|
||
За някои моногамията май отдавна е архаична отживелица, а полигамията – демоде! Може би все още предизвиква асоциации с умореното клише за хипитата и свободната любов, но в реалността на онлайн приложенията за запознанства и процента на разводите, дали пък „Полиаморията“ не е новата любовна секс реалност?
Вторник вечер е. Аз съм в бар и нервно се оглеждам за надуваема зебра (тайния разпознавателен знак). Надничам над хорските бири. Гледам под масите. Хората започват да ме гледат малко странно. Обаче аз зебра не виждам.
"Тук съм под прикритие, за да присъствам тайно на месечната среща на полиамористите."
Във форума, където се организира срещата, ми казаха да търся надуваемата зебра. Където е тя, там ще са и те. Обаче аз не я виждам. А колкото и на някои хора да им се иска да е другояче, полиамористите изглеждат като всички други хора. В средата на масата няма купа за плодове с ключове за кола, няма странно облечени фетишисти и огромни хареми. Без надуваемата зебра не мога да намеря полиамористите.
През последната година хората, които практикуват „не-моногамия“, са ми все по-интересни. Като автор на материали за срещи и любов, съм проучвала въпроса, писала съм за него, гледала съм документални филми и съм се просветила за жаргона им.
Но ми стана интересно и на лично ниво. Като човек, който винаги малко се е стряскал от концепцията „Докато смъртта ни раздели“, започнах да се чудя защо си налагам такива правила. Може би любовта към повече от един човек едновременно е добър вариант за човек със страхове като моите. Може би се лишавам от много възможности, налагайки си старомодни ограничения по отношение на любовта.
Полиаморията, тоест връзка с повече от един човек едновременно, е във възход.
Миналата година сайтът за запознанства OkCupid добави опция „полиамория“, за да улесни хората, които си търсят двойки, към които да се присъединят и обратно. Според проучване на сайта, 42% от потребителите му биха обмислили да се срещат с някого в полигамна връзка. Когато добавим към това и растящия брой на разводите, става все по-ясно, че моногамията не е за всеки.
Полиаморията е все по-популярен вариант за тези, които търсят любов
В днешно време полиаморията е внимателно обмислен и отговорен начин за изграждане на връзка и все повече млади хора търсят удовлетворение в подобни отношения. Сега нещата се променят и хората започват да го разбират като по-добрия избор.
Решавам да скоча в дълбокото и да вляза във форум на полиамористи. Там ми казват, че това не е сайт за запознанства и че ако искам да се срещна с такива, трябва да отида на „поли-коктейл“. А форумът е просто място за дискусии и организиране на ежемесечна социална среща на съмишленици, където се завързват нови запознанства, но не любовни. Скоро ще има среща и вече доста хора са потвърдили присъствието си, така че решавам да отида и аз.
►►►Как се променя сексуалният ти живот в отворена връзка
И така, ето ме сама в голям и шумен бар, но няма зебра. Решавам да си пробвам късмета с една групичка, която ме гледа втренчено. „Здравейте – казвам аз. – Вие за срещата ли сте дошли“, питам и повдигам вежда многозначително.
„За коя среща“, пита плешив мъж.
„Ами за поли-срещата...“, смотолевям аз.
„Да, здравей“, казва той. „Седни при нас! Как се казваш?“
Както и очаквах, тези хора изглеждат съвсем обикновени и нормални. Разговорливи и усмихнати, на възраст от около 25 до около 45, смес от етноси и националности, те са точно като хората, които обикновено човек вижда по баровете.
Говорим си общи приказки, докато аз нервно отпивам от виното си и се притеснявам да не изглеждам като измамница. Ема, симпатична 28-годишна жена с къдрава коса и без грим, ме пита какво ме е довело на срещата. Започвам да разказвам репетираната си история как моногамията не ме задоволява (това донякъде е така) и как съм започнала да се срещам с мъж, с когото още не съм спала, но ми е казал на втората среща, че е в отворен тип брак. (Тази част определено не е истина.) Причината, поради която съм дошла, е да разбера малко повече за този тип връзки, преди да реша какво да правя по-нататък.
