Печели с CEO формулата

Искаш да те забележат в офиса? Една смела стажантка пробва най-добрите и най-лошите кариерни съвети от Силицевата долина, (за да не го правиш ти…)

 
 

Искаш да те забележат в офиса? Една смела стажантка пробва най-добрите и най-лошите кариерни съвети от Силицевата долина, (за да не го правиш ти…)​

„Извинете, че ви прекъсвам“, изграчвам аз. Петнайсет чифта очи бавно се извъртат към мен, а заместник-редакторката вдига поглед от документа, който четеше на глас досега. Намираме се в седмичната планьорка, където редакторите, ръководителите на отдели и всички останали обсъждат материалите, крайните срокове и други неща. Стажантите не прекъсват разговорите, освен ако не е крайно необходимо. Прокашлям се и си мисля, че това, което имам да кажа, не е изключително важно. „Имам много работа днес“, казвам аз, а преките ми шефове ме гледат объркано. „Така че може ли да пропусна остатъка от срещата?“ Въпросът ми е по-скоро риторичен, защото вече съм тръгнала към вратата с програмата за днешната среща под мишница. Съпроводена съм от въздишки и нервен кикот.

Не съм си поставила за цел отново да остана без работа. Дори напротив – вече шест месеца съм на мечтания стаж, но се опасявам, че съм се превърнала в част от мебелировката в офиса, и то не в добрия смисъл. Винаги съм смятала, че любезността, компетентността и желанието за работа са пътят към успеха в кариерата. Но за шестте месеца на този стаж научих, че плахите усмивки и запомнянето на това кой кога и какъв чай пие може да ми донесе положително ревю накрая, но едва ли ще ми донесе мечтаната постоянна позиция.

Какво казва зодията ти за твоята кариера, виж в галерията долу:

Галерия: Какво казва зодията ти за твоята кариера

Виж всички снимки

►►► Най-странните професии в света

Как да те забележат

И така, въоръжена с професионална паника и лаптопа си, започнах да проучвам какво трябва да направя, за да бъда забелязана. Въз основа на мъдростта на изпълнителни директори на големи компании от Силициевата долина, си направих едноседмичен експеримент с цел да попадна в полезрението на големите шефове (кодово име: Операция BNITO – Big Name in the Office).

Странното ми поведение тази сутрин беше вдъхновено от шефа на Tesla Илон Мъск, който съветва служителите да излизат от срещи, в които не могат да участват пълноценно или им губят времето. За съжаление, времето, което си спестих излизайки от тази среща, бе загубено в притеснения дали не съм направила огромна глупост.

Също така промених работното си облекло. Преди се обличах като за работата, която искам – бизнес костюми и лек грим. Но прочетох, че Стив Джобс, който се носеше по черно поло, дънки и маратонки, е казвал, че човек има ограничен дневен капацитет за взимане на решения и няма смисъл да го хаби в размисли какво да облече за работа. Може би трябва да се обличам като Джобс. Губя само 10 минути да се облека и да си вържа косата на опашка. Останалите 50 прекарвам в писане на списък със задачите за деня и истинска закуска, вместо само да изям един банан на крак. Усещам, че ролята ми на Джобс е идеална подготовка за серия от ходове към властта.

Но ме беше страх от пътуването към работата. Аз съм млад професионалист и нямам време да ходя по срещи. Как да възпроизведа едночасовото пътуване с влак, където срещам някой сладур, все едно сме 1987 г.? Но се случва нещо странно. През цялото време се гледам в очите с амбициозно изглеждащи хипстъри. Преди бях късметлийка, ако ме погледнеха втори път. Дали дрехите ми, вдъхновени от Стив Джобс, не ме включиха в някакво светилище на младата амбиция? И по-важното е, това брои ли се за създаване на контакти?

