Кръв, пот и сълзи

Но дали следенето на менструалния цикъл е просто поредната мода, която ни обещава да ни оправи живота, но вместо това ни докарва още по-голяма тревожност от преди, а и ни бърка в джоба? И дали не е в помощ на мизогинистичния троп, според който жените са изцяло подвластни на своите хормони? Или пък е освобождаващо отхвърляне на културата винаги да работиш здравата за постигането на каквото и да е и зареждащ със сила път към по-добра грамотност по отношение на собственото ни тяло? Твърдо съм решена да разбера...

Клеър Бейкър е менструален коуч и от осем години споделя върховете и спадовете в цикъла си със своите 27 хиляди инстаграм последователи. Тя започва да ги следи в средата на двайсетте си години, за да си помогне при справянето с поликистозния яйчен синдром, от който страда. По собствените ѝ думи тя вече е наясно кога се нуждае от повече сън, кои са дните, в които е адски работоспособна, и кои са онези, в които вероятността да се размотава е по-голяма.

Въоръжена с тази информация, тя организира живота си спрямо цикъла си, ангажирайки се със социални дейности по време на „пролетта“ и „лятото“ и държейки графика си малко по-разтоварен по време на „есента“ и почивайки си повече през „зимата“.

„Вътрешните сезони“, за които говори Бейкър, са дефинирани от психотерапевтката Александра Поуп (която е от хората, които движат менструалната общност Red School – в превод „Червено училище“). Всеки етап от един типичен менструален цикъл се свързва с метеорологичен сезон, като идеята е, че те всичките са придружени със свои отличителни емоции и симптоми. Зима (менструация: когато настъпи кървенето); пролет (фоликуларна фаза: когато естрогенът се повиши и се развива фоликула на яйцеклетката); лято (овулация: освобождаването на яйцеклетката и когато естрогенът достигне най-високото си ниво) и есен (лутеалната фаза: когато прогестеронът нарасне след овулацията, а след това намалее, ако е настъпило оплождане).

Бейкър включва тези понятия в сеансите си, като коуч по здраве и начин на живот, и сега предлага индивидуален тренинг и онлайн курсове (от 150 паунда нагоре), изградени около менструацията. „Никога не е ставало дума да е диагностично, много повече е въпрос това да помогна на хората да разберат как тяхното уникално изживяване по време на цикъла оформя живота им“, казва ми тя. Част от онова, което Бейкър казва (като да следиш луната успоредно с цикъла си), ми е малко прекалено на мен, но нейната философия основно се фокусира върху това човек да живее в унисон със собствения си ритъм – нещо, което напълно мога да приема.

Преди първия ми сеанс с Бейкър попълвам въпросник, в който отговарям на въпроси за всичко: от психичното ми здраве до начина ми на хранене, работата, връзките ми и ключовите детайли за един типичен цикъл. Сеансите ѝ са почти като терапия. Бейкър е топъл, широко скроен човек и ме изпраща със задачата да си попълня дневник за начина ми на хранене и да отбелязвам как се чувствам в края на всеки ден.

Менструационните коучове препоръчват проследяване в продължение на минимум три месеца, тъй като хормоните ни варират през различните месеци и много жени нямат редовен цикъл и може да бъдат повлияни от репродуктивни състояния. В продължение на година разговаряме периодично с нея, разменяме си по някое и друго гласово съобщение. Осъзнавам, че откакто спрях антибебе хапчето преди седем години, не обръщам много внимание на това колко дълъг е цикълът ми или как се чувствам по време на всяка фаза.

Изпробвам комбинация от проследяващи методи. Смарт пръстен, който е синхронизиран с приложението ми за цикъла, хартиен календар и бележките на iPhone-а ми (молейки се никога да не бъдат хакнати). Скоро се появяват ясни модели – седмици, в които се чувствам потисната, седмици, когато се чувствам изпълнена с творческа енергия, седмици, когато съм изключително фокусирана и списъкът ми със задачи се изпълнява сам. Ясно е, че съществуват многобройни психологически и физиологични фактори, които влияят на настроението и на енергията ни отвъд цикъла ни, но е яко да виждам ритмичните вариации на температурата ми и сърдечния ми ритъм в течение на месеца, докато прилагам цветен код към календара ми.

