Пълна суша на любовния континент?

Изглежда сякаш най-накрая съм намерила отговор на въпроса Къде се крият всички мъже? Цялото място е буквално пропито от тестостерон. Дали са „добри“ мъже зависи от личните ти и (политическите ти) предпочитания, но като се има предвид, че Молой от 16 години сватосва хора със значими банкови сметки, тя със сигурност има подходящ варианти за партньорка за всеки един от тях.

Когато преди 10 години се преместих в Лондон, се опитах да стана професионална сватовница. Принтирах автобиографията си, написах едни такива дълги мотивационни писма, в които детайлно описах „опита“ си, и ги разпратих до различни агенции. Но се оказа, че да си събрал една двойка (която се раздели след три години) и да заговаряш разни хора в бара от името на приятелите си, не са квалификацията, която търсят.

Дори по онова време идеята да платиш на някого, за да ти намери подходящ кандидат, звучеше като излязла измежду страниците на Гордост и предразсъдъци. Защо да се лишаваш от кеша си, след като можеш да срещнеш някого в бара, да накараш някой приятел да те запознае със свой приятел или да флиртуваш с готиния тип, с който се засичаш в общата кухненска част в офиса? След това, през 2012 г., се появи Tinder и срещите „на живо“ се превърнаха в отживелица. Защо да се задоволяваш с някого от непосредствено заобикалящата те среда или приятелски кръг, когато в джоба ти се крият милиони необвързани мъже, готови да си говорят с теб? Две години след като стартира Tinder можеше да се похвали с повече от милиард отмятания на ден. След това се появиха и други подобни приложения и не след дълго вече имаше за всеки вкус, за всяко предпочитание. Падаш си по брадати? Има си приложение за такива. Обмисляш тройка? И за това има приложение. Според някои експерти западането на британските нощни клубове (чиято стойност се е срутила с 200 млн. паунда* надолу за последните пет години) се дължи на факта, че започнахме да предпочитаме да си стоим у дома и да отмятаме снимки на телефоните си. (Без съмнение роля за този спад изиграха и Netflix, нестабилната икономика и процъфтяващата уелнес индустрия.)

Напоследък обаче течението сякаш се обръща. Според едно проучване на Cosmopolitan 70% от нашите читатели биха предпочели да срещнат някого в истинския живот, а пък организираните ивенти за срещи скочиха с 400% между 2014 и 2018-а** и бизнесът за сватовници като Малой направо цъфти. Но какво можем да научим от жена, за чиито услуги заплащането започва от 15 000 паунда (към 34 хиляди лева)? Нима тя наистина знае тайната как да намерим любовта в един свят, който до огромна степен разчита на алгоритми? Реших да се върна обратно към старата си мечта и да се превърна в професионална сватовница, за да разбера.

„Модата да се ходи на срещи с държане за ръка се завръща“ – казва тя, докато едновременно маже масло върху препечената си филийка, говори с мен и хвърля по един поглед на имейлите на телефона си. Минали са няколко дни от моето решение да стана сватовница и седим в Home House, частен клуб в Лондон. Въпреки че в световен мащаб има девет офиса (и самата тя живее в Кан), ирландката Молой сякаш работи навсякъде, където има на разположение подходящи необвързани мъже и жени. Пребледнява при мисълта, че я наричат „сватовница“; предпочита наименованието „психолог по връзките“ (тя и работи в тази област, има диплома по психология и магистърска степен по криминално право). Със сигурност притежава умението да изкопчва доста лични подробности от човек – когато няколко дни по-късно слушам разговора ни на диктофона ми, установявам, че само за десет минути съм допуснала тя да узнае някои изключително лични детайли от собствената ми биография.

Това представлява огромна част от работата ѝ. Бях си представяла, че става дума за целодневно ровене на компютъра в профилите на различни хора в опит да бъдат съчетани по подходящ начин. Само че не става така. Молой бързо опознава хората, клиентската ѝ база е съставена от кандидатури, подадени през уебстраницата ѝ, препоръки и хора, които тя активно търси. Berkeley International съставя специален индивидуален пакет за всеки клиент в зависимост от неговите специфични нужди – а за онези, готови да бръкнат достатъчно дълбоко в портфейлите си, Молой или някой от нейните 20 глобални „посланици“ ще прелети и през половината свят, за да потърси онзи, на когото клиентът се е спрял. „Значи, бих могла да поискам да ме запознаеш с Джак О’Конъл и ти ще го направиш?“ – питам аз, като в същото време лекинко се чудя дали в името на този материал (и изобщо на кариерата ми) съпругът ми ще ми разреши да отида на среща с актьора. „Трябва да си реалистка – разбива мечтите ми Молой, но може би в същото време и да спасява брака ми... – Може и да нямаме такъв тип човек в базата си или той може и да не се интересува от теб. Но ако кажеш „Искам да срещна някой от Ел Ей, който е във филмовата индустрия“, ние можем да го уредим.“

