Навиците ти, които дразнят околните

„Според мен...“

Прекъсването на събеседника в разговор те прави досадна и неуважителна. Независимо колко си добронамерена в това, което искаш да кажеш, прекъсвайки другия човек, оставяш лошо впечатление. Посланието, което предаваш, е: „моето мнение е по-важно от твоето“, дори да не го мислиш.
Психолозите определят два вида прекъсване – конкурентно прекъсване, което цели да смени темата (например, ако точно в момента се сещаш много по-добра история, която няма връзка с разговора досега) или допълващо прекъсване, с което добавяш нова информация или аргумент към досегашния разговор.

Как да се промениш

Вместо да се отдадеш на желанието да допринесеш в темата, наблегни на това да бъдеш слушател. Друг съвет на психолозите е да изчакаш поне 3 секунди за отговор, за да се увериш, че събеседникът ти е завършил мисълта си. А ако се притесняваш, че ще забравиш важно уточнение, не е лоша идея и да си запишеш в процес на разговора, вместо да го кажеш веднага. И не на последно място – слушай със затворена уста. Когато искаме да се намесим в разговор, показваме с езика на тялото си, че искаме да кажем нещо, отваряйки уста. Така, че можеш да упражняваш търпението си в изслушването, като просто обръщаш внимание на себе си да слушаш със затворена уста.

„Извинявай, извинявай, извинявай“

Когато извинението е искрено, то има сила да реши конфликт, да заздрави връзка, да олекоти неудобна ситуация или да покаже, че си достатъчно уверена да поемеш отговорност за действията или думите си. Обаче понякога извинението се превръща в начин да се запълни с думи неловка ситуация в ежедневното общуване, така че, когато поемаш ненужно отговорност във всяка неудобна ситуация, рискуваш и отсрещният човек да потърси вината за нея у теб. Затова е важно да помислиш дали наистина има за какво да съжаляваш в ситуация, преди да кажеш „извинявай”.

Как да се промениш

С многото неспирни „извинявай“ изглеждаш неуверена; човек, който лесно може да бъде пренебрегнат както на работното място, така и в личния живот. „С извинението си, ние известяваме отсрещния човек, че сме примирени и следователно – вече не сме заплаха за него”, обяснява психотерапевтката Бевърли Енгел, която разглежда темата за извинението във книгата си The Power of Apology.

Когато в офиса се извиняваш и за най-дребните неща, твоите колеги може да загубят уважение към теб и да се възползват от това, което възприемат като твоя слабост. Същото важи и за личния живот – прекалено честото извиняване изпраща послание, че имаш ниска себеоценка. „Този навик може да даде увереност на определен тип хора да се държат зле с теб и дори да злоупотребяват с това”, допълва психотерапевтката.

„Пипни ме тук и тук...“

Докосването между приятели е демонстрация на близост, но когато някой с когото току-що си се запознала те прегръща или хваща под ръка, усещаш, че нарушава личното ти пространство и попрекалява с близостта. Хората са чувствителни към това и така се създава повече негативна емоция, отколкото ускорява процеса на сближаване. Според теорията за близостта на антрополога Едуард Хол, съществуват 4 кръга на личното пространство около всеки от нас – най-широкият е публичният (от приблизително 8 метра), следва социалният от приблизително метър, личното пространство около всеки от нас е половин метър, а по-близо от това разстояние е интимното пространство. В зависимост от това колко близък възприемаш човек, го допускаш на съответното разстояние до себе си и ако не спазваш правилната дистанция в съотвествие с близостта ти с хората, може да те възприемат като натрапница. С още по-прости думи – хубаво е да си емоционална към околните, но прекалената физическа близост може да изпрати грешни сигнали или просто да остави неприятно усешане към теб.