Отваряне

Друго правило, вдъхновено от шефа на Twitter Джак Дорси – да поздравяваш всеки. Надявам се, че предполагаемата ми популярност ще ме направи забележима пред шефовете. Вече няма да съм тихата приятна стажантка. Време е да започна да поздравявам всички. „ДОБРО УТРО!“ Провиквам се през тихото фоайе към рецепционистките. „Здрасти“, поздравявам отегчения пич от АйТи отдела. „Здра-“, почти поздравявам главния редактор на друго списание, преди да разбера, че поздравът ми не е добре приет. Докато стигна до бюрото си съм поздравила поне 25 души, но по-малко от половината ми отговориха. Започвам да подозирам, че енергията, която си спестих, обличайки се като Стив Джобс, е похабена от всичкото това отхвърляне.

Вече съм си на бюрото и колега ме поздравява за „следработния шик“ и забелязвам две колежки, които оглеждат завистливо очилата ми с телени рамки. До сряда все повече хора из офиса се носят като Стив Джобс. Може би операция BINTO дава резултат. Започвам да се чудя дали пък не съм станала инфлуенсър.

После приемам съвета на Ричард Брансън, който проповядва, че трябва да се казва „да“ на всичко, защото дава много възможности. Започвам това предизвикателство към средата на седмицата и приемам покани за всякакви обучения, партита и семинари. Няколко дни по-късно стигам до извода, че е убийствено за продуктивността. (Предупреждение: правилото за „да“ на всичко не включва питиета и почерпки, освен ако не искаш да станеш забележима с някоя голяма простотия.) От друга страна, всички тези допълнителни обучения ме изпълниха с мъдри кариерни съвети, които започнах да ръся така, че шефовете да ме чуят.

Отиди на върха

via GIPHY

Понеже времето ми изтичаше, вдигнах малко мизата. Вдъхновена от изпълнителния директор на Facebook Шерил Сандберг, решавам да приложа натиск и да отида директно при шефовете. Шерил Сандберг казва, че ако никой не ти предлага място на масата, трябва да отидеш сам и да седнеш на нея. В моя офис това ще рече да се сприятелиш с личния асистент на шефа и да си запишеш час за среща. Той е зает човек. Отговаря за 23 бранда, така че се приготвям със списък с цели и не особено тънки намеци за бъдещи възможности, проучвам хобитата му за разчупване на леда (оказва се, че участва в маратони) и пробвам различни пози. (За щастие, съм сама в асансьора, докато се поклащам като щраус.)

„Е, Кейт“, изчуруликва Джеймс и става на крака, когато стигам до бюрото му.

Помни ми името?!

„Какво можем да направим за теб?“ Докато се ръкува с мен, изведнъж започвам да се чувствам страшно уплашена.

„Ами, аз искам да се представя“, смутолевям аз, докато той си дръпва ръката със сериозно изражение. „Край“, мисля си. „Сега ще избяга от прекалено напористата стажантка с поизносеното поло.“

Но после се случва нещо вълшебно. Осъзнавам, че всъщност отива да отвори вратата към стаята му за срещи. Сядам и прекарвам следващите 30 минути в задаване на въпроси. Приема самоделната ми визитка на „Консултант по кариерни перспективи за стажанти“ с щедра усмивка. Той ми дава кариерни съвети. Насърчава ме да продължа да поздравявам всички по коридорите, което не предизвиква особен ентусиазъм в мен.

Тръгвам си развълнувана и с научен важен урок. Номерът да те забележат в офиса не е състезание по популярност, да се правиш на интересен или да се стараеш да изпъкваш с дрехите. Масата, на която искаш да седнеш, не е в шумната заседателна зала на борда на компанията, а в тихата стая за разговор с шефа, който някой ден може да промени живота ти.

►►► Твоята професия според зодията

Правила за успеха

► Поздравявай всички – така ще създадеш контакти с хора, които могат да ти бъдат много полезни.

► Подреди и промени гардероба си така, че да пестиш важна енергия, която да използваш за други неща.

► Кажи на прекия си ръководител, ако ти е трудно да говориш пред много хора. Вероятно той/тя ще ти помогне да го преодолееш.

► Недей да дебнеш от засада заетите шефове, за да се представиш. Запази си час за среща с тях.

► Не се съгласявай с всяка възможност и покана. Преценявай внимателно кое ще ти е полезно и кое – не.