Веднъж пристигнала в Ел Ей или Ню Йорк (или където и да било), Молой има начини как да попадне на точните партита и да получи достъп до точната „мрежа от контакти“. „Веднъж имахме клиентка, която страшно искаше да се срещне с доктор от Харвард, – разказва ми Молой. – Качихме се на самолета [за Щатите] и в продължение на седмици обикаляхме различни социални събития и ѝ уредихме срещи с някъде към 16 мъже. Естествено, аз мога просто да попитам някого Във връзка ли сте? и след като разбера, да му подам визитната си картичка.“

Преди да приеме някого за клиент, се провежда кратко интервю по телефона, по време на което се решава дали човекът е „подходящ“ (повече за това малко по-надолу), след което се прави цялостно интервю. То се провежда или в дома на клиента, или в някой от офисите на Berkeley International, накъдето се запътваме, за да започнем да въртим на шиш Ейми Гриър – отговорния редактор на Cosmopolitan (и моя шефка, което звучи по-странно, отколкото е в действителност). Включваме Ейми в регистрите на Berkeley, за да видя как се случват нещата. Усещам как ме обзема завист – Молой пази в пълна тайна кои са нейните подопечни, но ми дава да разбера, че става дума за смесената компания от адвокати, собственици на едри бизнеси и известни личности... Един от клиентите ѝ посреща кандидатките си на частния си самолет...

С чаша газирана вода пред себе си Молой изстрелва въпрос след въпрос към Ейми по време на нещо, което много наподобява на страшно стресиращо интервю за работа. От време на време затваря очи, сякаш прехвърляйки наум образите на потенциални кандидати. „Винаги мислиш за клиентите си – потвърждава тя по-късно. – В мига, в който някой влезе в стаята, аз вече имам идея с кого мога да му уредя среща.“ Но който и да е той, Ейми няма да види снимка. „Не мога да търпя онлайн срещите и колко пренебрежително могат да се държат хората; това е проява на неуважение. Трябва да дадеш на хората шанс.“

Следващата ни уговорка е в кабинета на един пластичен хирург. Там се срещаме с д-р Губи***, за да проверим как вървят нещата с жената, с която се вижда напоследък. Той се е запознал с първата си жена чрез Молой, но десет години по-късно, след един доста кофти развод, ето че сега отново се е обърнал към нея. Той сияе насреща ни и казва, че до седмици смята да предложи брак. Докато в детайли ни излага плановете си, сме изненадани от неочаквана посетителка: приятелка и клиент на доктора, която неотдавна се е развела и иска отново да намери любовта. Молой започва да изстрелва въпрос след въпрос към нея, но много скоро дамата споменава бившия си, и то така, сякаш името му е обвито в злато. Молой директно ѝ заявява: „Вие все още сте влюбена в него.“ Следват още няколко размени на въпроси и отговори, като евентуалната клиентка се опитва да ни увери, че не е така. Но Молой не изглежда убедена. Това може да е хубаво, може и да не е, ми казва Молой, след като си тръгваме – може нещо ново с нов човек да е онова, от което жената се нуждае, за да прежали бившия си... или пък ще престане да се самозаблуждава и ще приеме истината за чувствата си. Молой ще я приеме за клиентка и ще види – след като ѝ уреди няколко срещи, – как ще се развият нещата. И тогава може да настъпи време за доста сериозен разговор.

Защото и това е огромна част от работата на Молой – да казва на хората къде бъркат. След всяка среща и двете страни дават фийдбек, който служи за информация за следващия, с когото излязат на среща – за да знае той с кого се вижда и как се държи този човек. „Някои хора наистина оценяват, когато им се каже къде постъпват грешно, – казва тя. – Това е количествен анализ. След пет, шест, седем срещи виждаш, че изникват едни и същи модели на поведение.“ И ако тези модели нанасят вреда, е нужно да се поговори. Най-типичните модели на поведение, които изскачат отново и отново са, когато човекът пие прекалено много по време на срещите, надутото его и онова, което е като че ли многократно увеличено както при онлайн срещите, така и при този вид услуга: придирчивостта. „Не можеш да създадеш съвършеното човешко същество – ми казва тя. – А понякога клиентите ми си мислят, че колкото повече пари харчат, толкова по-дълъг може да става списъкът им с изисквания... Само че дори да успеем да ти намерим идеалния на хартия кандидат, това не значи, че помежду ви ще има химия. Това е единственото, което не се купува с пари.“

Като заговорихме за пари, реших да полюбопитствам дали клиентите ѝ очакват другия човек да получава определено ниво заплата. „Не мисля, че при мъжете заплатата играе голямо значение, може би към 3% от тях биха попитали за това. При мъжете става дума за смях, за любов, за външния вид и за чувството, че си принадлежите. Но за жените – и това, което ще кажа, може би ще прозвучи противоречиво... – казва тя. – Мисля, че на тях им харесва да усещат сигурност. Не е нужно да става дума за финансова сигурност – жените трябва да са финансово независими, – но им харесва за тях да се грижат, а парите помагат в това отношение.“

