от Участвала в българския реалити формат „Игри на волята“ и сериала „Майките“, както и световноизвестната продукция „Белият лотос“, Мирела Илиева бързо успя да си спечели място както в сърцата на зрителите, така и на професионалната сцена. Тук тя ни допуска до един по-личен свят, споделяйки за връзката си с актьора Юлиан Костов, за страстта си към изкуството и как е направила първите си стъпки в актьорската професия.
Снимки: Иван Христозов, личен архив
Разкажи ни малко за себе си! Каква си била като дете? Къде си израснала?
Родена съм и съм израснала във Варна. Имах най-хубавото детство, което мога да си представя, благодарение на семейството ми, най-вече на баща ми. Той винаги се е грижил за това аз и сестра ми да имаме пълноценно детство, да израстнем щастливо, играейки на плажа, карайки колелета, спортувайки… всичко, от което има нужда всяко дете!
Била съм доста палаво, непослушно и своенравно дете. Лелките от кварталната детска градина, която посещавах като малка, все още ме помнят и казват, че такъв случай като мен не са имали никога в кариерата си! Просто бях свръхенергична, каквато продължавам да бъда и сега! Винаги съм обичала да съм в центъра на всичко, което се случва — още от малка, като видя камера или сцена, започвам да пея, да танцувам, да играя, или да забавлявам всички около себе си с всякакъв вид изкуство, било то музика, пеене, танци или актьорска игра.
Имаше ли някой, който ти даде първоначален тласък към актьорството, или това беше твой собствен избор?
Абсолютно всички са ми казвали, че някак си са усещали тази енергия в мен още от много малка. Баща ми често снимаше с камера и аз, виждайки я, веднага съм я дърпала към себе и си!
Много често имахме и гости и всеки път аз, сестра ми и братовчедка ми правехме огромни спектакли — измисляхме хореографии, костюми, каквото ни дойдеше на ум. Цялостната идея за актьорска игра, пеене, преобличане и танци ме привличаше.
Знам, че се занимаваш и с танци – кога започна да танцуваш? Каква роля играят танците в живота ти?
Те са основна роля в моя живот. От ранна детска възраст печеля купи и медали от състезания, както в България, така и в чужбина. Най-големият ми успех е трето място на световно състезание, което спечелихме с още две момичета. Беше огромен успех за нас, за клуба, за България и за мен като танцьор.
Вече две години подред преподавам на международен интензив в София, но вече не ходя по участия като танцьор. Практикувам го по-скоро като хоби, което ме поддържа жива.
Как обичаш да прекарваш свободното си време извън работните ти ангажименти?
Забравила съм отдавна значението на тези думи. Може да се каже, че съм работохолик и човекът до мен е абсолютно същият — просто сме обсебени от това, което правим, в най-добрия смисъл на думата. Много го обичаме и горим в това.
През малкото свободно време, което имам, продължавам да творя и правя музика. Когато съм в София и не пътувам, ходя на уроци по пеене, на логопед и на актьорско майсторство. Актьорството е нещо, което правим с Юли и вкъщи — той ми е като учител. Просто гледам постоянно да надграждам, защото и като публична личност в България трябва постоянно да се усъвършенствам.
Какъв е твоят идеален начин за релаксация след натоварен ден?
След много, много тежък ден намирам за най-добре да остана вкъщи и да прекарам време с Юли. Просто нямам енергия за нищо друго. Не съм от хората, които излизат всеки уикенд. Обичам и да събирам приятели вкъщи, това с Юли го правим редовно.
Когато бях малка, с баща ми постоянно обикаляхме планини, спахме по палатки и често сме били сред природата или на село. Може би затова, когато се пренатоваря, имам нужда да отида някъде в природата за малко, било то на планина, или ако е лято, естествено, на морето. За мен това също е начин да разпусна и да се свържа с природата отново.
Коя е най-запомнящата се дестинация, до която си пътувала, и защо? Какво те впечатли най-много?
