Напрежението да изглеждаме по определен начин е достатъчно голямо в днешния свят, че само като се сетим какво им е на моделите свят ни се завива.
Но бившия супермодел, Лиза Голдън-Боджуани публикува вдъхновяваща снимка, която показва как се променя женското тяло, след като спре да се бори с нереалистичните представи на модната индустрия.
Колажът „преди и сега“ е публикуван в Инстаграм, като лявата снимка показва Лиза в началото на кариерата й, а дясната – тялото й, както изглежда в момента.
Лиза е в модната индустрия от 17-годишна и разказва, че дневното й меню се е състояло от 500 ккал дневно. Всичко се променя, когато тя припада в нюйоркския си апартамент една вечер, приготвяйки едно от нискокалоричните си ястия. („20 варени на пара шушулки зелен боб адамаме“, спомня си тя.)
►►► Виж тук 7 неща, които трябва да знаеш за отслабването
Тогава тя решава да спре с гладния режим, който си е наложила, за да може да дефилира на Модните седмици по света. Спомня си, че организмът й копнеел за всякакви видове храни, което довело до многократни преяждания. Само за няколко седмици тя увеличила размера на бедрата си с 3 см, което накарало критиците на Седмицата на модата в Милано да я нарекат дебела.
След това идва ред на Седмицата на модата в Париж, където Лиза открива за невъзможно да устои на кроасаните с шоколад. Тя осъзнава, че все по-малко й пука за кариерата на модел и тя се отказва.
През 2014 година се завръща отново, но вместо гладна диета от 500 ккал дневно, тя решава да хапва повече, компенсирайки с тренировки. Така, с увеличаване на калориите до 700-1200 (което не е особено много за трениращ човек), тя достига „най-добрата форма“ в живота си, както сама казва. Имала плочки на корема и изглеждала стегната и слаба, но пак не била достатъчно фина, за ад дефилира за марки от ранга на Victoria's Secret.
Същата година Лиза заминава на екскурзия до Индия, където среща бъдещия си съпруг. Мести се да живее при него миналата година и спира да се бори срещу природата.
„Беше ми трудно отново да отслабна и един ден просто си помислих... защо се боря с тялото си? Защо просто не действам в хармония с него? Да спра да му налагам моя план и да се вслушам в организма си. Това и направих. Бавно, бавно започнах да се превръщам в моето естествено „аз“, не моето насилено „аз“.
