Необходимо ти е презареждане

Поглеждаш често в телефона си? И заспиваш с него в ръка? Притесняваш се истински, ако постът ти е събрал малко харесвания? Може би имаш цифрова зависимост. Доктор Курпатов ще ти каже как да се справиш с този проблем.

• Cosmo • 15.08.2023

От една страна, ни се струва, че цифровата зависимост е завладяла всички ни. Ако не караш насила децата да играят, те стоят с таблети в ръка, а и възрастните, едва отваряйки очи, започват да скролват из фийда на социалните мрежи. От друга страна, интернет е безспорно постижение на цивилизацията. Не казваме, че в един момент хората станаха зависими от автомобилите и самолетите. Не, всичко това е просто постижение на технологичната мисъл.

Думата „зависимост“ си има по-точен научен аналог – „адикция“.

Човек с адиктивно поведение:

бяга от реалността, разрушава живота си;
преживява специфичните промени на психологическото си състояние;
затваря се в себе си, трудно общува (в науката това се нарича редукция на междуличностните емоционални състояния).

За да разбереш, страдаш ли от цифрова зависимост, обърни внимание детайлно на всяка следваща точка. Да опитаме?

Бягство от реалността

Наблюдавай се – с какво започват сутрините ти и с какво завършват вечерите ти. Телефонът нонстоп ли е до теб? Имаш повод да се замислиш. Но много по-опасно и незабележимо е това, което се случва през деня.

По данни на изследователската платформа Dscout през 2016 година човек е поглеждал телефона си през 15 минути. 10% от най-активните потребители са влизали 132 пъти в смартфона си на ден (тоест, поглеждали са го на всеки 8,5 минути). А 87% са проверявали какво се случва в интернет от вечерта до 5 сутринта. И ситуацията всяка година единствено се задълбочава.

Работата е там, че за пълноценна интелектуална концентрация върху някакъв въпрос са ни необходими средно 23 минути. Това време е необходимо на мозъка за това, за да зареди всички теми, въпроси и точки, свързани с проблема, който се опитваш да осмислиш. Но ако човек рови в телефона си на всеки 15 минути, то кога мозъкът ще се включи в интелектуалната работа? А ако не се включва, то тази зависимост от електрониката не е ли начин да избягаме от реалността? И не разрушава ли това живота?

И още. Ние така или иначе се представяме в мрежата. Но как? Наистина ли сме такива каквито изглеждаме в профила си? Или специално избираме тези снимки, на които изглеждаме впечатляващо? А за какви събития пишем – за проблеми и неуспехи? Не. Всички ние заедно създаваме обща илюзия на реалността. Но доколко ще бъдем адекватни и успешни, ако около нас е просто един мит и бутафория?

Сега помисли над въпросите в текста за цифровата зависимост в светлината на това, което току-що казахме.

Колко често се запознаваш с нови хора в мрежата?
Колко често заради времето, прекарано там, страда работата ти?
Колко често проверяваш пощата или месинджъра, преди да се захванеш с нещо друго?
Колко често се опитваш да скриеш броя часове, които всъщност прекарваш в интернет?
Страхуваш ли се, че животът без интернет ще стане празен и скучен?

Промяна в психичното състояние

Потапяйки се в социалните мрежи, човек губи реална представа за времето. По правило в съотношение 1:1,5. Ако ти се струва, че си прекарала един час в социалните мрежи, то по-скоро си била там час и половина.

Изследователска група от държавните университети на Сан Диего и Флорида проучва по какъв начин влияе на психоемоционалното състояние на човек продължителното му пребиваване в социалните мрежи. И се оказва, че хората, които прекарват там по четири часа на ден, два пъти повече страдат от депресивни разстройства и суицидни мисли в сравнение с тези, които губят по-малко часове за френд листите.

Провери отново себе си.

Колко често осъзнаваш, че си се задържала повече в интернет, отколкото си планирала?
Колко често захвърляш домашните задължения заради социалните мрежи?
Колко често оставяш на втори план мислите за живота си, заменяйки ги с мисли за това, което се случва в мрежата?
Колко често се опитваш да съкратиш времето, което да прекарваш в интернет?
Колко често си нервна и потисната, когато не си онлайн, усещане, което ще изчезне в момента, в който се включиш към wi-fi?

Цифров аутизъм

Спомни си някоя среща с приятели. Беше ли ти неловко заради това, че посредата на срещата ти се искаше да си провериш телефона? Или точно обратното – дразнеше ли се, когато човекът срещу теб те пренебрегваше, зяпайки в телефона си?

Случват се подобни неща. И те са доказателство, че близките ни хора вече не са толкова важни за нас, колкото социалните мрежи и подобните интернет услуги.

Това се нарича цифров аутизъм. Ето и неговите симптоми:

общуваш по-лесно в месинджър, отколкото на живо;
имаш желание постоянно да проверяваш социалните мрежи, дори когато до теб е семейството или приятелите;
по-лесно ти е изобщо да се откажеш от общуване, отколкото да се съобразяваш с нечий характер;
не си заинтересована от конкретни хора, защото разбираш, че можеш да ги замениш;
все едно ти е какво чувстват другите;
на практика ти през цялото време си в интернет;
реалният ти живот е беден на събития и емоции.

Ако това не е твоят случай, сме сигурни, че често се сблъскваш с хора, които говорят само за себе си, отнасят се към теб без интерес, не разбират и не искат да разберат мотивите за постъпките ти. Разбира се, това може да е признак на банална глупост, но ако този човек е относително млад и не се разделя с телефона си, то е възможно глупостта да се обяснява именно с цифровата зависимост.

Е, какво, ето още няколко важни въпроса от теста.

Колко често предпочиташ интернет пред реалното общуване с връстниците ти?
Колко често твоите приятели се притесняват по повод времето, което прекарваш в интернет?
Колко често влизаш в интернет, вместо да се видиш с приятели и познати?
Колко често се дразниш, ако нещо те откъсва от телефона?
Колко често избягваш отговора, когато те попитат какво толкова правиш в социалните мрежи?

За съжаление, особеност на всяка адикция е отсъствието на критично отношение към собственото ти състояние. Тоест, дори да е зависим, човек си мисли, че не е толкова трагично, колкото се струва на другите, и, ако се наложи, то той, разбира се, лесно ще се откаже от алкохола/цигарите/хазартните игри/телефона.

Но точно това е симптом на зависимостта. Ако този материал те е накарал поне да се замислиш, че проблемът съществува, ще се радваме.

Уви, последните събития, свързани с коронавируса и изолацията, създадоха допълнителни фактори за засилване на зависимостта от мобилните джаджи. Само времето ще покаже как ще се развият по-нататък събитията. Според нас пандемията извади на показ и без това наболелия проблем – всички ние прекарваме в интернет прекалено много време. Докато истинската радост е в живото, споделено общуване с реален човек тет-а-тет. И ако успеем в това цифрово време да запазим способността си за такова общуване, ще можем все още да бъдем щастливи. Което ти пожелаваме от все сърце!