Момичетата, които живеят в Мрежата

Любимият ми въпрос. Все едно можем да заклеймим или одобрим еволюцията и движението напред. Това, че на мозъка му се налага да се приучава към нови измерения, е добре. Всеки процес, който предизвиква това обучение, е от полза. А и общуването в мрежите, особено в Tinder, развива въображението – доколкото не виждаме лицето на събеседника, не го чуваме и не можем да помиришем, следователно, създаваме си в главата въображаем образ. Допълнително се налага да четем и пишем много, ясно да си формулираме мислите, да осмисляме написаното, което значи, че формираме комуникативни навици. Харесва ми да си мисля, че точно тези навици ни правят адекватни в съвременния свят.

За да се хареса нечий пост във Facebook или да напишеш „здрасти“ в Instagram, а дори да си изпратиш голя снимка, не е нужна кой знае каква смелост. Да се доближиш физически до непознат човек, е далеч по-сложно. Благодарение на Мрежата първата стъпка е възможна за всеки и в най-лошия случай няма да ти отговорят. Но след първата елементарна крачка се налага да правиш следващите, които са доста по-трудни. Трябва някак да задържиш интереса на събеседника и да предизвикаш любопитството му, без напълно да се разкриваш, за да не скъсаш тънката, невидима нишка, която ви свързва. Това е фино изкуство, още повече, че да се съсредоточиш в мрежата, е трудно (който има редовно срещи в Zoom, знае. Принудени сме да си съперничим за чуждото внимание, както в Instagram, така и при онлайн пазаруването. Навикът да се поддържа разговор трябва да се тренира – на мъжете това не им се получава толкова добре, колкото на жените, но рано или късно всички ще влезем в рая. Няма къде да ходим.

Ние безгрижно се носим към пътя на все по-голяма показност. Изкушаваме се да демонстрираме в мрежата новите ни отношения, първите стъпки на децата или нашите успехи. И ние като деца се втурваме да си покажем новата играчка, за да се пукнат от завист всички в детската градина. Стана модерно да се споменава партньора в постовете, да си пишем един на друг публично поздравления за годишнината, да преживяваме любовта си онлайн, понякога на границата на ексхибиционизма, разказвайки с детайли за нашите срещи или скандали, за да знаят всички „какъв нещастник е той“. След седмица „нещастникът“ се оказва „моята сродна душа, който ме разбира най-добре“ и светът замира в очакване на следващия епизод. Мъж и жена, заедно или отделно, сега обявяват в Мрежата за развода си. А после, според деликатността си, съобщават и за причините.

Ако няма с кого да си споделяме сложните чувства (често наистина няма, близките или ни обвиняват, или не умеят да ни подкрепят, или сами те имат нужда от подкрепа), социалните мрежи се оказват спасителен вариант.

Но, излагайки всичко пред публика, рискуваме. Може да не получим съчувствие, а и да се изложим публично. Защото светът на социалните мрежи в известен смисъл е първобитен. Шефът ни или бизнес партньорът, клиентът, треньорът на детето ни, нашите подчинени или бъдещи любовници съдят за нас доста повърхностно и невярно – на база на това, което сме написали публично.

Защо живеем на показ? Разказвайки на другите за себе си, осмисляме собствените си постижения. Създавайки ореол от великите си победи, градим „мит за себе си“ – и ако е прозвучал убедително, се чувстваме по-добре. Дори когато е видно, че ореолът ни не е много плътен. И в същото време желанието ни да бъдем забелязани е толкова силно, че дори обикновени хора са готови „пред света“ да изживеят живота си.

В света на социалните мрежи е много трудно да се приключат отношения. Никой не изчезва, всички остават в орбитата: бивши мъже и жени, стари любовници, бивши съпрузи на приятелки. Нашата психика не може да смести безкрайното количество персонажи (съществува така нареченото число на Дънбар, което показва колко сме ограничени в поддържане на контакти) и с нежелание се отървава от тези, които са били „свои“. Много хора след развод дълго време надничат в социалните мрежи на бившия си партньор, болезнено сравнявайки го с настоящия, и се чудят достатъчно зле ли е? А изглежда лесно, да го блокираш и да забравиш. Обаче да изтриеш някого от паметта си, е доста по-сложно от това да го зарежеш. И от време на време отваряме профила на бившия, на новата му и се изнервяме, когато видим тя как се хвали с получен от него букет цветя. А на мен той, смотанякът, не ми правеше такива изненади! Те са на пътешествие, а преди едвам го замъкваше до вилата! Бившите не стават бивши: остават някъде наоколо, като някакви братя и се сестри, с които не общуваме.

Лесно е да се ревнува в социалните мрежи. „Защо ѝ коментира със сърчице под снимката? Аха, и тя под твоята“. Спомням си сега, че винаги лайквам снимките на бившия счетоводител на мъжа ми (ама наистина страхотни снимки). Надявам се никой да не му върти по този повод скандали. От друга страна, феноменът ревност, свързан с това кой кого погледнал, се е появил доста години преди да се появят социалните мрежи. А не е ли лайкването като фиксирания поглед? Може погледът да е оценявал не личността, а продукта – красивия кадър, текста или маратонките на модела. Но ревността изгаря здравия разум от корена: да знае да не го прави! Да си лайква нещо друго!

Социалните мрежи и месинджърите ни дадоха и море от възможности за драми. Оправданията и обясненията на успокояват, даже обратното. Карат ни да искаме още и още опровержения, нови и нови доказателства за това, че „нашето“ си е в безопасност и нивото на нажежаване на страстите се повишава. Превръща се от „Защо тя ми лайква снимката“ до „Защо не ми лайкна последната снимка, да не би да ми се подиграва зад гърба!?!). В повечето случаи обектът на ревност просто побягва. Единственият полезен съвет е да се контролира по-малко, а не повече, изкуствено да се ограничи интересът към живота на половинката в социалните мрежи. Но пътят е труден, Избягалият човек не изчезва напълно. Остава видим отдалече. И пак се връщаме в света, в който, както казваше моя приятелка, се налага да поддържаме терасата чиста, че не се знае кой ще погледне към нея.

Няма да се изненадам, ако следващата стъпка е отваряне на университет за сватосване. Липсват тези услуги по мнение на мнозина.