Често ми задават този въпрос и отговорът ми е Тайланд, защото това е първата по-далечна дестинация, на която отидох. Идвам от не толкова заможно семейство и е имало периоди, в които ни е било трудно. Въпреки това аз от малка съм повтаряла, че ще посетя някоя екзотична дестинация и силно съм вярвала, че ще се случи.
Но това, което прави пътуването ми до Тайланд още по-специално, е, че споделих момента с Юли. Първо избраха него за участие в грандиозната продукция на “Белият лотос”, а после и аз получих предложение за малка роля в него. Всичко това се случи именно в Тайланд. Аз много вярвам в закона на привличането и манифестациите. Когато започнахме връзката си с Юли, аз често му говорех за Тайланд и му казах, че трябва да отидем там задължително. Нямаше как по-добре да се подредят нещата. Било е писано.
Прекарахме в Тайланд общо месец и половина и за мен това е същинският рай на земята. Хората са невероятни — по-сърдечни и добри хора никъде по света не съм срещала. Храната там също ми е любима и разбира се, за мен това е най-красивото място на света — плажове, джунгли… има всичко.
Второто ми много любимо място е Лос Анджелис, защото под някаква форма аз живея американската мечта. Отидох там за първи път за премиерата на “Белият лотос” и се почувствах, че в някакъв предишен живот съм живяла там. Много добре се чувствах, много спокойна, сякаш познавах това място. Имах чувство, че някакси ще се върна съвсем скоро. И то се случи.
Сподели ни една дестинация, която би искала да посетиш в бъдеще. Защо би отишла точно там?
Много искам да отида в Египет. Имам спомен, че когато бях малка, баща ми говореше с майка ми и й сподели, че много иска да отиде там. Този спомен все още седи в главата ми и оттогава много искам да заведа татко в Египет!
Бих искала да посетя и Япония, защото Азия е един тотално различен свят. Юли е бил там за месец и ми е разказвал колко е невероятно. Аз обичам Азия, така че съм убедена, че ще ми хареса много.
Как се запознахте с Юлиан? Каква беше първата ти мисъл/реакция на първата ви среща? И как се развиха вашите отношения с времето?
С него се познаваме от 7 години. Когато бях на 19, исках да кандидатствам в НАТФИЗ и ходих на уроци, подготвях си материалите, но наистина имах много работа и не знаех как да ми се получат нещата. Чудех се какво да правя и се сетих за Юлиан, когото още тогава смятах за много добър актьор, защото беше успял да пробие в чужбина, където конкуренцията е още по-голяма. За него тогава съм била още дете, защото имаме 11 години разлика във възрастта. Споделял ми е, че ме е виждал във Варна и винаги ме е смятал за красиво момиче. Писах му в инстаграм и го питах дали би имал нещо против да се чуем, за да ми помогне с някой съвет за живота. Той като цяло много ме поуспокои.
„Юлиан се появи като някакъв ангел в живота ми и ме спаси в труден за мен момент“
Едно лято, преди около две-три години, преминавах през тежък момент — след загуба на близък човек се чувствах много объркана. Точно тогава Юлиан се появи като някакъв ангел в живота ми и ме спаси. Засякохме се в бар в Созопол и нещата се завъртяха.
Никога не съм очаквала, че нещо между нас ще се случи, но това беше като гръмотевица! Още на следващия ден осъзнах, че съм лудо влюбена в него и го почувствах изключително близък, както и той мен. Оттам нататък всичко се разви бързо и той успя да ме успокои и да нареди парчетата от пъзела, които така хаотично се бяха разхвърляли в главата ми. Явно съм имала нужда от него — за мен той не е случаен човек, усещам го като сродната си душа!
Опиши Юлиан с една дума. Кое негово качество те вдъхновява най-много?
Добротата му. Колкото и клиширано да звучи, той е най-добрият човек, когото познавам. Благодарна съм, че животът ме срещна именно с него. Възхищавам се на добрината му, на това как винаги се грижи за близките си и прави всичко с искрени и чисти намерения.
