|
||
Само психопатите не изпитват чувство за вина. Но какво се случва, когато то се появява не на място, или пък толкова често, че ти пречи да живееш нормално?
За коя черта от характера ти ти завиждат останалите зодии, виж в галерията по-долу:
►►► Бъди себе си! Без срам и угризения
Вината е неприятна емоция, но пък полезна. Тя възниква, когато си мислим, че сме навредили на друг човек. Без нея би било трудно да строим здрави отношения и изобщо да живеем в обществото: този, който не е способен на подобен вид съчувствие, се превръща в социално чудовище.
Но, както се казва, лекарството се различава от отровата единствено по дозата. Дори изначално необходимото чувство за вина понякога се превръща в отрова, която причинява страдание и ни кара да се презираме сами себе си. Как да се справиш с това? Нека отговорим на въпроса заедно.
„Чувството за вина е единствено семенцето, което пада върху подготвената почва – обяснява психологът Наталия Преслър. – Ако момичето го изпитва постоянно – с повод или без повод, означава, че безсъзнателно тя се счита за лоша и се съгласява, когато й потвърждават това.“ Такова дълбоко чувство може да възникне през детството, на възраст до три години, но най-често – до една година. Възможно е на нашата героиня да й липсва общуване с майка й: последната е била прекалено заета със собствените си проблеми или не е разбирала какво е необходимо на детето. Извън връзката с нея малкото човече се е чувствало захвърлено, ненужно и самотно, макар и разбира се, да не си е давало сметка за това. С времето това чувство се засилва и с него може да се справи специалист. До този момент можеш да се съхраниш, повтаряйки си: „Няма за какво да се обвинявам“.
Ако постоянно изпитваш чувство за вина, означава, че дълбоко в душата си считаш себе си за лоша.
Тревожни сигнали
► Страхуваш се да отказваш на хората и ако все пак го направиш, си мислиш, че си им причинила болка.
► Твоят мъж е длъжен да се досеща за желанията ти, защото ти се притесняваш да му ги кажеш направо.
► В съвместните дейности се опитваш да поемеш повече от другия човек, „за да не се преумори той“. Мислиш, че по този начин проявяваш грижа, но партньорът ти го счита за знак, че му нямаш доверие.
► Ненавиждаш каквито и да е конфликти и често излизаш от тях губеща, при това по собствено желание.
► Типичната мисъл след разговор с някого е: „Дали на го обидих с нещо. Всичко ли казах правилно?“
► Често завързваш близки отношения с тези, които имат нужда от помощ или от морална поддръжка. Ти, разбира се, не можеш да им откажеш.
►Всяка грешка, която допускаш, ти причинява такива страдания, че като нищо губиш интерес към заниманието като цяло.
Чувството за вина е неразделна част от личността, но зрелият човек умее да го преживява и да го пуска да си отиде.
Практики, които ще ти помогнат да пребориш чувството за вина
ПРАКТИКА на осъзнатостта
Следи мислите и чувствата си, но не ги разделяй на добри и на лоши. Това се превръща в навик, обещават авторите на книгата „Похвалете ме! Как да престанеш да зависиш от чуждото мнение“.
УЧИ СЕ да бъдеш милосърдна към себе си. Ти си единственият човек на планетата, който ще се съжали в трудна минута. Кажи си: „Чувствам се виновна, но имам право на тази емоция. Тя няма нищо общо с качествата ми“.
СФОРМИРАЙ си личен естетичен кодекс. Отговори си на въпросите: в какво вярвам, кои са ценностите ми, кое считам за правилно, как е редно да постъпя? В конфликтни ситуации взимай решения, опирайки се на получените постулати.
Изучи историята на семейството си и повтарящите се от поколения сценарии – и пусни миналото. Изясни си какво не ти е достигало и си признай, че не можеш да върнеш времето назад. Ти вече си голяма и си в състояние да си дадеш всичко, което ти е необходимо, и сама.
