаеш, нали?! Но ето, че дойде моментът, в който да се изправя пред истината и да си призная, че да имаш и да бъдеш истински приятел, си е много трудна задача. Е, разбира се, не невъзможна, но доооооста трудна.

Свикнали сме за почти всеки широкоразпространен и по-често срещан проблем да се пише купища литература, и то от всякакъв жанр. Идеята е може би да помогнат по някакъв начин с опита или посланието, което е вложил авторът. Ето, че и моите преживявания ме доведоха до няколко извода, които подредих в кратък наръчник по „приятелство без разочарования“. Естествено, че звуча клиширано и не съм откривателят на топлата вода. Не смятам и че с този импровизиран наръчник мога да предложа решение на всичките проблеми, но може пък да помогне в опитите да не позволяваме на някакво разочарование да слага край на прекрасните ни взаимоотношения със сестрата ни по душа.

►►► Ето някои от начините да бъдеш перфектна приятелка

А, ето ги и изводите след едно истинско приятелство, преминало в още по-истинско разочарование:

Как да бъдеш добър приятел?

Бъди всеотдайна. Бъди опора и подкрепа. Уважавай мнението и желанието на приятелката си и й давай нужното пространство. Изслушвай я. Бъдете искрени помежду си и прекарвайте достатъчно време заедно. Бъди до нея винаги, когато има нужда (дори и да е 3 през нощта, а на теб да ти се спи адски много). Бъди до нея когато има нужда да сподели освен колко много е разстроена, а и шоколадовата торта и големия пакет чипс, които си е купила, уж за да се почувства по-добре... (а ти си на диета от 3 месеца!) Все пак истинското приятелство иска жертви!

Как да създадеш здраво приятелство… завинаги?

Бъди искрена… винаги! Приятелството се гради на взаимност, честност, искреност и всеотдайност. Искреността винаги се цени високо! Ако приятелството ви е искрено, то и твоята неподправена честност ще бъде оценена със сигурност. И не се притеснявай откровено да признаеш на приятелката си, че този цвят червило не й отива, или бретона, който си е направила, е по-лоша идея дори и от татуировката на пони, резултат от последния път, в който се напи. Нали си за това – за да й казваш всичко, както си е. Има достатъчно лицемери наоколо, не е нужно и вашите отношения да бъдат такива, нали?!

Как да не се разочароваш? Лошата новина е, че почти няма такъв момент. Но! Все пак може да опиташ.

За да няма разочарования, добре е да няма и очаквания. Все пак очакванията водят до разочарованията. Съответно още тук се появява първият проблем. Ако си всеотдаен и даваш 100% от себе си в приятелството, ясно е, че очакваш да получиш същото. Но като не стане точно така и хоп! Ето, вече си разочарована. Затова – давай без да очакваш същото! Повярвай, това е по-добрият вариант и за теб, и за приятелството!

Кои представители на зодиака са най-коварни, разбери от галерията по-долу:

►►► 5 причини, поради които приятелките са важни

Не се хващай за глупости!

Понякога човек потъва в собствените си проблеми и това рефлектира върху другите, но пък никак не означава, че трябва да се отрази на приятелството! Просто си дай време. Дай време и на двете ви и нещата ще се успокоят и ще продължат по старому.

Не се задълбочавай!

Точно така! Всяка от нас обича да го прави. Но не е полезно за никого! Опитай се да не напомняш периодично на приятелката си какво се случи миналата година на 28 октомври в 3 следобед и да търсиш сметка за поведението й. Случило се е нещо и е отминало, предполага се, че сте си научили урока, защо да си разваляте настроението отново?!

Понякога бъди мааалко егоист!

Това не те прави лош приятел! Просто егоизмът от време на време е здравословен, дори полезен. Повтарям – от време на време, не постоянно!

Вредни мисли и въпроси:

8 неща, които ти пречат да си щастлива- виж в галерията по-долу:

►►► Най-добрата ми приятелка ме дразни

Колко давам и колко получавам?

Никога не си задавай този въпрос! Да, нормално е да се запиташ (всеки го прави), но точно този въпрос е истински подводен камък! Нищо не е честно и равнопропорционално в живота! Така че не губи време да си правиш списък колко пъти си излизала по-рано от работа, за да отидеш да я успокоиш след последния скандал с гаджето й или защо все така става, че точно ти се лишаваш от последното парченце шоколад, по зла участ – любим и на двете ви. Да, така е, ти веднъж я помоли да дойде с теб на най-щурия концерт и тя отиде на spa почивка с гаджето си. Спокойно! Следващият път ще ти се реваншира! Спомни си последния път, когато беше болна кой ти донесе топла супа и лекарства? Тя, нали?

Както казах, в живота не винаги е честно. Спомняш ли си, когато беше малка и на Коледа получи Барби, а по-малката ти сестра цяла огромна къща за кукли? Ето, още тогава трябваше да научиш, че живота не е справедлив! Така е и с приятелството. Така че давай, колкото можеш и искаш, и не мисли дали ще ти се върне обратно. Само на думи приятелството е взаимен процес.

Само аз ли съм в това приятелство? (През последните две седмици си го зададох около милион пъти…)

Оказва се, че е често задаван въпрос, но съвсем ненужен. Не, не си само ти в това приятелство, но може би прекалено много си се вкопчила в него. Просто се успокой и се заеми с нещо друго, и ще видиш как след няколко дни нещата ще ти изглеждат по стария, нормален начин.

Защо само на мен ми пука? (Малка част от мен продължава да се пита.)

Не ти пука само на теб! Просто помисли дали приятелката ти няма някакви проблеми в момента и дали всъщност точно това не се отразява и на вашите отношения. Вместо да се чудиш и да се ядосваш, опитай се да я подкрепиш и да възстановите хармонията помежду си.

След всичко преживяно, премислено и споделено бих казала, че тайната на приятелството без разочарования е да бъдеш всеотдайна, да проявяваш разбиране и най-важното – ДА НЕ ОЧАКВАШ! Наслаждавай се на хубавите моменти с приятелките си и не насочвай цялото си внимание върху философската част на нещата. Забавлявайте се заедно, смейте се заедно, пазарувайте, говорете си, докато не ви паднат батериите на телефоните, обсъждайте другите от компанията до малките часове на нощта и правете всички женски неща заедно! Радвайте се на това, което имате и не се старайте да го провалите с разсъждения и очаквания! Животът е по-лесен и хубав, когато не губим време в превръщане на незначителни неща в проблеми. А всички знаем, че няма по-хубаво от женското приятелство, нали?!

И последно... В подкрепа на думите ми, се изявяват и учените. Ето какво казват те по въпроса:

1. Приятели ни познават много по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Това не са голи приказки, а купища изследвания на психолози. В защита на откритието им, те допълват, че приятелите ни могат да определят много по-точно коефициентът ни на интелигентност от самите нас. Просто защото ние имаме навика да се подценяваме.

2. Липсата на приятели е смъртоносно. Толкова, колкото пушенето на 15 и повече цигари на ден.

3. С всяка изминала година средният брой на приятелите намалява. Ако през 1985 г. проучване в САЩ е установило, че хората имат около трима добри приятели, то само преди няколко години подобно проучване казва, че най-честият отговор е 0.

4. Приятелството в офиса увеличава с цели 96% шансовете ни да бъдем удовлетворени от живота си.

5. Щастието е заразно, особено, ако идва от приятел. Ако приятелят ти е щастлив, шансът и ти да се „заразиш“ със щастие се увеличава с 15%.