Разкажи ни повече за себе си, Марго. Коя е Марго Ерванд в реалния живот, извън образа на писателката?
Преди всичко аз съм дъщеря и много обичам родителите си. За съжаление само баща ми е жив, но майка ми е винаги в сърцето и мислите ми, без значение къде съм и какво правя. Аз съм и сестра: имам прекрасен брат, с когото сме много близки. Аз съм съпруга: съпругът ми ми е най-големият поддръжник, заедно сме повече от 15 години. Аз съм и майка: със съпруга ми имаме две очарователни деца.
Кога започна да пишеш? Откъде се появи страстта ти към писането?
Мисля че най-голямата заслуга е на моята баба. Видях от първо лице как тя написа мемоарите си. Разказваше за арменския геноцид, семейството на баща ѝ по това време живеело в Иран, в малко арменско село, когато турските войници нахлули там и застреляли всички мъже: старци, млади хора и дори деца. Моят прадядо оцелял като по чудо. Най-вероятно е припаднал, когато са открили огъня по линията. Тя говореше и внимателно записваше как по-късно с родителите ѝ са живеели в Тбилиси, семейството им отново се оказало нежелано, този път за властите на Съветския съюз и по заповед на Берия те и стотици хиляди други хора от всички националности били прогонени от страната в чужда земя. Така са се озовали в Казахстан, където след това е родена майка ми, а по-късно и аз и брат ми.
Бях на около 12-13 години и тези спомени за нейното желание да ги оформи литературно бяха много вдъхновяващи за мен. Само имах една уговорка със себе си: не исках да пиша за реални събития, а да създам някаква алтернатива, където на мен самата да ми бъде дадена ролята на бог, решаващ съдбата на героите... по дяволите, точно това ми харесва!
Какво ти дава писането? Лишава ли те от нещо?
Дълго време писах онова, което се нарича "за себе си". Книгите ми се четяха само от роднини и приятели, и разбира се това не ми носеше никакви доходи, а само удоволствие. Обичах да измислям истории, базирани на някаква психологическа травма и да ги завъртам така, че да е интересно за мен самата да разбера до какво може да доведе всичко това накрая. С течение на времето, след като чух много ентусиазирани отзиви от семейството си, исках да разбера какво биха казали и непознати за моите книги. Така постепенно, стъпка по стъпка, моето хоби прерасна в нещо по-голямо. Писането се превърна в работа за мен, за която винаги съм мечтала.
Как избра жанра на психо трилъра?
В писането има правило: пиши за това, което знаеш добре, пиши за това, в което си добър.
От дете обичам да решавам гатанки и колкото по-сложни и заплетени са те, толкова по-добре. Винаги съм харесвала истории за детективи, филми със завъртян сюжет, книги, които четеш и усещаш как дъхът ти спира от напрежение и въпреки късния час, продължаваш нетърпеливо да прелистваш страниците, искайки бързо да стигнеш до развръзката. Но тъй като кипя в тази страст от доста време, вече е доста трудно да се изненадам. Семейството ми не обича да гледа детективски или психологически трилъри с мен, защото много бързо разгадавам какво ще се случи и мога лесно да разплета цялата история.
Има ли частица от теб във всеки от персонажите ти? Имаш ли любим? Защо?
Работейки повече от десет години като журналист, свикнах да запазвам личното си мнение за себе си. За журналиста главното нещо е героят и неговите преценки, мисли и решения, винаги да останат "чисти". Дълго време се придържах към това правило в писането на книгите си. Струваше ми се, че е достатъчно да измисля ярък и запомнящ се герой, да му дам собствена позиция в живота и това ще бъде достатъчно. Но всъщност започнах да чета в рецензиите на книгите, че е важно читателите да знаят какво мисля аз, Марго Ерванд, за конкретна ситуация. Биографичната информация и интервютата в пресата са чудесни за един писател, но все пак читателят разбира автора по-добре въз основа на неговите книги. Взех предвид тези желания в моя нов роман „Чудовището в мен“. Това е първата книга от поредицата за профайлърката Джен, която е принудена да скрие академичните си познания по криминална психология под прикритието на попрището медиум. В тази история има много лични мои мисли и преценки.
Колко книги вече си издала, Марго?
Към днешна дата имам четири книги, издадени на руски, като две от тях са преведени и издадени на английски.
Имаш ли любима? Коя е? Защо?
