PRESSIE: Вълшебството го има и то е във всеки един от нас

За фазите на скръбта и за успеха, за приятелството и предателството, за семейството и музиката като отражение и лек – PRESSIE, която познаваш от песните ѝ „Празна стая“ и „Мерси Буку“ върви уверено към славата, откровена и позитивна.

от

© Яни Яков

Разкажи ми повече за детството си – как мина то, къде израсна, с какви неща около себе си, любимата ти игра, занимание, приятелка...

Родена съм във Велико Търново и изживях детството си там. За добро или зло детството ми не беше особено цветущо и дълго, но ще ви споделя красивата му страна. Израснах основно в компанията на майка ми, тя бе най-добрият ми приятел и е най-силният човек, когото познавам. Тя ми помогна да открия и моето сладко бягство от често неприятната реалност, а именно изкуството и природата. Моето детство така го помня, в гората. Дървета, зеленина, широки поляни и кучета. Любимите ми занимания може би бяха да правя и сглобявам всякакви неща с подръчни материали, да преправям стари дрехи и да танцуваме с майка ми у дома. Колкото и да бях социално и изключително комуникативно дете, толкова бях и затворена в себе си. Рядко имах желание да прекарвам време с други деца, предпочитах да си общувам с възрастни хора.

Как се запали по музиката и танците – наследствено ли е, или някаква житейска случка те запрати към нея?

В моето семейството аз съм единствената, която избра да изгради изкуството като своя професия и да му се отдаде напълно. Майка ми е човекът, който винаги ме е подкрепял и ме е мотивирал да се занимавам с изкуство. Записа ме едва на 5-годишна възраст на танци и пеене и увлечението ми към изкуството винаги е било изключително натурално и ясно. Сякаш винаги съм знаела, че това искам да правя и съм се родила с тази мисия.

Как стигна до Нова Зеландия?

Имах честта да получа лична покана от основателя на танцовата група ,,Royal Family“ да се явя на следващият им кастинг в Нова Зеландия. Беше истинско изпитание дори да стигна дотам. Имах много затруднения с документацията и финансите, но след един загубен билет и отказана виза, все пак успях. Беше един от най-големите тестове на волята и желанието ми за развитие до онзи момент. Имах привилегията да вляза да тренирам с тях още преди самия кастинг. Бях селектирана втора от 90 чуждестранни, професионални танцьори. Впоследствие имах възможността и да остана, но реших да се прибера. Усетих, че съм взела всичко полезно на този етап и всичко, от което имах нужда, и беше време за следващото ми приключение.

Какво те впечатли там, какъв е животът? Какво интересно ти даде тази страна?

Животът там е изключително спокоен и смирен. Научи ме да се наслаждавам на всеки момент, да не бързам, и че не всичко е на всяка цена. Другото ми любимо нещо там е природата им. За мен това място е раят на земята.

Какви теми засягаш в песните си?

До този момент в първият ми създаден проект F(AZ)I разказвам за петте фази на скръбта. Избрах тази тема, вдъхновена от увлечението ми към психологията на човека и желанието ми да бъда максимално искрена в изкуството, което създавам, захващайки толкова обширна тема, която вярвам, че може да докосне и дори излекува много хора. Вярвам, че всеки един от нас, по един или друг начин преминава през тези пет фази.

На кого се доверяваш за текстовете и музиката? Изобщо какъв е процесът по създаването на едно парче?

До този момент съм имала прекрасната възможност да колаборирам с автори, като Ева Пармакова и Дара Екимова, които повярваха в мен и заедно писахме текст и мелодия в проектът ми F(AZ)I. А за аранжиментите имах щастието да работя с Панчо Карамански, който беше не само мой съ-продуцент, но и учител. Той положи основите на всичко, което знам до момента в процеса на създаване.

Тепърва ми предстоят нови колаборации, за които много се вълнувам.

А начинът на създаване – все още нямам ясна рецепта. Този процес е изключително непредсказуем и мисля, че и точно това го прави толкова вълнуващ.

Имаш ли си идоли в музиката – българската и чуждестранната? Кои са те?

Не бих използвала думата идоли, но със сигурност вдъхновители. Хора, на които се възхищавам творчески, и които ме зареждат с идеи и вдъхновение като: Руши Видинлиев, Бионсе, Росалия, Джеймс Браун, Ета Джеймс и още немалко музикални легенди.

Твоето любимо парче е...

Нямам любимо парче. Музиката, която слушам, е пряко свързана с емоционалното ми състояние и периодът, в който се намирам в живота си. За мен музиката е отражение и лек. Слушам това, което подхранва, лекува и зарежда душата ми.

Парчето ти „Празна стая“ набра бързо популярност? Ако ти имаше такава празна стая – с какво би искала да я напълниш?

Ако имах тази Празна стая, мисля че бих я оставила празна, чиста, светла. Място, на което мога да оставя вътрешния си свят активен, а материалният ненужен. Място, на което да освободя съзнанието си и да оставя въображението ми да твори без ограничения и очаквания. Място за свобода.

Кои са най-големите страхове на едно младо момиче?

Може би, дали вървиш по правилния път? Дали ще съумееш да сбъднеш мечтите си? Дали ще постигнеш успехите, за които мечтаеш?

Какво е за теб: любовта, приятелството, предателството, семейството?

Любовта за мен е всичко! Тя е всичко и всичко е част от нея. Нейните прояви са ежедневни, ежеминутни и неслучайно е най-голямото вдъхновение за всеки един творец. Приятелството – безценно. Предателството – ценен урок. А семейството – начало и основа на нашето учение, сила и съзнателна работа.

Любимото ти занимание, когато останеш насаме със себе си?

Любимо занимание ми е да бъда сама със себе си, да съм в природата, да чета и решавам кръстословици, да правя йога, да медитирам, да отида на кино, театър или в галерия. Цялостно да се грижа и подхранвам връзката с мен самата, отвътре – навън е мое любимо занимание.

Ако имаш пред себе си вълшебство, което ще ти изпълни най-съкровеното желание, кое би било то?

Това вълшебство го има и то е във всеки един от нас, вярата и любовта към проявлението ни. Всяко желание може да бъде сбъднато, стига да му е дошло времето. Вярвам, че можеш ли да си го представиш, вече си на крачка към сбъдването му!

Какво да очакваме в бъдеще от теб?

Много творчески изяви, неочаквани проекти и едно дълго пътешествие в света на музиката и изкуството в неговата цялост.

Пожелай нещо на читателите на Cosmopolitan…

Да пазят детето в себе си чисто и въодушевено. Да поддържат любовта отвътре и отвън, и вярата си за по-добро. Да бъдат смели и свободни и да не спират да мечтаят! <3