Да предразположиш всички на земята, за съжаление, е невъзможно, освен ако не си Дженифър Анистън или стара, богата роднина, която си дарява всичко и заминава за околосветско пътешествие. Работата е там, че ти, без да предполагаш, можеш да предизвикаш в някого антипатия, само заради това, че приличаш външно на злобната му бивша шефка или на госпожата в детската градина, която го е карала да си дояжда десерта. Гадният вкус на кремчето десерт се забравя, но неприязънта към къдравите брюнетки си остава завинаги.
Има обаче и универсални начини, за да се харесваш на хората – наред с това да си доброжелателна, с широка усмивка и понякога досадното – да си мила с всички. Любимка на всички можеш да станеш, дори да си убеден интроверт.
Златната среда
Всеки човек си има собствени представи за добро и зло, хубаво и лошо. Това, което за някого е предразполагаща искреност, за друг е нарушаване на личното пространство и разголване на душата. Някой може да се смее на шегата „каквото си посял, това ще жънеш“, но друг може да я сметне за грубост. Проявата на ярка индивидуалност си е риск.
Може веднага да предразположиш човека към теб, но може и да го отблъснеш. Ако не ти се рискува, а и не претендираш за титла Повелителка на душите, по-добре да се държиш дружелюбно, да се шегуваш на неутрални теми и да се ориентираш по реакциите на събеседника. Противоречивите теми (политика, религия, спорт) могат да доведат до неочаквани последствия, като например да изгубиш всякакво желание да се харесаш на събеседника.
Свързва ни омразата
Опитай да поговориш с човека не за това, което обича, а за това, което не може да понася, защото така емоциите изпъкват повече. Експериментите са доказали, че общите врагове, помагат да се заздравяват връзките по-силно, отколкото общите приятели. По-добре е обаче да не се използва критика към конкретни хора за закрепване на връзките – за да не излезеш интригантка. По-безопасно е заедно да се ядосвате на времето, затворените граници и калориите, които ни дебнат навсякъде.
Ето какво излиза
Може безкрайно да се гледа към огъня, водата и човека, който прави онова, което обича и умее. В това число и заради това, че той изглежда свободен, разкрепостен и…със стил.
Разбира се, чувство за хумор и свирене с китара е по-лесно да се покажат, отколкото умение да плуваш бързо, но ако имаш възможност да се проявиш, не я изпускай.
А ти какво мислиш?
Всеки събеседник ще се радва, ако му се обърне внимание. Важно е това да изглежда естествено и искрено, а не все едно декламираш заучени въпроси и си поглеждаш пищова от Карнеги. Питай за неща, които са ти малко познати и наистина те интересуват. Всъщност обръщането по име, както повелява същият Карнеги, наистина върши работа. Има обаче нюанс: важно е да се помни как точно се е представил човекът при запознанството. Защото, ако заменим, Люба с Бубе, Боряна с Биба, вместо симпатия, можем да предизвикаме дявола.
Сила в слабостта
Американският психолог Елиът Арънсън провежда експеримент. Той моли студентите си да изгледат викторина, в която участвиците отговарят на въпроси. Един от тях се държи безупречно, а друг се полива с кафе. И именно вторият става любимец на публиката. Колкото и да е странно, сладки недостатъци и слабости се котират по-високо, отколкото хладното съвършенство. И тук, като във всичко, не трябва да се прекалява и да изглеждаш нелепо. Фрази от сорта на „Ох, много съм дебела“, „В нас е страшна бъркотия и в салатата няма настъргана ябълка“ предизвикват преди всичко неудобство.
Самото обаяние
Има хора, които се харесват, защото са харесвани, понякога въпреки всичко. Характерът им е кофти, обличат се като луди, шегите им са дебелашки, но пак са душата на компанията. От гледна точка на психологията, харизмата е дар да привличаш и очароваш голямо количество хора, представяйки се с личните и поведенческите си навици. Благодарение на нея човек може да влияе на другите по необясним начин. Уж се събирате за ресторант и свински ребра, а се оказвате в сладкарница с веган продукти. Харизматичните личности са с висока самооценка, а хората са склонни да се водят по тези, които за разлика от тях са победили страховете си и знаят как да действат в критична ситуация. Има голяма вероятност способността ни да разпознаваме харизмата да ни е заложена генетично.
Възможно е точно така нашите предци да са си избирали вождовете, които да ги водят, и така да са оцелявали. Известните артисти, политици, духовни лидери са винаги такива хора със силна харизма. За съжаление, в тях почти винаги има признаци на нарцистично разстройство или антисоциално такова. В списъците на тези хора попадат не само майка Тереза и Фреди Меркюри, но също и Хитлер, и Сталин. Да станеш изведнъж харизматичен, е невъзможно, това е вродено качество. Но някои качества, като самоувереност, умение да говориш пред аудитория – е напълно възможно да развиеш и в зряла възраст.
Не мога да понасям
Мизофонията или нетърпимостта към определени звуци е доста често срещано явление, от което страдат от 6 до 20% от населението**. Заради определени специфики на работата на мозъка, наистина има хора, които не понасят сърбането на чай, покашлянето или звучното хрупане. И няма усмивка, която да може да спаси това положение.
Пишеш напразно
Голяма част от общуването в наши дни става в месинджърите. „Химията на буквите“ може да възникне по много причини, но ето че непоносимостта – по едни определени. Има множество анкети, които посочват дразнителите, като се започне от неграмотното писане, използването на много емоджита, съкращенията, писането рано сутрин или късно вечер, както и ненужното звънене, особено през уикенда, и то по работа: „Дали получихте поканата ни?“. И се стигне до изнервянето от неполучаване дълго време на отговор на съобщение или изпращане на гласово такова без предупреждение.