►►►11 начина да бъдеш харесвана

Как да се промениш

И как да определиш физическата близост, която е приемлива с даден човек? Обърни внимание дали твоята непринудена близост кара околните да се чувстват некомфортно. Просто наблюдавай езика на тялото и ако събеседникът ти е със скръстени ръце към теб, може би няма да е много подходящо да го ръгнеш весело или се хвърлиш да целуваш.

„А пък аз...“

Забелязала ли си, че има хора, чието всяко изречение започва с „А аз...”? Хората, които говорят основно за себе си или имат прекалено голямо его, или страдат от липса на внимание и несигурност. В който и да е от двата случая, непрекъснатото говорене и изтъкване на себе си също е вреден социален навик. Затова обърни внимание на това до каква степен говориш на околните за себе си, собствените си преживявания, драми, постижения и тъй нататък. „Имам приятелка, която независимо какво й кажеш, тя ще ти отговори как са нещата при нея. Един път имах лека спортна травма, а тя вместо да ми каже, че всичко ще е наред и ще се оправя, ми обясни как на нея й се случила два пъти по-сериозна травма, което в този момент изобщо не ми помага или ме интересува. Всъщност, непрекъснатите препратки към нейни истории ме облъскват изобщо да си говоря с нея”, разказва своя опит Мина (24).

Как да се промениш

Желанието да споделиш нещо лично може да остави у околните впечатление, че си незаинтересована от техните истории и по-лошо – че имаш его с размера на НДК. Можеш да избегнеш този вреден социален навик като просто като покажеш интерес към събеседника си и питаш въпроси в процеса на разговора. Това не означава никога да не казваш нищо лично, просто контролирай егото си и ако е необходимо, се запитай дали наистина е важно в този момент да споделиш нещо за себе си. Да изслушаш много често е по-важно от това да говориш за собствения си опит.

►►►20 неща, които те правят по-силна

„Какво каза?“

Не винаги сме на пълни обороти, когато сме с приятелки. Понякога преговаряме едни и същи теми, възможно е да те загубят напълно за слушател – уморена си, имаш си твои проблеми – имаш извинение за момента, но внимавай липсата на концентрация да не навреди на връзките ти с околните хора, защото те ще го забележат и ще се обидят. „Имам няколко такива приятелки – разказват ми истории по сто пъти, защото са забравили, че са ги разказали вече или просто виждам в един момент как губя вниманието им. Досадно е, налага се да повтарям непрекъснато и по-лошото – губя желание да споделям и да си говоря с тях”, разказва Гергана (26).

Как да се промениш

Тренирай се. Експертите съветват да определиш нещо, което е интересно за теб в историята на събеседника ти и така ще се превърнеш в по-добър слушател и със сигурност няма да изглеждаш все едно си на автопилот.

„Ъъъ...такова...нали...имам предвид, батка“

Думите-паразитки нищо не казват. Целта на тези думи е да удължат момент, в който да се прехвърлиш от една мисъл в друга и вършат работа от време на време, стига да не се превърнат в неразделна част от речта ти. Използването на такива думички-пълнеж може да остави впечатление, че си несигурна в това, което казваш или издават нервност и притиснение. Според експертката Джейн Латц, президент на Corporate Speech Solutions, можеш сама да провериш до каква степен използваш паразитни думички с простия тест „2 думи на 2 минути” – ако използваш „ъъъ” или „в смисъл” повече от 2 пъти в рамките на това време, значи си придобила този досаден социален навик. Причината да изпитваш необходимост да включиш ненужните думи в речта си вероятно е, че говориш по-бързо, отколкото мисълта ти тече.

Как да се промениш

Малкият трик да се пребориш с думи-паразитки е да забавиш с една степен скоростта си на говорене и да правиш стратегически паузи. Според експерти, един от начините да се справиш с паразитни думи в речта си е да отделяш време да говориш пред огледалото. Добрите оратори говорят с определен умерен ритъм, затова поемаш дъх и казваш мисълта си спокойно, така ще имаш възможност да избегнеш съзнателно досадното ъм-кане или други думи-паразитки. Можеш и да се запишеш на телефона си – и без това рядко ползваш тази негова функционалност.

