снимки: iStock
Понеделник
Тази вечер отивам на първата си среща, на която отивам от... *нека направя сметката* – десет месеца! Десет месеца! Като повечето хора, започнах годината с надежда, държейки се за обещанията, които си дадох: да излизам на срещи по-сериозно, защото няма любовта на живота ми да инхалира McDonald’s на дивана ми в петък вечер. Започнах доста обещаващо: излизах на една среща всяка седмица. Но на третата седмица на януари осъзнах, че предпочитам да стоя на дивана си и да ям бърза храна в петък вечер.
Тези трима души ми напомниха защо спрях да излизам по срещи. Всичко изглежда доста безсмислено. Имам приятели с невероятни гаджета, но аз не съм толкова голяма късметлийка да отида на среща с момче, което да бъде прекрасно. По някаква причина все попадам на идиоти, отколкото на типа мъже, които моите приятелки срещат. Не знам дали се дължи на това, че остарявам, че вече ми е дошло до гуша, но очевидно си падам по грешните мъже и е крайно време да намеря „добро момче“.
Миналата седмица имах match в апликация за запознанства с мъж, който изглеждаше точно така – добър. Поне така мислех, защото, нека си го кажем, никой не е какъвто изглежда в дейтинг аповете. Джо* изглеждаше като добро момче обаче. Не е казал нищо сексуално все още, не ме е попитал нищо странно за мен и тялото ми, няма своя снимка без тениска в профила си. Дотук добре. На една снимка забелязах, че е лакирал ноктите си. Това е обратното на типажа мъже, с които съм излизала в миналото (обикновено излизам със стереотипно мъжествени типажи). Но както установихме, мъжете, с които съм излизала досега, не са били за мен. Може би е време да потърся по-мек характер, някой, който да е мил и умен. Дали някой, който да е достатъчно уверен в сексуалността си, за да може да си позволи да лакира ноктите си, е правилният мъж за мен? Скоро ще разбера. Ще излизам с него по-късно днес.
Вторник
Открих много неща за себе си тази вечер: не съм добра на мини голф, но само за четири часа Джо доказа теорията ми, че винаги избирам грешните мъже. Не, не знам дали той ще се окаже единственият, но знам, че той е номер едно типаж. С такива мъже трябва да излизам. Прогрес! Айнщайн е казал, че ако продължаваш да правиш едно и също нещо и очакваш различни резултати, значи си луд. Не мисля, че съм случай на лудост. Но за мен, това да излизам с определен тип мъже, е въпрос на валидация. Аз съм транс жена. Да излизам с тези мачо идиоти ме караше да се чувствам сякаш това затвърждава женствеността ми. Това казва повече за факта колко съм неуверена, отколкото нещо друго, но това е спирала, в която много транс жени попадат. Говоря за това в подкаста си On My Cream Sofa. Много от нас смятат, че ако тези мачовци, които изглеждат като момчетата, които са ни тормозели в училище, ни искат, то тогава сме постигнали одобрението на обществото и се чувстваме „достатъчно добри“.
Но 10 години след трансформацията ми и 30 години на тази земя, честно казано, вече не ми пука дали някой ме мисли за „достатъчно добра“, за хубава, каквото и да е. Един от позитивите на това да преминеш през много гадни срещи е, че те учат на много неща: да ме третират като втора ръка човек, ме научи за стойността ми. Провалът ми в това да открия валидация у другите ме принуди да се науча сама да си я давам. Сега съм друг човек и имам нужда от различен типаж за партньор. Мисля, че имам успех с Джо.
Без да преувеличавам, срещата ни вероятно беше най-добрата, на която съм била. За да съм честна, барът беше доста зле (все едно си попаднал в ада), но Джо беше чудесен от началото до края. Беше дошъл по-рано (много сладко). Докато се приближавах до него, си помислих, че изглежда като в главната роля на някой красив коледен филм (това са любимите ми филми). А разговорът се лееше естествено. Той работи в телевизията, затова си разказвахме пикантни истории за звезди, с които сме се сблъсквали в работата. Имах възможността да се свържа с него по начин, по който не съм могла с мъжете, с които обикновено излизам. Те обикновено говорят за стереотипно мъжки неща, които са скучни, а аз се правя, че ми е забавно и си мисля други неща. Щях наистина искрено да се радвам да си говоря с Джо, дори да не бяхме на среща. Отнесох се само един път, за да се замисля, че съм излизала с мъже, с които извън частта със срещите, не бих се заговорила, дори и да ми дават пари.
Сряда
Получих много мило съобщение от Джо, който ми каза, че също си е прекарал страхотно и че смята, че съм „супер хубава“, което ме накара да се усмихна и да осъзная, че съм голяма лъжкиня, когато преди това написах, че не ми пука дали ме мислят за хубава. Съобщението му завършваше с това, че му се е сторило, че не е моят тип, но много ме е харесал и аз споделих с него, че той обичайно не е типажът, с който излизам, но също съм го харесала.
Когато се заговорихме за типажите си, разбрах, че аз не съм единствената, която опитва нещо ново. Той никога не беше излизал с транс момиче. Говорихме си, че е полезно и за двама ни да имаме и такъв опит. Смешното е, че когато му казах, че се опитвам да излизам с не толкова токсични, мъжествени типове, той сподели, че на срещата се е старал да се държи по-мъжествено, отколкото е обикновено. Каза, че му е комплекс. Споделих му, че няма нужда да играе тази роля и по-притеснителната му, нежна натура е именно това, което съм харесала в него. Изглежда, че когато излизаш с хора, които са здравословни за теб, няма нужда да играеш роля. Те ще те харесат за това, което си и, скъпа читателко, ти заслужаваш точно това.
Петък
Честно казано не знам защо ми отне толкова време да осъзная, че трябва да излизаш с хора, които наистина харесваш. Знам, че звучи глупаво. Единственото нещо, което не харесах в Джо, беше, че не ми позволи да победя на голф. И в духа на това да опитвам нови неща, направих нещо, което не бях правила досега: помолих го да излезем на втора среща.
*Името е променено.