Любимата ми книга е тази, върху която работя в момента. И винаги е така, защото всичките ми мисли са насочени само към този проект в дадения момент. Измислям сюжетни обрати, произнасям наум диалози, изживявам емоциите и чувствата на героите... но има една книга в живота ми, която винаги ще заема специално място в сърцето ми. Това, което прави тази книга специална за мен е, това че беше последното ми произведение, което успях да прочета на майка ми. Преди пет години я имаше на руски и на английски, но преди две години реших да я изтегля от пазара. Осъзнах, че книгата трябва да бъде преработена и подобрена, може би дори напълно пренаписана, но не съм готова да го направя все още. За мен тя е ценна във вида, в който майка ми успя да я прочете.
Разкажи ни за последната си книга.
Както споменах, последната ми книга се казва „Чудовището в мен“. Това е детективска история с елементи на психологически трилър и е първата книга от бъдеща поредица. Към днешна дата е издадена само на руски, поради факта, че това е езикът, на който говоря, пиша и мисля. Но планирам в началото на 2024 г. да бъде достъпна за англоезичните читатели. Междувременно те могат да се запознаят с моя психологически трилър „Trigger“, който излезе през август 2023 г. Това е историята на една жена, която се опитва да си спомни един-единствен ден, изтрит от паметта ѝ – денят, в който тя претърпява автомобилна катастрофа и оцелява по чудо.
Какво следва?
Опитвам се да не мисля напред и да се наслаждавам на момента: тук и сега. Затова и не знам какво следва, вярвам, че всичко интересно предстои.
За какво мечтаеш?
О... това е може би най-трудният въпрос. Мечтая за много неща... Мечтая да видя екранизация на книгата си. Интересно ми е да видя с очите си това, което отдавна рисувам във въображението си... Мечтая да напиша детска приказка, но всеки път, когато започна да мисля в тази посока, в съзнанието ми изниква нов вълнуващ сюжет и без дори да се замисля или съмнявам, сядам да създам нов психологически трилър.
Като цяло завиждам като гледам с каква лекота децата ми формират мечтите и желанията си. Техните мечти са толкова мимолетни и прости: играчка, увеселителен парк, пътуване в чужбина и така нататък. Но докато остаряваш, губиш тази лекота, мечтите стават все по-тежки и по-сериозни с всяка изминала година: много здраве за семейството и приятелите ти, успех в бизнеса и начинанията, мирно небе над главата ти... Мисля, че днес това просто желание за мир е повече актуално от всякога.
Коя е Марго, когато е насаме със себе си и далеч от очите на околните?
В тези моменти не нося маски, сякаш съм гола. Ставам тиха, отдръпната, замислена, малко тъжна и вероятно дори объркана. Често оставам сама със себе си, мислено преминавам през събитията от миналото, преживявайки отново различни епизоди, онези, които не са означавали нищо, но са ме направили щастлива в момента, или тези, които са ми донесли съдбовни промени в живота.
Анализирайки миналото, намирам отговори за настоящето. Въз основа на грешките от миналото създавам нови светове, симулирам интересни събития, които по-късно използвам в книгите си.
Кои са твоите три неща, без които не можеш?
Ще отговоря така: без любов. Любовта ме изпълва със светлина. Моето семейство: съпруг и деца. Те ме правят по-силна. Не само това е моят спасителен остров, но и източник на вдъхновение.
Без приятелство. С най-добрата ми приятелка сме приятели от повече от двадесет години. Тя е мой съмишленик и понякога дори човекът, върху когото изсипвам и най-смелите си писателски идеи.
Без подкрепа. Знам, че днес е модерно да се казва, че най-важното е да си уверена в себе си и да разчиташ само и единствено на теб самата, но вярвам, че както розата не може да цъфти в пустинята, така и човек няма да разкрие пълния си потенциал без външна подкрепа и грижа.
Какъв съвет би дала на Cosmo читателките?
Животът е невероятно пътуване, изпълнено с неочаквани обрати, ярки и цветни моменти. Бъдете безстрашни в преследването на мечтите си, било то любов, кариера или лично развитие. Ценете себе си и хората около вас, ценете истинските взаимоотношения, които ви носят радост и удовлетворение. И никога не забравяйте да обърнете внимание на личното си благосъстояние - психическо, емоционално и физическо. Останете верни на себе си, проявете стоицизъм и се насладете на приключението, наречено живот.
