от 
„Видя ли съобщението?“, „Защо не отговаря?“, „Защо вчера пишеше повече?“, „Това точка ли е, или просто е уморен?“... И така, без да усетиш, вече не усещаш човека, а анализираш телефона.
Не всяко забавяне е знак
Понякога човек не отговаря веднага, защото е зает, изморен, навън, на работа, с приятели или просто няма сили да бъде постоянно на линия. Това не винаги е студенина, игра или липса на интерес. Разбира се, ако някой изчезва с дни и се връща само когато му е удобно, това вече е друга история. Но има разлика между нормално темпо и емоционален хаос, който те кара да проверяваш екрана през три минути.
Истинският интерес не живее само в чата
Хубавото писане е приятно. Милите съобщения, вътрешните шеги и онова „как мина денят ти?“ могат да те стоплят много. Но ако всичко между вас съществува само в телефона, започваш да се влюбваш повече в комуникацията, отколкото в реалния човек. Любовта не е само „добро утро“ и „лека нощ“. Тя е и среща на живо, внимание, жест, спокойствие, желание да те види, а не просто да поддържа разговор, когато му е скучно.
Не превръщай „seen“ в диагноза
Най-уморителното нещо е да започнеш да тълкуваш всяка пауза като доказателство. Ако е писал кратко – проблем. Ако е писал дълго – сигурно преиграва. Ако е онлайн – защо не ти пише, ако не е онлайн – къде е?
Така флиртът спира да бъде лек и се превръща в малко разследване, в което ти си едновременно детектив, психолог и човек, който спешно има нужда да си остави телефона в другата стая.
Спокойствието също е химия
Понякога най-хубавият знак не е това, че някой ти пише постоянно, а че не те кара да се чувстваш несигурна през цялото време.
Не е нужно да има съобщение на всеки час, за да има интерес. Не е нужно разговорът да не спира, за да има близост. Не е нужно да доказвате нещо чрез честотата на чата, ако на живо има топлина, внимание и желание. Любовта без постоянно писане не означава дистанция. Означава, че между две съобщения все още има доверие.