Той е много вдъхновяващ човек — всички го гледат със зяпнала уста всеки път, когато говори. Като едно слънце е, което изпълва хората около себе си с енергия.
И двамата сте част от сериала „Белият Лотос“. Как се чувствате, когато сте заедно на снимачната площадка? Това, че сте двойка – повече помага, или повече пречи?
На мен със сигурност много ми помага. Юлиан е от години в тези среди и знам, че ако попадна в ситуация, в която не знам какво да направя, той винаги ще намери решение. Споделял ми е, че също се чувства добре да е в присъствието на близък човек, докато играе. Оценява постоянната подкрепа, която му давам, и се радва, когато ме види развълнувана и щастлива в бекстайджа.
Има ли нещо, което си научила от него (в личен и професионален план)? Какво е научил той от теб?
Той ме научи да си вярвам и да си поставям по-високи цели. Често ми повтаря, че ние, българите, сме талантлив народ, че не трябва да си поставяме граници и че можем да постигнем много, просто ни липсват вяра и увереност. Взискателен партньор е — иска да ми помага и ме мотивира да се справям по-добре в това, което правя.
От мен той научи да е малко “над нещата”. Перфекционист е и иска всичко да е под негов контрол, което според мен много го тормози. Аз го научих да си казва “хайде де, голяма работа!” Бих казала, че му показах как да се поотпуска повече — не само професионално, но и в отношенията си с хората. Двамата хем много си приличаме, хем много се допълваме и някак си успяваме да се балансираме един друг.
„Българите сме талантлив народ, не трябва да си поставяме граници. Можем да постигнем много“
Разкажи ми за атмосферата на снимачната площадка на “Белият лотос”? Сподели ни любими твои моменти.
Чувството да работиш за такава невероятна и световноизвестна продукция е наистина неописуемо! На терен екипът се състои от стотици хора, но всичко е перфектно организирано и уредено. Докато снимахме сериала, живяхме в невероятни условия — пътувахме бизнес класа до Тайланд и отседнахме във Four Seasons хотел. Имаше партита, вечерии и много се забавлявах — липсва ми това преживяване!
Какво беше усещането да работиш за световноизвестна продукция и да си сред тези талантливи актьори?
Изключително впечатлена съм от това как хората на снимачната площадка — и актьорите, и екипът, и продуцентът, и режисьорът — са толкова мили и земни. Нямаше човек, който да не ми запомни името веднага, коя съм и с какво се занимавам. До ден днешен много от актьорите ми пишат, коментират ми под постове в социалните медии, говорим си от време на време. Останахме приятели.
Имах щастието да работя с Майк Уайт – гений според мен— който с невероятна лекота насърчаваше актьорите да импровизират, което правеше сцените в “Белият лотос” още по-автентични. Освен това той е не само професионалист, но е и супер забавен на терен.
Участваш е в сериала „Майките“. Как се впусна в това приключение?
С продуцента Александър Христов сме работили по телевизионни реклами заедно. Той ми се обади, предлагайки ми роля в сериала. Пищейки от радост, приех на секундата! Винаги съм искала да играя на родния си език в България!
Какви са твоите планове за бъдещето в актьорската професия ( и не само) – има ли нещо, което мечтаеш да постигнеш? Има ли проекти, върху които работиш и можеш ли да ни споделиш нещо за тях?
Едно от нещата, които бихме се радвали с Юли да споделим, е, че снимахме късометражен филм, в който играя главна роля на младата версия на възрастната актриса, която страда от деменция. Филмът е тежък, но показва реалността на хората, които страдат от това заболяване.
В професионален план планирам да направя смела крачка напред (за която не мога да издам много) и имам готова песен, за която ще снимам клип! На този етап мога само това да споделя. Имам доста неща, които са ми в главата, но както Юли ме е учил: “Щастието обича тишината.” Преди да се случило гледам да не споделям, но когато се случи, съм готова да разкажа за него!