Ема живее с Дан. Те са в полигамна връзка от пет години и са се запознали в университета. Дан се изнася, Бен (плешивият мъж) се нанася.
До Ема седи Гленда – млада майка на две деца, която се запознала с мъжа си в църквата. После се отрекла от религията си, развела се и сега има две гаджета, плюс „закачка“ с Дан. (И двамата се кикотят, докато ми разказват.) Така че, да, срещала е партньорите на партньорите си.
„Не ревнуваш ли?“, питам Ема.
„Разбира се. През цялото време.“
„И как се справяш?“
„Обсъждаме го. Веднъж като излезе наяве, се уверяваме един друг и разбираме колко са глупави притесненията ни. И после ти става много хубаво.“
Моля я да ми го опише. Тя отпива от питието си и започва: „Ами, нали знаеш колко е приятно, когато най-добрата ти приятелка тъкмо се влюбва и постоянно говори за новия си приятел и е толкова щастлива, а ти се радваш за нея. Същото е, само че се радваш за приятеля си.“
Приятелка ме свързва с певицата Блайт Пепино, която има полиаморна връзка с партньора си Том от три години. Тя си има и приятелка Алис, с която са заедно от година и половина. Пък Алис и Том са правили групов секс с техни приятели и друга полиаморна двойка. Блайт Пепино също е ревнувала, но вече не.
►►►6 еротични фантазии на мъжете
Дали тази постоянна отворена комуникация може да попречи на връзките? „Щом стандартът е установен, говоренето по темата достига едно постоянно ниво“, казва Пепино. Когато се запознах с Алис, имаше много неудобни разговори. Тя не знаеше какво е полиамория, преди да ме срещне и трябваше да я убедя, че тя е необходима. След шест месеца стана по-лесно.“
Друг въпрос, който ме притесняваше лично, беше как се организира логистиката и времето с няколко едновременни връзки. Когато имах гадже, ми беше много трудно да разделя вниманието и времето си между него, приятелите и роднините, работата и забавлението. Изобщо не знам как бих се справила, ако имам няколко гаджета едновременно.
На втората ми среща с полиамористи има доста хора. Седя срещу Лиза, на 30-и-няколко години. Тя ми казва, че в момента излиза с петима.
„Как успяваш да организираш всичко това“, чудя се аз, а тя вади телефона си и казва: „Гугъл календар“. Отваря ми страница със срещи, отбелязани с различни цветове. „Всеки в тази общност ще ти каже, че това приложение ти спасява живота. Отбелязала съм си всеки партньор в различен цвят и си уговаряме срещи доста напред във времето. Когато имаш толкова много връзки, не трябва да отменяш среща заради някоя по-вълнуваща. Трябва да спазваш това правило.“
"За мен лично най-големият проблем би била сексуалната безопасност. С колкото повече хора спиш, толкова по-голям е рискът от болест."
Обсъждам темата с Кари Дженкинс, университетски преподавател. Тя се запознава с мъжа си преди шест години и винаги са имали немоногамна връзка. Тя е излизала с различни хора, докато преди четири години не се влюбва в настоящия си любовник.
Тя обяснява, че полиаморията изостря вниманието към безопасността. „Хората в отворени немоногамни връзки се справят много по-добре със сексуалната безопасност от уж моногамните, които изневеряват или им изневеряват. Те са в много по-голям риск, защото не взимат предпазни мерки.
През повечето време, което прекарах с полиамористите, почти не се говори за секс. По-често възникват философски въпроси за това какво е любовта и деконструкцията на традициите, за да бъде любовта честна и ефективна.
„Партньорите не са само за да те задоволяват – казва Пепино. – Всяка връзка е ценна по свой начин. Полиаморията не е отговорът на страха от самотата.“
Стигам до заключението, че вероятно немоногамията не е подходящо решение за мен и че дълбоко в сърцето си съм по-традиционна, отколкото ми се иска да призная. Но след като прекарах известно време в компанията на полиамористите, които се оказаха дълбоко романтични и щастливи хора, ми се ще да не бях такава традиционалистка.
