Певица, актриса и автор на някои от най-известните попхитове във френската музика, Франсоаз Харди си отиде от този свят на 80-годишна възраст, след дълги години борба с рака на лимфните възли. Новината бе съобщена от сина ѝ, Томас Дютронк, който също е музикант, който написа в Instagram пост: „Maman est partie“, в превод – „Мама я няма“. В поста го виждаме като бебе с Франсоаз.
Харди бе диагностицирана с рак на лимфните възли през 2004 г. и години наред се подлагаше на лъчетерапия и други лечения. През 2015 г. за кратко тя бе поставена в изкуствена кома, след влошаване на състоянието ѝ, довело до нуждата от допълнителна помощ. През 2021 г. тя дори се изказа в полза на евтаназията, казвайки, че Франция е „нечовешка страна“, защото не легализира процедурата.
Меланхоличните ѝ, идилични балади и сантиментални текстове са актуални и днес и младите поколения продължават да бъдат повлияни от музиката ѝ и стила ѝ. Франсоаз безспорно се нарежда до имена като Джейн Бъркин и Ана Карина, заслужавайки титлата „икона на 60-те“.
Франсоаз е родена и израства в Париж и прави музикалния си дебют през 1962 г., когато е на 18-годишна възраст. Това се случва във френския лейбъл Disques Vogue. Успехът ѝ е мигновен, благодарение на песента Tous les garçons et les filles.
По-късно започва да записва и в Лондон и да разширява артистичните си амбиции.
В средата на 60-те американският режисьор Джон Франкенхаймер забелязва Харди, докато тя излиза от лондонски клуб, и я кани да участва в една от ролите във филма му Grand Prix. Харди няма интерес към актьорството, но се съгласява, тъй като високобюджетната продукция отваря за нея много врати.
Една от най-запомнящите се появи на големия екран за певицата е във филма на легендата на Френската нова вълна, Жан-Люк Годар - Masculin Féminin, къзето от глава до пети е облечена във визия на André Courrèges, носейки емблематичните бели ботуши.
Франсоаз се превръща в модна муза и икона, а кадифеният ѝ глас продължава да отеква от старите записи и да завладява нови сърца и души.