Не съм чак толкова организирана, че да пригодя целия си режим на хранене или на упражнения, така че да е съобразен спрямо цикъла ми (добре де, не че много имам такъв) – и Бейкър държи да подчертае, че лично тя и не преподава подобно нещо. Привържениците на теорията за синхронизация с цикъла препоръчват високоинтензивни тренировки като HIIT или тренировки с тежести по време на фоликуларната фаза, когато може да имаме повече енергия и се възстановяваме по-бавно, докато дейности с ниско въздействие, като йога или вървене, се считат за оптимални по време на лутеалната фаза. Концепцията не е напълно менте; изследвания доказват, че тренировки за сила по време на фоликуларната фаза на цикъла ти може да увеличи мускулната сила с повече отколкото по време на лутеалната фаза, а Френският спортен институт създаде специални тренировъчни програми за френските спортистки, като част от подготовката им за Олимпийските игри през това лято. Дори футболният отбор на САЩ прави връзка между адаптирането на тренировките им към менструалните цикли на футболистките и титлата им от Световната купа през 2019 г. Други изследвания обаче твърдят, че резултатите са твърде променливи, което значи, че влиянието не може да бъде конкретно потвърдено.

Д-р Ричард Бърдън, съръководител на женската програма за здраве и постижения към Спортния институт на Великобритания, подлага тези теории на проверка. Той работи с параолимпийки и олимпийки и проучва въздействието, което менструалният цикъл може да оказва върху тренировките, но не е сигурен, че може да приеме подобни подходи: „Много сме далеч от това да можем да кажем дали с определен тип тренировка, или с определен тип хранене в определена фаза от менструалния цикъл можем да постигнем значително въздействие“, казва той. Недостатъкът при подобни методи, изтъква той, е, че менструалният цикъл е индивидуален – както по отношение на времето на настъпване на хормоналните промени, така и по отношение на емоционалната и физическата реакция на тялото спрямо тях. „Ако не измерваш овулацията и нивата на хормоните, реално не знаеш какво се случва – не е достатъчно да броиш дни. Това е налучкване“, казва той.

Като човек, на който закупеният по време на ковид локдауна велоергометър му служи основно за закачалка за дрехи, чувствам облекчение, че не трябва моментално да нагаждам спорадичните си тренировки към изменчивите си хормони. Идеята да променя поведението си на седмична база е достатъчно, за да накара стресът ми да скочи, което пък от своя страна е иронично, но факт, вероятно ще побърка хормоните ми. Ясно е, че голяма част от съветите, раздавани по социалните медии, идват от хора, които нямат медицинско образование и въпреки че се споделят с добри намерения, малко вероятно е да имат значимо въздействие върху здравето ни като цяло.

И все пак, ако отхвърлим проследяването на менструалния цикъл, като някаква необоснована мода, ще направим лоша услуга на жените. Проучване* от края на 2023 г. показва, че мозъкът на жената се променя през цикъла ѝ в отговор на различните хормони, които влияят на емоциите ни, паметта и поведението. „Учат ни да игнорираме цикъла си и да „сме като момчетата – ми казва Поуп от Red School – само че ние не отричаме биологичния ритъм, защо тогава игнорираме менструалния цикъл?“ Не предлагам да паднем в мизогинистичния капан и да вярваме, че сме абсолютни роби на прищявките на менструалния ни цикъл. Просто е ясно, че да го пренебрегваме, също не е отговор. Невежеството е резултат, както от патриархалния срам, така и от печалната липса на проучвания – и е довело до това, че жените понасят последиците.

Трудно е да се види някакъв недостатък да се развие подобна физиологична грамотност. Дори някои доктори твърдят, че менструалният цикъл би трябвало да се счита за петия витален признак, тъй като ключови промени (като аменореята, когато цикълът спира) могат да са признак, че има някакъв сериозен проблем. Проследяването ти дава възможност да разполагаш със собствени лични данни, които да отнесеш на личния си лекар, ако нещо стане. Бела Смит, личен лекар и съавтор на The Female Body Bible (Библия на женското тяло), е съгласна: „Колкото по-добре се познаваш, толкова по-наясно си с нормалното си „аз“ и е по-лесно да установиш, когато нещо не е в норма.“

Въпреки това тя предупреждава, че „съществува тънка линия между образование, разбиране, да контролираш и да си способен да очакваш какво ще направят хормоните ти.“

След година на проследяване аз съм доста наясно къде се намирам в цикъла си и съм способна горе-долу да очаквам настроенията и нуждите си. Не е като по часовник и макар че от време на време съм имала проблеми с предсказанието, за което предупреждава д-р Смит, все пак това проследяване ми помага да подхождам към нещата по-гъвкаво – да променям интензивността на тренировките си, да се възползвам от продуктивните моменти и да не позволявам на сложните емоции, точно преди началото на цикъла ми, да ме контролират.

С две думи да, трябва винаги да имаме едно наум относно съветите в TikTok и да приемем, че цялостната ревизия на живота ни в отговор на хормоните ни просто не е опция за повечето от нас, но в същото време е ясно, че никога не е лоша идея да се позапознаем с процесите в телата ни – и това дори може да ни помогне да работим заедно с естествения си ритъм, вместо да се борим безкрайно срещу него.