Любовна равносметка: Какво да се запиташ на супер важната ви 3-годишнина

Как да отгледаш любовта ви, за да се радва на дълъг и щастлив живот? Ами, оказва се въпрос на елементарно възпитание. Трябва само да не проспите първите седем... пардон, три години!

Някой беше казал, че преходът от тръпката до истинската любов между двама души ужасно напомня отглеждането на дете. Ако не успееш да се справиш, след време те очакват много горчиви разочарования. А ако успееш, ще си възпитала прекрасно творение, което ще съумее да се погрижи само за себе си в не един труден момент и няма да те изостави до края на дните ти. Според данни от проучвания в полето на сърдечната наука, периодът от "зародиша" на любовта, когато тя е супер крехка, нестабилна и неуправляема, до зрялата й улегнала възраст, когато на нея вече може да се разчита, трае около три години.
Ето какви въпроси е добре да си зададеш, когато духнете тройката свещички. И за да ти харесат отговорите, помисли върху тези 13 ключови "възпитателни" любовни принципа още отсега.

Скучно ли ти е с него?
Лесно е да обичаш някого, когато животът ви е само романтични вечери, сладки изненади, изпепеляващи докосвания и интересни разговори до първи петли – с една дума, само удоволствие. Обаче много по-истинско е да обичаш някого, когато знаеш дума по дума глупавите му истории от казармата, целия арсенал духовити разкази, с които се опитва да блесне пред нови хора, навика му да избухва в бяс, вместо да се извинява, както и реакциите му в 99% от времето - с една дума, познаваш го до болка и скука. Защото само тогава сте истински близки.

Случвало ли се е да го "благославяш" на глас?
Не е добре, дори да си го правила само наум. Защото щом се е стигнало до каруцарски речник, тихомълком си натрупала голяма доза разочарование и обида. Често прекалено голяма, за да бъде преглътната и простена. "Повратната точка с бившето ми гадже беше, когато след един скандал го напсувах наум – гласи един от горчивите любовни уроци на Мирослава (24 г.) - Тогава усетих, че за мен вече нищо няма да е като преди, защото беше изгубил уважението ми. След половин година се разделихме." Не крий недоволството си, защото не правиш добра услуга нито на себе си, нито на него - като нищо може да се окаже, че той допоследно си няма идея, че нещо не е наред.

Минахте ли кризата "Ни напред, ни назад" на 30-те месеца?
Всяка връзка около втората година и половина навлиза в пубертет, който описахме подробно преди време в статията "Точката на пречупване в една връзка". Драматично време, пълно с проблеми и терзания, обикновено породени от .... нищото. По-точно, от спада в нивата на хормоните - неизбежна физиологична промяна, която мозъкът регистрира като сигнал за тревога. И с голяма част от връзките тук се случва онова, което се случва с власите на края на Дунава - вместо да изчакат още малко (около 6 месеца) и да се доберат до сигурната земя на улегналите отношения, те се давят в съмнението “Дали наистина това е То?”.

Заровихте ли томахавката на семейните войни?
Не е задължително да звъниш на свекървата, за да обсъдите последния епизод на любимия сериал, или най-табиетлийския начин да се приготви спанак, нито той да зареже картите с приятели в събота, защото предпочита да ходи на лов с баща ти. Но е абсолютно наложително и двамата да запазите елементарна доза учтивост и уважение към чуждото родителско тяло във всяка една ситуация. За да не се стига до патови положения от сорта на "Един ден няма да дам на моето дете да стъпи при вашите." О, не се учудвай, има ги и такива.

Постигнахте ли равновесие в борбата за надмощие?
Такава негласно съществува винаги, дори между супер близки хора - тя е част от човешката ни природа в крайна сметка. Пък и ако едната страна не беше водеща, как щяха изобщо нещата да вървят напред? Въпросът е, че на всеки му омръзва, ако е само отдолу - независимо дали става дума за отношения, секс, или... качване на тежък трикрилен гардероб до 12-я етаж по стълбището например. И е добре конфигурацията от време на време да се сменя.

Успяхте ли да поживеете заедно?
Ако да, още довечера вдигнете наздравица послучай голямата победа! Дори под общия ви покрив борбата за капака на тоалетната чиния да продължава с променлив успех, а вечно пълното кошче за боклук да е еквивалент на кутията на Пандора, ако все пак успявате да завършите деня в едно легло, при това - по взаимно съгласие, вие сте двама истински влюбени щастливци! Понеже "Осем месеца съвместен живот разрушиха всичко - разказва Ирина (27 г.) - Оказа се, че той няма никакви хигиенни навици, вечно трябва да вървя след него и да разчиствам и на всичкото отгоре е патологично ревнив. Не знам как не бях забелязала всичко това преди."

Уважавате ли труда на хората, ангажирани в керамичната промишленост?
... и евентуално на тези в порцелановата и стъкларската? Тоест, нали не мятате сервизи за щяло и нещяло като по филмите? Защото разстоянието оттук до шамарената фабрика не е много голямо. А ако пердето ви е паднало дотам, че да не ви пука нито за цената на изделията, нито за чувствата на съществото отсреща, няма смисъл да сте заедно. Още по-малко, да се надявате на дълга, щастлива любов.

Приемате ли възгледите на другия на тема кариера...
Не може да се държиш като супер амбициозен родител, който има куп планове за детето си и понеже то не споделя възгледите и ентусиазма му, се опитва къде с добро, къде с лошо, да си извоюва своето. Всеки решава сам в коя точка да се ситуира по оста работохолизъм - тотален мързел, а от най-близките му хора се иска само да уважат решението му. И да го обичат такъв, какъвто е.

... и начина му на живот?
Домошар и интровертен тип срещу бесен купонджия, невероятно общителна личност? Няма да спорим кой е по-, по-, най-, защото база за сравнение няма. Това е просто различен тип светоусещане. Което ще рече, че единият не бива да влачи другия насила по кръчми, дискотеки и барове, а другият не бива да се цупи, че вечно го "зарязват" вкъщи. При вас така ли е?

Играете ли си на стражари и апахи?
Тоест, той не ти праща букет в службата от “анонимен обожател” и после те причаква в нисък старт дали ще му признаеш за случката (за да види дали принципно си склонна да криеш разни работи). А ти не му звъниш по сто пъти, докато играе карти с приятели, и не се озоваваш по неведоми пътища господни на язовира, където е отишъл за риба и който – виж ти! – се оказва любимото ти място за джогинг.

Дали бихте си простили изневяра?
Естествено, че предпочиташ никога да не разбираш подобно нещо. Но в живота се случва какво ли не. А със слабия мъжки ангел - съвсем. Така че сериозно си помисли как би реагирала, ако тази горчива чаша не те подмине, или ако ти самата се изкушиш. Имай предвид, че понякога тъкмо кръшкането встрани води до окончателно скрепяване на отношенията: "Тогава със Стефан се бяхме разделили за два месеца - си спомня Лили (28 г.), - защото аз не можех да му простя, въпреки че се кълнеше, че няма чувства към нея. Седмица след като го приех обратно ми предложи брак и сега сме много щастливи. Една нощ ми призна, че изневярата му е помогнала да усети колко много знача за него."

Правили ли сте по един крупен компромис заради другия?
Един мъж, с който се запознах съвсем наскоро, преди няколко дни напусна работата си във водеща национална телевизия в София и се върна в родния си Троян. Защото жена му не можела да понася лудницата на столицата. Рано или късно някакъв подобен важен избор се налага. И когато успееш да го направиш в полза на другия, значи държиш на него повече, отколкото на себе си. И го обичаш истински.