Съвсем наскоро Мили Боби Браун навърши 21 години. Тя е от онези актриси, които буквално пораснаха пред очите на публиката, ставайки дете актьор с ролята си на „11“ в култовия вече сериал „Stranger Things“.
Едва на 19 тя се сгоди за Джейк Бонджоуви – син на Джон Бонджоуви – а миналата година двамата вдигнаха сватба. Много хора коментират, че Мили, както и много млади хора от нейното поколение, бързат с това да порастват и правят всички големи стъпки в живота си прибързано. Но не само това е аспектът, който се обсъжда около младата актриса.
От много време насам в медийното и онлайн пространство се създаде наратив, коментиращ външния вид на Браун с твърденията, че тя изглежда много по-възрастна, отколкото останалите ѝ 21-годишни връстници. Някои развиват теории, че тя умишлено се опитва да го прави, а други просто дават негативни оценки на външния ѝ вид без никакви скрупули. Сега Мили реши да коментира всичко това и да качи видео онлайн, в което даже казва имената на журналистите, написали най-обидните статии за нея.
„Исках да адресирам нещо, което ми се струва по-голямо от мен. Нещо, на което е подложена всяка млада жена, която расте пред публичното око. Навлязох в индустрията, когато бях на 10 години. Пораснах пред света, но по някаква причина хората не искат да порастват с мен. Вместо това те се държат сякаш трябва да съм замразена във времето. Сякаш трябва да изглеждам така, както съм изглеждала в първия сезон на „Stranger Things“. И тъй като не изглеждам така – сега съм мишена“, казва тя.
„Искам да поговоря за някои от статиите, които бяха публикувани скоро, докато бях на престурнето си. Както и за някои от авторите, които жадуват да разкъсват една млада жена на парчета. Една от статиите има заглавието: „Защо хората от поколението Z, като Мили Боби Браун, остаряват толкова лошо?“, написана от Лидия Хоукин. Друга статия: „Какво е направила Мили Боби Браун с лицето си?“, написана от Джон Илай“, продължава да изрежда Браун, като добавя и статия, в която се твърди, че изглежда като „нечия майка“.
„Това не е журналистика. Това е тормоз. Фактът, че възрастни автори отделят време да правят дисекция на лицето ми, тялото ми, изборите ми, е притеснително. А фактът, че някои от тези статии са написани от жени, прави положението още по-лошо. Винаги говорим за подкрепа и за издигането на жените, но когато трябва да го направим, изглежда е по-лесно да ги съсипем за кликове. Тези хора живеят с делюзии и те не могат да понесат да видят едно момиче да се превръща в жена по нейния начин. А не по техния. Отказвам да се извинявам, че съм пораснала. Отказвам да се „смалявам“, за да отговоря на нереалистичните очаквания на хора, които не могат да приемат, че едно момиче става жена. Няма да бъда посрамвана за това как изглеждам, как се обличам и как се репрезентирам. Превърнали сме се в общество, в което е станало много по-лесно да критикуваме, отколкото да направим комплимент.“