Начинът, по който Молой говори за любовта, е практичен и зрял – тя няма да ти свали звезди и ще те постави на мястото ти, ако поискаш подобно нещо от нея. Според нея любовта не е това да откриеш „единствения“, а да намериш някого, с когото, когато сте заедно, „да се чувстваш у дома“. И също така тя не вярва в съдбата. Въпреки че веднъж, без да знае за връзката помежду им, уредила среща на една двойка, които са били женени преди това един за друг, и те взели... че се оженили пак. Или случаят, когато уредила среща на мъж, който бил видял една жена на улицата преди месеци и се влюбил в нея. „Ако списъкът ти с изисквания не е прекалено дълъг, ако си относително нормално човешко същество и приемеш, че всеки си има недостатъци, тогава ще срещнеш някого,“ – казва Молой. Но на нея и през ум не ѝ минава да очаква да бъде поканена на сватбата на някой от клиентите си. „Не каниш водопроводчика си да си вземе вана у вас, нали?“ – шегува се тя.

Преди това не разбрах какво точно имаше предвид Молой, когато говореше за „мрежа от контакти“, докато сега не се запътихме към Boisdales of Belgravia, шотландски ресторант в Лондон, пълен с мъже със силни гласове и – съдейки по менюто – с дебели портфейли. Всяка година на Свети Валентин Молой организира тук специално събитие, а освен това и много от нейните клиенти идват на това място за първата си среща. Шотландското каре, което ми се набива на очи отвсякъде, ми напомня за барчетата, в които пиех като тийнейджърка в Шотландия, само че тук клиентелата е коренно различна. Вместо онези бледи тревомани, на които им трябваха (поне) пет черни самбуки, преди да съберат смелост, за да дойдат и да те заговорят, тук, това да разговаряш с непознати, е стандартът. Трийсет минути, след като пристигаме, вече сме говорили с музикален продуцент, едва стоящ прав под тежестта на златните вериги около врата си, както и с побелял филмов продуцент. И двамата си тръгват, стискайки визитната картичка на Молой в ръцете си. Аз си държа очите отворени на четири, за да видя дали няма да засека някой подходящ кандидат за Ейми, но напразно – макар това да няма значение, защото Молой вече е решила какво точно ѝ трябва на моята шефка. „Някой, който може да държи юздите. Тя е редактор в много известно списание... Ще иска някой алфа,“ – обяснява ми Молой. Настоявам за още информация – надявам се, че по някакъв начин Молой ще ми поднесе магическата формула на любовта. Но тя не я знае. Никой не я знае.

Онова, което ти осигуряват агенции, като Berkeley, е буфер – една блестяща преграда, която те защитава от всичката гнусотия, която върви ръка за ръка с ходенето по срещи. А напоследък тази гнусотия сякаш става все повече. Всяка седмица се появяват нови термини в модата при ходене по срещи (дори глаголи като to ghost – да прекъснеш рязко и без обяснения всякаква връзка с някого, с когото си бил на среща, т.е. да го накараш да разбере, че той е вече призрак (ghost) за теб, влязоха в речниците!) и общо взето, който ходи по срещи, може да разкаже поне една ужасяваща история. В истинския живот „заговарянето на някого“ е почти несъществуващо понятие, на него се гледа като на отживелица от времето преди приложенията. С помощта на агенции като Berkley е възможно да изтеглиш късата клечка с няколко срещи, но проблемът с тях ще е скучен разговор, а не фактът, че другият е довел със себе си на срещата „бившия си/тарантулата си/приятелчето си, за да си направим тройка“. Екипът на Молой не само имат много силен усет кога някой лъже, но също така и гарантират – чрез неща, като проверка на личните данни, обкръжението, на документи за развод и чрез посещения в домовете на клиентите, че хората са онези, за които се представят. Коментарите, които се събират след всяка среща, гарантират, че никой няма да те „гоустне“ – ако някой не иска повече да се среща с теб, ще ти го кажат директно (и ще разбереш точно защо).

Сватовниците не са ново явление – те съществуват от векове в повечето култури. В Антична Гърция някои жени играели ролята на посредници, като доставяли съобщения между двойки, които искали да се оженят (и предлагали собственото си мнение по отношение качествата на бъдещия жених), докато „миаи“ – вид сватовничество, създадено като част от класовете по самурайство през XVI век, продължава да съществува и до днес в Япония. Но този нов копнеж по контакта лице-в-лице, предизвикан от все по-голямата ни зависимост от технологиите, в комбинация с това, че в днешно време разполагаме с експерти за всички сфери на живота ни (психотерапевти, лайф коучове, енергийни терапевти), означава, че е логично и професионалните сватовници да се завърнат в живота ни с гръм и трясък. То е напълно в духа на това да платиш на специалист, за да бъде свършена една работа като хората. И това е, което Berkeley International предлага – Молой развива изкуството на „да ходим на срещи като възрастни“, при което хората се отнасят един към друг като възрастни – и с чувство на уважение. Защото някъде по пътя загубихме именно това – взаимното уважение. Но дали наистина сме достигнали до етапа, в който да трябва да платим колкото депозита за нов апартамент, за да го получим?