Луиза Григорова: „Обичам да ми е трудно, това ме пали“

Ако сложиш ръка на сърцето, как би описала себе си – като жена, актриса, съпруга?

Трудно ми е да определям сама себе си. Често познавам персонажите си повече, защото аз ги правя пълнокръвни, оживявам душите им и знам всичко за тях. А когато става въпрос за мен, се оказва, че винаги има с какво да се изненадам. Така че каква съм, не знам със сигурност, но знам към какво се стремя – да бъда истинска, свободна и смела да изразявам себе си, да имам стремежи, но не всичко да е на всяка цена, да давам каквото мога и малко отгоре.

Вече има впечатления и мнения за „С река на сърцето“ – какво беше първото, което ти казаха близките, които следят сериала?

Бяха изненадани какъв персонаж изграждам този път и с нотка на учудване ми казаха, че не са виждали тази ми страна, но всъщност много ми отива.

С какво си приличате с Вяра и по кое се различавате?

Аз нося в себе си тази идея, че мога сама да се справя с всичко на света и нямам нужда от помощ, също съм отговорна и жертвоготвна за правдата и за близките си. Вяра е такава. В почти всичко друго сме различни.

Кое ти беше най-трудно по време на снимките на първия сезон?

Срещнах се с доста предизвикателства на снимките досега, но всички определям с положителен знак. Всъщност обичам да ми е трудно, това ме пали. Научих се да управлявам огромни машини – кораби, трактори, комбайни, катерих се, падах, ставах, но всичко в края на деня ми носеше огромно удовлетворение. Имахме и доста сериозни и емоционални сцени – със сина на Вяра - Коко, с брат й Борис…

Научих се да управлявам огромни машини – кораби, трактори, комбайни, катерих се, падах, ставах, но всичко в края на деня ми носеше огромно удовлетворение.

Кой е любимият ти момент, сцена от филма? Най-силният?

Обичам всяка сцена в реката, когато се качвам в лодката и отпрашвам нанякъде. Усещам едно особено чувство на свобода в тези моменти. Имам и един много любим разговор с Борис (Алексанър Димов), където си споделяме за първи път спомени от детството, говорим си за родителите ни и беше до болка искрен, за момент бях забравила, че аз имам друг живот. Има такива магични моменти в нашата работа.

Как се снима далече от дома, когато си с малко дете?

По-трудно, отколкото предполагах. Умората е много по-голяма, но в крайна сметка мисля, че си заслужава. Когато тегля чертата – правя това, което обичам, и съм с хората, които обичам! Какво повече?!

С какво те плени Видин, след толкова време снимки в града? Ако тръгнем натам, какво си заслужава задължително да посетим?

Една особена енергия носи Видин, заради реката. Още първата ми сутрин тук видях изгрева. Слънцето във Видин изгрява над Дунав. И макар всички да имаме общата представа, че Дунав е на север, тук не е така. Тук Дунав е на изток. Има много какво да се види в града и като история, и като архитектура. На няколко километра от самия Видин е и винарната „Бонония“, която е част от сериала, но и която е изключително място – красиво, спокойно, с хубаво вино и храна. Така че има и къде да се разпусне. Районът много се развива и се радвам, че ние имаме принос за това.

Обичам всяка сцена в реката, когато се качвам в лодката и отпрашвам нанякъде. Усещам едно особено чувство на свобода в тези моменти.

Съществува ли безграничната любов и коя е тя през твоите очи?

Ако любовта не е безгранична, безусловна, значи не е моята. Аз обичам ли, обичам така – без граници и задръжки. И съм щастлива, че има кого да обичам точно по този начин.

Как се поддържа такава любов?

С баланс, с разбиране, с липса на егоизъм.

Какви компромиси би (или вече си) направила със себе си, за да спечелиш такава любов?

Не харесвам думата „компромис‘, що се отнася за брака. Ако трябва аз да променя нещо, за да се почувства той по-добре, не определям това като компромис със себе си, а напротив, като крачка към благоденствието ни. И когато отсреща е същото, нещата просто се получават.

Със съпруга ти Мартин Макариев работите в една сфера, но от двете страни на камерата. Има ли конкуренция, била тя и градивна, сблъсък на интереси? За какво спорите най-често по време на работа?

За конкуренция не може да се говори при нас, ние сме си много голяма опора един на друг. След последния филм на Мартин „В сърцето на машината“ (в който аз нямам никакво участие), приемах поздравление постоянно и това ме правеше толкова горда и щастлива. Сега, след като филмът е българското предложение за „Оскар“, вече летя в облаците. Дори мисля, че мога да мечтая по-смело за него, отколкото за мен. А що се отнася до спорове – имаме, разбира се, спорим най-често по художествени въпроси – как би постъпил тук героят, думите, които изрича, такива ли да бъдат, или не... И така…

А извън терен?

Най-често за филми, които гледаме. Или музика. Преди спорехме повече по тези теми, сега вкусът ни за много неща се изравнява. Е, кунг-фу филми още не харесвам, така че там пламъкът е жив ? Ползите и вредите от електронните игри също са честа тема за спор.

Бран вече гледа ли те от екрана? Как реагира?

Да, гледа няколко серии. Винаги ме познава и иска тази мама от екрана да го гушне. Много е миличък.

Когато си пред камера, оголваш душата си пред зрителите. Позволяваш ли си го в живота? Пред кого и в какви моменти?

С годините много се затворих. Претърпях не едно и две разочарования и кръгът ми на общуване рязко се стесни. Първоначално страдах от това, но сега разбирам, че е било за добро. Вече имам малко, но истински хора до себе си. Такива, които издържаха изпитанията на времето в приятелството ни и сега знаем, че можем да разчитаме едни на други. Те познават душата ми.

Какво да очакваме по-нататък от сериала? Ще има ли изненади?

Многопластовият сюжет на сериала предполага и много изненади. Аз мисля, че с напредването на сериите, интригата се завързва все повече и историята става все по-интересна. Надявам се и за зрителите да е така, защото тепърва има какво да видят.

Пожелай си нещо. А сега и на феновете си...

Пожелавам на всички ни повече култура, повече вяра и повече самосъзнание!

Не пропускай да разбереш какви предизвикателства очакват Луиза Григорова, като Вяра, в семейната сага „С река на сърцето“ – от вторник до петък в 20:00 ч. по NOVA.