„!@#!“

Когато си в колата и някой най-нагло те засече, си заслужава словестната тирада за останалите членове на семейството му. Но... когато си в кола пълна с други хора или на опашка, или в офиса – всъщност където и да е, прекаленото количество псуване оставя лошо впечатление за теб. Независимо колко си права и темпераментна, псувните могат да те превърнат от готина жена в неосъществен футболист. Причината за използването на пиперливи определения обикновено е гняв, затова и да определиш в какви моменти ти се изплъзват псувни е важно, за да откажеш вредния навик.

Как да се промениш

Психолозите съветват, при прилив на гняв да смениш веднага позицията на тялото си или да погледнеш към светлина (лампа или прозорец, например). Промяната на положението на тялото прекъсва концентрацията ти върху причината за твоя гняв, а светлината предизвиква положителна емоция, поради несъзнателната асоциация със слънчевата светлина. Както при преодоляването на всеки друг вреден навик, за прогреса е важно да се поощряваш при успех, затова, когато пропуснеш да псуваш следващия път, когато някой те блъсне или предреди на опашка, заслужено можеш да се поздравиш.

►►►50 неща, които ще улеснят живота ти

„Ало, ало“

Мобилните телефони са се превърнали в идеалното извинение да не влизаш в контакт с околните. Ако например пишеш sms или говориш, е по-малко вероятно да опитат да влязат в контакт с теб в автобуса или в претъпкан асансьор. Но в същото време, когато не изпускаш телефона си от ръка, говориш дълго или се наслаждаваш на безплатен безжичен интернет в компания на други хора, освен че създаваш същото впечатление за нежелание за комуникация, можеш да ги оставиш и с усещане, че си губят времето в твоята компания. И дразниш. Използването на мобилния телефон в киното или служебна среща е неприемливо, но когато си с приятели, може да не се усетиш, че преместваш фокуса на вниманието си от една комуникация в друга.

Как да се промениш

Просто си наложи да не приемаш разговори, докато си с други хора, прецени до каква степен е важен разговорът по телефона и ако се наложи да отговориш – бъди кратка. А по отношение на социалните мрежи, ще бъда кратка – когато видя във Facebook, че Мими и Ели са в еди-кое си заведение, веднага разбирам, че сигурно е скучно. Изпитваме необходимост непрекъснато да знаем какво се случва с всички, но истината е, че не е необходимо да сме онлайн 24 часа в денонощието. Знам, че е лесно да се каже и може би ще ми е по-трудно да спра телефона, отколкото цигарите, но си струва да се жертва малкото моментно удоволствие на този вреден социален навик, за да запазиш качеството на общуването с околните на живо.

Добрите навици

Лошите навици се отказват, а добрите се придобиват. Ето няколко навика, които ще направят общуването ти с околните по-леко и приятно:

Запомни детайлите

Когато специално обърнеш внимание да запомниш детайли, показваш интерес към историята на събеседника ти и се превръщаш в добър слушател.

Не е задължително винаги да си права

Всички обичаме да сме прави, но понякога можеш да запазиш правотата за себе си в името на добрата комуникация. Доста често приятелката, която ти споделя история, не иска да чуе точно как ти би направила нещата по-добре, а просто да разкаже.

Задавай въпроси

Те показват, че си концентрирана върху темата, а и с тях можеш да помогнеш повече, отколкото ако казваш какво ти се е случило на теб или ако критикуваш.

Говори, когато имашкакво да кажеш

Бърборенето оставя околните с впечатление, че нямаш нищо особено важно да кажеш. Ако се усещаш, че бърбориш прекалено много, просто се упражнявай да мълчиш и да се включваш, когато наистина имаш какво да кажеш.

Усмихвай се

Усмивката предразполага другите. Дори по телефона, когато говориш усмихната, от другата страна на линията усещат позитивната ти нагласа.