Ето и ексклузивни разкрития от проучване на Cosmo.
Човек би предположил, че от 2019-а насам, работното място би трябвало вече да се е превърнало в една дълбока несекси среда за романтични взаимоотношения. След кампанията #MeToo компаниите започват да налагат по-стриктна политика относно офисния романс – някои отменят коледните партита, за да обезсърчат хората от това да си станат твърде близки, докарват коучове по предпазване от флиртове и дори изискват от вече заформилите се двойки да подписват „любовни договори“, за да е чисто и ясно, че тези връзки са по взаимно съгласие.
(На това му се казва неловка тройка: ти, партньорът ти и ...HR-а.)
Може би това е причината да се предполага, че жените сериозно се замислят, или дори избягват, да се забиват с колеги.
Само дето ние все пак го правим. Може би дори повече от всякога.
Доказателството: Cosmo попита повече от 800 жени между 18 и 35 как гледат на любовта на работното място. 84% от отговорилите са напълно съгласни да излизат с някого от същата фирма, стига да не е в същия отдел. (Ние всички сме прекалено амбициозни милениали, които прекарват цялото си време на работа, така че това определено е обяснимо. „Движението #MeToo определено не е променило виждането ми относно излизането и забивките на работното място“, казва Шантал, 33, която работи в сферата на финансите. „Не казвам, че трябва всички да го правят, но е страшно логично да си привлечена от някой колега.“
Всъщност 40% от жените са се забили с колега след появата на #MeToo, 62% са окей с това да участват в междуофисен флирт, а 72% имат приятелка, която е излизала с някого, с когото работи. (Slack не е само за обратна връзка след срещи.)
Лорън, 29, чиято работа е свързана с медиите, казва „На мен наистина ми хареса да излизам с някого, с когото работя. Очевидно имахме същите интереси и разбирахме работата един на друг, така че това ни даваше много теми за разговор.“ Те също споделят подобни графици и обща омраза към гадното кафе в стаята за почивка (колко романтично).
Единственото, което се е *променило*, е допълнителното напрежение да се държат тези връзки в тайна, имайки предвид всичките нови правила. „Гаджето ми и аз бяхме много предпазливи да не се издадем“, казва Клои, 23, която работи в държавен офис. „Така че решихме да държим връзката си в тайна. Един път трябваше да се скрием зад дърво, тъй като видяхме някой от офиса.“ В крайна сметка гаджето й решава, че е дошло време да се разделят – с работата, а не с нея, за да не им се налага да се мъчат повече.
КАКВО ПОКАЗВАТ ЦИФРИТЕ
- 84% от вас са окей с това да излизат с някого от компанията, стига да не сте от един екип
- 62% се чувстват комфортно с това да флиртуват с колега
- 61% са били на среща с колега
- 55% са срещнали романтичен партньор на работното място
- 53% познават настоящи двойки, с които работят
- САМО 10% биха се чувствали окей с това да имат връзка с шефа си
ИЗТОЧНИК: COSMO SURVEYMONKEY
И въпреки цялото усилие и от страна на мъжете, и от страна на жените да се поддържат платонически взаимоотношенията, търсенето на любовта, докато си на работа, до известна степен сега е по-малка бомба със закъснител от преди #MeToo. Линда, 26, служител в областта на услугите, чувства, че сега повече мъже (не всички!) доста внимават. „Мъжете знаят, че някои неща не минават вече или рискуват да бъдат хванати в крачка“, казва тя. А жените се чувстват особено окрилени от това да могат да изберат с кого да се забият и с кого не. Мнозинството от онези, които отговориха на нашето проучване – 90%! – казват, че не биха излизали с шефа си. И вече не ни е страх да кажем „О, не!“, ако някой мазен супервайзър ни покани на питие.
Но компаниите продължават да се концентрират върху точно онова нещо, което изглежда да е под контрол на работното място: излизането с колеги. Според фирмата, улесняваща смяна на попрището Challenger – Gray&Christmas, 51% от бизнесите имат официален протокол за романтичните взаимоотношения, докато нарастващ брой от работодателите са в процес на изготвяне на такъв.
„Движението #MeToo дава на жените свободата както да кажат НЕ на една забивка, но така и да кажат ДА.“
Разбира се, че се забиваме с колеги… Но този път с когото, когато и както поискаме.
„Политика, която забранява срещите на работното място, насажда в главата на хората идеята за сексуално привличане. Но сексуалният тормоз се случва, когато хората се възползват от авторитета си. Не е това „Поканих я да излезем.“ Ако компаниите се въртят около тази тема, те не адресират истинския проблем“, обяснява Д-р Marianne Cooper, социолог в Института по изследване на половете Clayman към университета Stanford. Това също предполага идеята, че жените не могат да различават нежелан сексуален намек от колега и връзка с колега по взаимно съгласия. (Моля ви се.)
Не би било справедливо да пренебрегнем огромния прогрес, който донася движението #MeToo на работното място и как подканва компаниите да реализират промени, които определено помагат на жените, като например правилото на Facebook „Можеш да поканиш колежка на среща само веднъж.“ Жените искат и наистина имат нужда от HR-отдела да ги подкрепя що се отнася до сексизма, който не е изчезнал само след появата на един хаштаг. Но това „да казваш на хората, че не могат да имат връзки на работното място, не премахва хипермъжкарската култура или сексуалния тормоз“, казва Cooper, нито реално ни спира да излизаме с колеги. Все пак, казва Оливия, 22, медицинска сестра, „Движението #MeToo дава право на жените както да кажат НЕ на една забивка, така и да кажат ДА.“
Но както и да е, тези леко сексистки „забрани“ могат да дойдат в комплект с доста лош страничен ефект: те могат да засилят виждането, че всякакъв тип близост с жена в офиса е рискована. През 2019-а 27% от мъжете са избегнали тет-а-тет срещи с колеги жени, според изследване на University of Houston, което е един отличен начин жените да биват пренебрегвани на работното място.
Това е по-скоро наказание, а не защита. И определено не е прогрес.
