|
||
Ако си депресирана от начина, по който излизаш на снимки, решението може да е... да се снимаш повече. Василена Цанова разследва защо.
Изобщо не се харесвам на нея, но е от концерт на Аеросмит и сърце не ми дава да изтрия паметния момент. Ежедневно наблюдавам (и с лека завист, признавам), как приятелките ми са превърнали Фейсбук стените си в своеобразен конкурс за красота. А в това време аз третирам моята като „стена на срама“ и правя всичко възможно да намаля качването на фотоси до абсолютния минимум.
Как се прави (прилично) селфи
Не че не знам правилата за това как да излезеш добре на снимка. От позицията си на козметичен редактор, съм писала не една и две статии по въпроса. Черпила съм вдъхновение от селфи кралици, като Кайли Дженър, Риана, Ким Кардашиян. Научила съм наизуст трикове от сорта „дръж телефона малко над главата си и изпъни брадичка, за да изглежда лицето по-слабо“ или „преди да позираш, увери се, че слънцето е зад гърба ти“. Супер съм на теория, но практиката ми куца сериозно. А щом някой насочи фотоапарат към мен? Бягам като дявол от тамян.
►►► Виж тук 14 проблема на момичетата, които мразят да се снимат
Затова, наскоро реших да го хвана този дявол за опашката. Спретнах си селфи фотосесия. Гримирах се по всички правила – фон дьо тен, бронзираща пудра и хайлайтър върху стратегическите места, а за разкош сложих страхотно червено червило. Вдигнах телефона леко нагоре и опитах да направя най-модерната селфи физиономия „устните на рибката“ (апетитно притворените устни, вместо обичайната патешка муцуна, са тоталният хит сред звездите напоследък).
Пълен провал! След петата снимка с ужас установих, че гримът е окей, но носът ми изглежда гигантски, а косата хич не стои както трябва. Не бих се осмелила да си поправя носа при пластичен хирург, така че направих следващата логична стъпка, която да ми върне самочувствието – записах си час при фризьор. Възприех ходенето в салона като мисия – веднъж да се боядисам и магически ще започна да изглеждам страхотно на снимки.
Докато фризьорката разбъркваше боята, разсеяно обяви: „Все забравям да ти кажа, но излизаш супер на снимки“ (приятелки сме във Фейсбук и явно е видяла някоя от оскъдните ми фотографии там). Ококорих очи от почуда. Не само, че не бях разказала за цялата селфи драма, но и получих неочакван комплимент. „Така ли, аз пък не мога да се понасям“, отвърнах с горчивина. „Много си критична“, отсече тя с цялата мъдрост на професионалист по разкрасяването, който нонстоп слуша как хората се оплакват от външния си вид.
Що е то ефект на реалното изложение?
(Селфи фотосесиите в офиса на Cosmo са по-забавни от тези вкъщи, но "устните на рибката" изискват упражнения... кой би предположил?)
А дали прекалената критичност и женска суета са виновни? Потърсих в Гугъл фразата „защо не излизам добре на снимки“. Натъкнах се на множество статии, които обясняват феномена научно. Дори са му дали име - ефект на реалното изложение. Теорията е формулирана през 1968 година от психолога Робърт Заджонк и накратко може да се обясни така: колкото повече наблюдаваме даден обект, толкова повече го харесваме. Аха, ето защо предпочитам отражението си в огледалото, отколкото „истинския“ си облик (този, който ме гледа от снимките).
►►► Виж тук 4 грим грешки, които съсипват снимките ти
Това, което виждаме в огледалото всъщност е обратната страна на реалните черти на лицето. Имаш нужда от доказателство? Направи си селфи. Докато позираш, изглеждаш като образа си в огледалото – този, който гледаш всеки ден. След като се щракнеш, огледалото се „обръща“, показвайки ти как изглеждаш реално и как останалите те виждат. Странно!
Ето как теорията за ефекта на реалното изложение ти дава повод да си правиш повече селфита. Колко било лесно – просто трябва да свикнеш с истинското си, НЕ огледално „аз“. Има логика. Фотографите например, правят стотици кадри, докато не получат желания резултат. Дори Кайли Дженър призна в интервю пред The Daily Mail, че се снима около 500 пъти, преди да хареса някое от селфитата си. Звучи прекалено нарцистично, но колкото повече фотографии правиш, толкова повече се повишава самооценката ти. Постепенно, ще започнеш да гледаш на „лошата“ снимка точно като на такава – лоша снимка, а не доказателство за лошата ти външност.
Речено-сторено. Наложих си „селфи режим“ - няколко снимки на ден, които да поддържат самочувствието ми във форма. Всички те отлежават в телефона ми и са само за собствена употреба. Все още не съм готова да ги покажа пред вездесъщите Фейсбук и Инстаграм общности, но и не изпитвам подобна потребност. Важното е човек да се научи сам да си дава ежедневната доза „like”. Иначе казано, да се харесва.
